Нюйоркска приказка за любовта

Определението за любов е неуловимо, казва възрастен мъж, заснет от обектива на проекта Humans of New York. Човекът, изгубил съпругата си преди около година, накратко разказва колко му липсва и защо, след повече от 60 години съвместен живот. Над милион души са „харесали“ трогателната му история, споделена близо 200 хиляди пъти за по-малко от 12 часа след публикуването й във Фейсбук.

Жена ми почина миналия януари. Бяхме женени 62 години. Хващате ме в момент, в който мисля много за любовта, защото чета сонетите на Шекспир. Определението за любов е неуловимо, заради това и пишем безкрайно за нея. Дори Шекспир не го е достигнал. Всички големи любови изглежда са физическо привличане. Ромео и Жулиета не са знаели дали харесват едни и същи книги или филми. Просто е било физическо. След 62 години става нещо напълно различно. Жена ми обичаше да казва: „Ние сме едно“. И вярвайте ми, тя не беше човек, който преувеличава. Сега, когато си отиде, осъзнавам колко права е била. Толкова голяма част от животите ни е свързана. Ние бяхме изключително привързани – и духом, и телом. Споделяхме всеки ритуал. Усещам липсата й всеки път, когато излизам от киното и не мога да я попитам хареса ли й филмът. Или когато отида на ресторант и не мога да ѝ дам да опита пилето в чинията ми. Липсва ми най-много през нощта. Лягахме си заедно, по едно и също време всяка вечер.