Два пъти за един месец ще звучи „Кармина Бурана“ на софийската сцена. Сценичната кантата на Карл Орф първо ще бъде представена на сцената на Софийската опера със солисти, балет и хор на 9 февруари. Седмица по-късно, на 17 февруари, същото произведение ще бъде пресъздадено в концертно изпълнение от три оркестъра – Софийската филхармония, Филхармонията на Република Северна Македония и Държавният симфоничен оркестър на Солун. На сцената на Зала 1 на НДК ще се качат близо 240 изпълнители: музиканти, солисти, хор.
Съвпадението в столичния културен афиш може и да изглежда необичайно на пръв поглед, но всъщност в него няма нищо странно – „Кармина Бурана“ е едно от най-изпълняваните музикални произведения в концертните зали по света, в афиша на Софийската филхармония например звучи почти всяка година.
Вижте още: НАД 200 ДУШИ НА СЦЕНАТА НА НДК ЗА „КАРМИНА БУРАНА“
Интересът не стихва и в Операта, премиерата там е през 2019 г., а билетите за всеки нов спектакъл и към днешна дата се изчерпват седмици по-рано.

На сцената на Софийската опера „Кармина Бурана“ се изпълнява като балетно представление. Снимка: Софийска опера и балет
КАНАДСКИ КОНТРАТЕНОР ПЕЕ В „КАРМИНА БУРАНА“ НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА
Премиерата на „Кармина Бурана“ е през 1937 г. Трудно е да се обясни защо творбата продължава да вълнува публиката поколения наред – според формацията „Камерните певци на Лонг Бийч“, например, това се дължи на „простите, повтарящи се мелодии и настоятелния ритъм“. Но може би връзката е по-дълбока и произтича от сюжета – темата на представлението е вечно актуална: трудният преход от младостта към зрелостта.
Историята започва още през 1934 г., когато Карл Орф за първи път взима в ръцете си книгата „Кармина Бурана“ в антикварен магазин, четвърто издание от 1904 г. Преведено от латински, заглавието означава „Песни от Бойерн“, по името на средновековен манастир в Бавария, където се съхранява оригиналният ръкопис с 254 песенни и поетични текстове за забава и развлечение на латински, средновисок немски и старофренски език. Писани в голямата си част през XI и XII в., произведенията са предимно с анонимни автори, но изследователите вярват, че са дело на т.нар. голиарди и ваганти – добре образовани, волномислещи странстващи студенти и клирици.

Илюстрацията на Фортуна от „Codex Buranus“. Снимка: Уикипедия
Тъкмо в това издание композиторът вижда знаменитата рисунка с Колелото на Фортуна – римската богиня на съдбата, на щастието и късмета, която направлява хода на човешкия живот и може да го отклони в непредвидима посока. Илюстрацията изобразява четири човешки фигури, алегории на възхода и падението, благополучието и страданието, заедно с надписа „regnabo – regno – regnavi – sum sine regno“ („ще царувам – царувам – царувах – оставам без царство“).
Щом прочита първото стихотворение от книгата и стиха „О, Фортуна, ти променлива си като Луната…“, Орф е запленен и още същия ден композира първия хор „O Fortuna velut luna“. Той се превръща в своеобразна емблема на творбата и днес е най-популярният фрагмент от нея, широко използван и в попкултурата.
Финалното произведение е изградено от Пролог и три картини в 25 номера. Темите са непостоянството на късмета, богатството и властта, бързотечността на живота, низ от превратности и лъкатушения между плътски изкушения и духовни възвисения. Действието е трудоемко за сцена: на певците-солисти са отредени важни роли, хоровете (голям, малък и детски) активно съучастват в действието. Превес в оркестъра имат духовите инструменти, екзотичният арсенал от ударни и двете пиана. За пълно въздействие Орф предвижда също участието на танцьори, сценични декори и светлини.
Първата част „Пролет” разгръща с динамично сменящи се кадри радостта от възраждащата се природа, обредни хороводи и весели закачки изпълват тази картина в прослава на младостта, обяснява музиколожката Янина Богданова, цитирана от Софийската филхармония.
„В таверната“, втората част, тонът осезаемо се сменя. Гуляйджии и скитници се отдават с безгрижие на сладостно пиянство и словоблудство. Тук изобилстват музикалните пародии и особено запомняща се е арията „Olim lacus colueram”, или Скръбното Ламенто на печения лебед, в което солист с подчертан фалцет се въплъщава в горката птица, която се върти ли, върти под палещия огън, готова да бъде сервирана на пищно пиршество.
Ария на печения лебед:
Третата част – „Дворец на любовта“, внася светъл образен контраст. Тук главен герой е любовта във всички нейни проявления с опияняваща страст, куртоазна игра, разгарящо желание, екстатичен блян и изтънчена еротика.
Връзката на Орф с нацизма
Фортуна в крайна сметка е крайно благосклонна към бавареца Орф и още с първото изпълнение на сценичната кантата във Франкфурт през 1937 г. той се превръща в знаменита и влиятелна фигура в музикалния свят. Тогава композиторът е на 41 години, но популярността му идва с неочакван ефект: само след едно изпълнение той вече се е превърнал в любимец и на нацистката власт. Въпреки някои притеснения за откровено сексуалните намеци в някои части, както и подозрения, че произведението подражава на голиардите отпреди векове с непокорността си към властта, творбата се превръща в емблема на „младежката култура“ в Третия райх. Вестник „Völkischer Beobachter“ например пише, че това е „онзи тип ясна, бурна и все пак дисциплинирана музика, от която нашето време се нуждае“.
Самият Орф никога не става част от нацистката партия, но дори самият факт, че успява да процъфти под управлението на крайните националисти и до днес е повод за отвращение у някои меломани. Документалният филм „О, Фортуна“ от 2008 г. обръща внимание на един случай от живота му, в който е трудно композиторът да бъде оневинен. В родния си Мюнхен Орф поддържа близко приятелство с академика Курт Хубер, изявен антинацист и един от основателите на мирното протестно движение „Бяла роза“. Заради активистката си дейност той е арестуван от Гестапо през 1943 г., измъчван, съден публично и екзекутиран.
Незапознат със случая, Орф звъни на Хубер в деня след задържането му, но вместо това намира съпругата на приятеля си. Тя моли композитора да използва влиянието си в партията и да се застъпи за Хубер, но той отказва с аргумент, че заради връзката си със съпруга ú вече е „унищожен“.
„Той мислеше само за себе си“, казва вдовицата на Хубер Клара във филма.
Предателството на Орф се задълбочава три години по-късно, разказва филмът, когато през 1946 г. композиторът е привикан на разпит във връзка с денацификацията на Германия. В желанието си да застане още веднъж до силните на деня, той изкривява истината и твърди, че самият той е сред основателите на „Бяла роза“ заедно с Хубер.
По-късно обаче Орф вероятно размисля и с различни инициативи почита паметта на Хубер.
В крайна сметка композиторът е оценен от антихитлеристките сили „в сиво“ със значение: „компрометиран от действията на нацистите, но без самият той да е последовател на доктрината им“.
Категорично е оправдан и от публиката и никакви съображения за политическата принадлежност на Орф не са опетнили „Кармина Бурана“. Самият той определя произведението за своя най-върховен опус и желае с него да започнат събраните му съчинения. До издателя си той пише:
„Сега можете да унищожите всичко останало, което съм създал по-рано и за съжаление сте отпечатали“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение