„Ню Йорк Таймс“: В България има повече джихадисти, отколкото признават

Лесово, България. По-малко от две десетилетия след усърдното премахване на масивната ограда от границата, предназначена да държи хората вътре в страната, българските власти също такова старателно изграждат нова бариера край скалистата турска граница – този път, за да задържат хората навън. Така започва репортаж на „Ню Йорк Таймс“, посветен на България и опитите ѝ да ограничи физически бежанския поток от Турция.

Изправени пред вълна бежанци от Близкия Изток и Северна Африка – и рискът, че сред тях може да има джихадисти с намерения за тероризъм – европейските страни подпомагат отбраната си на много фронтове. Това важи и за тази бивша комунистическа държава, която преди малко повече от четвърт век бе доста по-загрижена за изходящия път на гражданите си към свободата. За последните 16 месеца България извършва план, който звучи познато за хората около границата между САЩ и Мексико – повече гранични полицаи, ново оборудване за наблюдение и първа 36-километрова част от ограда на границата, завършена през септември м.г., пише изданието.

Втвърдяването на режима на границата между България и Турция е една много видима проява на намеса на континента в икономическите, социалните и политическите последици от повишаването на имиграцията. Със задаващото се по-топло време и очакването за повече бежанци, държавите по южния пояс на Европа развиват граничния си персонал, добавят нови сензори и технически бариери, изграждат стени.

За повече от 200 хиляди бежанци се знае, че са проникнали в Европа по суша или море през миналата година. И това са само онези, които не са успели да се промъкнат незабелязано. И цифрите от първите два месеца на тази година, когато континентът се радва на втора поредна мека зима, са рязко по-високи в сравнение със същия период през 2014 г.

Антиимигрантските настроения се увеличат във Великобритания, Франция, Унгария, Чехия и на други места. Партии, заставащи зад етническия национализъм, се радват на все повече подкрепа – и са близо до точката, в която ще заплашат доминацията на по-традиционните политически фракции.

„Възходът на крайнодесните в Европа е реакция на този бежански поток“, казва Борис Чеширков, говорител на Върховния комисариат на бежанците към ООН в България.

Хиляди бежанци чакат удобен момент

И предвид, че по-голямата част от Европа все още опитва да се възстанови от финансовата криза през 2008 г., по-големите разходи за грижи за бежанците – особено в страни като България, която е най-бедната в Европейския съюз, силно напрягат държавните бюджети.

„В момента в западната част на Турция, на границата с Гърция и България, навярно има хиляди сирийски бежанци, чакащи удобен случай да я пресекат“, коментира Марк Пиерини, експерт по Турция и Близкия Изток в независимата група за анализ на външната политика „Карнеги Юръп“.

Българският експерт по сигурността и университетски преподавател Славчо Велков вярва, че в страната има повече джихадистки движения, отколкото властите признават. „Виждал съм такива бойци тук със собствените си очи – обяснява той. – Открих неколцина на Централната автогара и завързах разговор. Когато ги попитах накъде отиват, те ми отвърнаха – отиваме към небето.“

До известна степен, усилия като тези на България да вдигне нова ограда просто карат трафикантите да търсят други маршрути към Европа. „През 2012 г. по гръцката граница с Турция започна осъществяването на повишена сигурност, включително изграждането на ограда – заявява Гил Ариас Фернандес, заместник изпълнителен директор на „Фронтекс“, агенцията, която координира защитата на границите в рамките на Европейския съюз. – Резултатът е, че бежанският поток се пренасочи през българската граница.“

Това е потокът, който предизвика България да въведе собствен ограничителен план през ноември 2013 г. – включително да удължи конструкцията по граничната бразда, която се очаква да се простира на около 160 километра. Въздействието е драматично – броят на известните нелегално преминали границата пада до около 4000 през 2014 г. от 11 хиляди за предходната година.

И те все пак минават

Но това не означава, че бежанците не стигат до Европа, смята Фернандес. Хилядите провалили се откъм България през границата с Турция, опитват по море да навлязат в Гърция, а по-малки групи се устремяват през Черно море към България или Румъния. Над 170 хиляди души, повечето от Близкия Изток, Африка и Афганистан, са влезли в южна Италия по вода през 2014 г. За първите два месеца на настоящата година те са се увеличили с 42% сравнено с предходната.

„Със сигурност очакваме наплив от бежанци през април и май“, казва Йордан Малинов, директор на бежанския център в Харманли – на около 35 километра от границата с Турция. По-топлото време ще накара имигрантите да опитат рисковите морски пътища или да пресекат отдалеч през зелените граници.

В края на 90-те години, когато Николай Радулов е заместник-министър на вътрешните работи, част от работата му е да контролира демонтирането на стена – реликва от Студената война в южния край на Желязната завеса. Това са всъщност две огради по цялата дължина на сухопътната граница, с 500-метрово минирано поле между тях, предназначени да спират жителите на социалистическите държави да се промъкват към Запада.

„Оградата беше демонтирана парче по парче – казва той. – Много внимателно отстранявахме мините, една по една.“

Останки от оградата на Желязната завеса.

Сега, като професор по национална и международна сигурност в Нов български университет, Радулов гледа с известно недоверие, тъй като новата бариера изгрява, за да заеме мястото на старата. „Теорията тогава беше, че е недемократично да има такъв вид устройства по границата – обяснява той. – И, разбира се, ние бяхме добри демократи.“

Новата ограда е върху скалист рид, а постовете на гранична полиция са през 100 метра. „По този начин полицаите винаги се виждат един друг“, казва началникът на граничния патрул в този участък Христо Стефанов.

Българското правителство, жадно да докаже, че може ефективно да контролира южния си фланг, вече заяви, че ще продължи оградата и ще покрие цялата граница с Турция. Една от причините е, че властите държат да демонстрират с това, че страната заслужава да бъде приета в Шенгенското пространство. България влезе в Европейския съюз през 2007 г., но и досега ѝ се отказва одобрение за Шенген, отчасти и заради граничните въпроси.

Правителството твърди, че стената ще бъде завършена през лятото, но малцина експерти по сигурността са склонни да повярват. Строителството дори не е започнало, а и пътищата тепърва трябва да се обработват. А в същото време бежанците ще продължават да намират начини да минават през границата – през по-отдалечени и опасни места.

Сирия. Бум, бум, бум

В България около 4000 бежанци живеят в центрове като този в Харманли. Една от тях е Тахани Хамад Хамза, на 21 години, учила биология в университета в Мосул, Ирак, когато там избухват боевете. Баща ѝ е убит, но тя, мъжът ѝ, майка ѝ и двамата ѝ братя успяват да се доберат до Турция, а оттам да пресекат и българската граница. Заловени са преди 6 месеца от властите у нас.

Около 1600 нелегално пресекли границата живеят в бежанския център в Харманли.

Днес това, което е останало от семейството ѝ, живее в малка червено-бяла временна постройка в бежанския център в Харманли. Подобно и на останалите хора там, те признават, че се надяват да получат официален бежански статут от правителството, който би им позволил да пътуват в Европа. Семейството ѝ се надява да стигне до Германия, казва Тахани, или може би Великобритания.

„Единствената разлика между България и Сирия е конфликтът – обяснява младата жена. – Няма работа на нито едно от двете места.“

В този момент майка ѝ се навежда напред и с широко отворени очи казва: „Сирия. Бум, бум, бум!“