О, НИМ-разумний и юроде

Двама са кандидатите в конкурса за директор на Националния исторически музей, потвърдиха от Министерството на културата пред „Площад Славейков“. Съвсем очаквано, едното име е на ноторно известния Божидар Димитров. Той не се нуждае от представяне; неспиращите противоречия около дейността му отдавна би трябвало да са го дисквалифицирали. Единственият друг кандидат е проф. дин Вера Бонева, шеф на катедрата Културно-историческо наследство в УниБИТ, тоест Университета за библиотекознание и информационни технологии. Накратко – Библиотекарския.

Проф. Бонева е родена през 1965 г. в Горна Оряховица. Завършила е история и българска филология във Великотърновския университет. Преподавала е и там, и в Шуменския университет и е била уредничка в Регионалния исторически музей в Стара Загора. Професура защитава пред Върховната атестационна комисия през 2001 г. От 2007-а преподава в УниБИТ. Публикациите ѝ включват статии за Паисий Хилендарски, Любен Каравелов и църковните борби през Възраждането. Самата тя заявява интереса си към личността на Паисий. Музейното управление влиза в професионалната ѝ сфера.

На пръв поглед това е повече от достатъчно. Проф. Бонева изглежда подготвена и мотивирана. Грубо казано, дори тя да не беше подходящ кандидат, всяка промяна би била добре дошла след 17-годишото царуване на Божидар Димитров. А професионалните ѝ прояви и липсата на публични скандали в досегашната кариера на Вера Бонева я правят повече от добре дошла.

Ще си позволя обаче доза скептицизъм. На първо място, конкурси с такова значение в културната сфера рядко се провеждат по свободен начин в България. Самият факт, че кадър тъкмо на УниБИТ се явява като предполагаем конкурент на Димитров вече ме прави подозрителен. Агентът на ДС „Кардам” е в дългогодишно успешно сътрудничество с Библиотекарския. Самото учебно заведение е нещо като кариерен и властови трамплин за лица, свързани с (пост)комунистическото, прокремълско, „патриотично” лоби у нас. Самият Димитров е сред лицата на това лоби и дори не смята за нужно да го крие.

Културно-историческото разузнаване с патриотичен уклон, гарниран с отец Паисий, има дълга традиция у нас.

Не мога да не си задам въпроса за мотивите зад допускането на конкурентната кандидатура само на проф. Бонева. Възможностите, които допускам, са две: тя трябва или да загуби конкурса и Димитров триумфално да се върне на директорския пост, за да продължи с бомбастичните си публични изяви (а и с не чак толкова публични), или все пак може да спечели, за да не промени нищо от политиката на НИМ и да ползва Димитров като свой влиятелен ментор и консултант. Безобидната ѝ кандидатура по нещо ми напомня за президентския мандат на Дмитрий Медведев и тихата му шахматна рокада с друг влиятелен човек.

Но това може би звучи прекалено спекулативно? Нека изчакаме резултатите и те сами ще покажат дали е така. В България малко мнителност никога не е излишна, защото конкурсният принцип отдавна е опорочен и стодневният толеранс или вярата в честността и добрите намерения обикновено са проява на наивност. И други конкурси за директорски места в културната сфера също са се оказвали обикновен театър, произлизащ от апаратната култура и практика на късния социализъм.

В книгите на Тери Пратчет има много симпатичен персонаж – университетски библиотекар. Първоначално той е магьосник, част от преподавателското тяло в Невидимия университет за вълшебници (институция, доста подобна и на „Хогуортс” от романите на Роулинг за Хари Потър, и на Научноизследователския институт по чародейство и вълшебство или НИИЧАВО към АН на СССР от „Понеделник започва в събота” на братя Стругацки). Неочакван инцидент в Крилото за Високоенергийна магия превръща Библиотекаря в… орангутан. Университетът така и не намира за необходимо да пенсионира своя служител, защото той се радва на отлично здраве, пък и е единственият библиотечен експерт, способен да подрежда опасните магически трактати с всичките си четири крайника наведнъж. Плюс това, студентите не четат и нищо не им прави впечатление. А и е толкова удобно да можеш да предложиш банан на Библиотекаря, когато ти трябва достъп до някой забранен гримоар или инкунабула!

Нашият УниБИТ винаги е напомнял на тези учебни заведения, пък и, както знаем от класическата литература, вълшебниците са лукави и гневливи.