Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

„Ню Йорк Таймс“: В България има повече джихадисти, отколкото признават

Новата стена издигната на мястото на старата, която спираше пътя на гражданите към свободата

35 километра от оградата са вече готови. Но България иска тя да се простира по цялата граница с Турция. Снимки: Ню Йорк Таймс - „Ню Йорк Таймс“: В България има повече джихадисти, отколкото признават

35 километра от оградата са вече готови. Но България иска тя да се простира по цялата граница с Турция. Снимки: Ню Йорк Таймс

Лесово, България. По-малко от две десетилетия след усърдното премахване на масивната ограда от границата, предназначена да държи хората вътре в страната, българските власти също такова старателно изграждат нова бариера край скалистата турска граница – този път, за да задържат хората навън. Така започва репортаж на „Ню Йорк Таймс“, посветен на България и опитите ѝ да ограничи физически бежанския поток от Турция.

Изправени пред вълна бежанци от Близкия Изток и Северна Африка – и рискът, че сред тях може да има джихадисти с намерения за тероризъм – европейските страни подпомагат отбраната си на много фронтове. Това важи и за тази бивша комунистическа държава, която преди малко повече от четвърт век бе доста по-загрижена за изходящия път на гражданите си към свободата. За последните 16 месеца България извършва план, който звучи познато за хората около границата между САЩ и Мексико – повече гранични полицаи, ново оборудване за наблюдение и първа 36-километрова част от ограда на границата, завършена през септември м.г., пише изданието.

Втвърдяването на режима на границата между България и Турция е една много видима проява на намеса на континента в икономическите, социалните и политическите последици от повишаването на имиграцията. Със задаващото се по-топло време и очакването за повече бежанци, държавите по южния пояс на Европа развиват граничния си персонал, добавят нови сензори и технически бариери, изграждат стени.

За повече от 200 хиляди бежанци се знае, че са проникнали в Европа по суша или море през миналата година. И това са само онези, които не са успели да се промъкнат незабелязано. И цифрите от първите два месеца на тази година, когато континентът се радва на втора поредна мека зима, са рязко по-високи в сравнение със същия период през 2014 г.

Антиимигрантските настроения се увеличат във Великобритания, Франция, Унгария, Чехия и на други места. Партии, заставащи зад етническия национализъм, се радват на все повече подкрепа – и са близо до точката, в която ще заплашат доминацията на по-традиционните политически фракции.

„Възходът на крайнодесните в Европа е реакция на този бежански поток“, казва Борис Чеширков, говорител на Върховния комисариат на бежанците към ООН в България.

Хиляди бежанци чакат удобен момент

И предвид, че по-голямата част от Европа все още опитва да се възстанови от финансовата криза през 2008 г., по-големите разходи за грижи за бежанците – особено в страни като България, която е най-бедната в Европейския съюз, силно напрягат държавните бюджети.

„В момента в западната част на Турция, на границата с Гърция и България, навярно има хиляди сирийски бежанци, чакащи удобен случай да я пресекат“, коментира Марк Пиерини, експерт по Турция и Близкия Изток в независимата група за анализ на външната политика „Карнеги Юръп“.

Българският експерт по сигурността и университетски преподавател Славчо Велков вярва, че в страната има повече джихадистки движения, отколкото властите признават. „Виждал съм такива бойци тук със собствените си очи – обяснява той. – Открих неколцина на Централната автогара и завързах разговор. Когато ги попитах накъде отиват, те ми отвърнаха – отиваме към небето.“

До известна степен, усилия като тези на България да вдигне нова ограда просто карат трафикантите да търсят други маршрути към Европа. „През 2012 г. по гръцката граница с Турция започна осъществяването на повишена сигурност, включително изграждането на ограда – заявява Гил Ариас Фернандес, заместник изпълнителен директор на „Фронтекс“, агенцията, която координира защитата на границите в рамките на Европейския съюз. – Резултатът е, че бежанският поток се пренасочи през българската граница.“

Това е потокът, който предизвика България да въведе собствен ограничителен план през ноември 2013 г. – включително да удължи конструкцията по граничната бразда, която се очаква да се простира на около 160 километра. Въздействието е драматично – броят на известните нелегално преминали границата пада до около 4000 през 2014 г. от 11 хиляди за предходната година.

И те все пак минават

Но това не означава, че бежанците не стигат до Европа, смята Фернандес. Хилядите провалили се откъм България през границата с Турция, опитват по море да навлязат в Гърция, а по-малки групи се устремяват през Черно море към България или Румъния. Над 170 хиляди души, повечето от Близкия Изток, Африка и Афганистан, са влезли в южна Италия по вода през 2014 г. За първите два месеца на настоящата година те са се увеличили с 42% сравнено с предходната.

„Със сигурност очакваме наплив от бежанци през април и май“, казва Йордан Малинов, директор на бежанския център в Харманли – на около 35 километра от границата с Турция. По-топлото време ще накара имигрантите да опитат рисковите морски пътища или да пресекат отдалеч през зелените граници.

В края на 90-те години, когато Николай Радулов е заместник-министър на вътрешните работи, част от работата му е да контролира демонтирането на стена – реликва от Студената война в южния край на Желязната завеса. Това са всъщност две огради по цялата дължина на сухопътната граница, с 500-метрово минирано поле между тях, предназначени да спират жителите на социалистическите държави да се промъкват към Запада.

„Оградата беше демонтирана парче по парче – казва той. – Много внимателно отстранявахме мините, една по една.“

Останки от оградата на Желязната завеса.

Останки от оградата на Желязната завеса.

Сега, като професор по национална и международна сигурност в Нов български университет, Радулов гледа с известно недоверие, тъй като новата бариера изгрява, за да заеме мястото на старата. „Теорията тогава беше, че е недемократично да има такъв вид устройства по границата – обяснява той. – И, разбира се, ние бяхме добри демократи.“

Новата ограда е върху скалист рид, а постовете на гранична полиция са през 100 метра. „По този начин полицаите винаги се виждат един друг“, казва началникът на граничния патрул в този участък Христо Стефанов.

Българското правителство, жадно да докаже, че може ефективно да контролира южния си фланг, вече заяви, че ще продължи оградата и ще покрие цялата граница с Турция. Една от причините е, че властите държат да демонстрират с това, че страната заслужава да бъде приета в Шенгенското пространство. България влезе в Европейския съюз през 2007 г., но и досега ѝ се отказва одобрение за Шенген, отчасти и заради граничните въпроси.

Правителството твърди, че стената ще бъде завършена през лятото, но малцина експерти по сигурността са склонни да повярват. Строителството дори не е започнало, а и пътищата тепърва трябва да се обработват. А в същото време бежанците ще продължават да намират начини да минават през границата – през по-отдалечени и опасни места.

Сирия. Бум, бум, бум

В България около 4000 бежанци живеят в центрове като този в Харманли. Една от тях е Тахани Хамад Хамза, на 21 години, учила биология в университета в Мосул, Ирак, когато там избухват боевете. Баща ѝ е убит, но тя, мъжът ѝ, майка ѝ и двамата ѝ братя успяват да се доберат до Турция, а оттам да пресекат и българската граница. Заловени са преди 6 месеца от властите у нас.

Около 1600 нелегално пресекли границата живеят в бежанския център в Харманли.

Около 1600 нелегално пресекли границата живеят в бежанския център в Харманли.

Днес това, което е останало от семейството ѝ, живее в малка червено-бяла временна постройка в бежанския център в Харманли. Подобно и на останалите хора там, те признават, че се надяват да получат официален бежански статут от правителството, който би им позволил да пътуват в Европа. Семейството ѝ се надява да стигне до Германия, казва Тахани, или може би Великобритания.

„Единствената разлика между България и Сирия е конфликтът – обяснява младата жена. – Няма работа на нито едно от двете места.“

В този момент майка ѝ се навежда напред и с широко отворени очи казва: „Сирия. Бум, бум, бум!“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах