Обещание за възвишение в българското кино

Ако днешна България живееше с възрожденските мечти и морал, какво ли възвисение щеше да ни очаква… И днес се срещат българи с възрожденски плам – като героите в романа на Милен Русков „Възвишение“. Те са бедни, наивни, хранят се зле, изразяват се вулгарно – но са обладани от благородството на идеала за свобода, а то ги въздига в нашите очи, неусетно изважда и от нас по някоя „несвободна“ въздишка и сме склонни да им повярваме, когато ни обещаят, че и нас ще възвисят.

Голяма книга е „Възвишение“ – дори буквално: над 400 страници. Видеото към официалния трейлър на филма по нея е кратко – 2 минути и 35 секунди, но дава обещание за добро кино. Надежда вдъхват дори участниците в епизодичните роли – в тях виждаме фантастични млади актьори, някои вече известни, както и лица, познати от евтините телевизионни формати. В трейлъра тв звездите припомнят не само на широката публика, а и на себе си, че някога са били обещаващи актьори и все още владеят занаята.

Освен новия трейлър, в четвъртък на журналистите бяха показани и два няколкоминутни откъса от „Възвишение“. Най-хубавото и в двата е, че се усеща атмосферата на книгата – автентична и безкрайно различна от тържествения патос и непогрешимостта на идеализираните образи от учебниците и много картини, стихове, песни и романи. Тук те са малко смешни, доста наивни, подвластни на чисто човешки страсти и недъзи – с една дума: истински. А това прави готовността им да умрат за свободата на България наистина трагична.

В първия откъс Гичо (Александър Алексиев) – единият от двамата полуреволюционери-полуразбойници и главни герои заедно с Асенчо (Стоян Дойчев) – се заема да пише „возвание до Българский народ“ в компанията на още няколко луди глави:

„…Наш народ е вече свободата възмечтал и ся е към нея умонаклонил… И трябва сега веднаж завинаги и веднаж в живота си…“ – пише и чете на глас той, когато е грубо прекъснат от друг хайдутин: „Не ся пише, Гичо, веднАж, а веднЪж“.

„Ти веднАга ли казваш или веднЪга?“, възразява друг.

И в гората, под дърветата, се заражда забавен филологически спор, с примери като „А в манастира „мАнаси ли живеят или мОнаси“ и „Ти ако щеш на свинята мерудия викай“…

Предизвиканият от спора възмутен монолог на Гичо, въпреки архаичните думи, е не просто проникновен и сериозен, ами актуален дори и (особено) в наше време:

„Абе, вие нищо не разумявате, бе, ей! Аз съм се не само на револуцията, ами и на образованието народно барем малко обрекъл. Народното дело през образованието минава. Ти неграмотен револуция не мож дигна. Да се возвисиш, да се отворят кепенците, да се издигнеш ти, байо, до знанието и до благородни мисли! Да се осъзнаеш кат словесна твар и като человек. Оттук до делото има една крачка“.

Такива са героите във „Възвишение“ – в книгата и във филма.

Вторият откъс, който ни показаха, също разбива обичайните клишета. Досега почти винаги сме виждали героични български хайдути, а турците обикновено са страхливи – но Освобождението би било лека работа, ако е било точно така. В откъса 7-8 хайдути нападат турски бей, придружен от две конни заптиета. Заптиетата се разбягват, но беят (Герасим Георгиев-Геро) се защитава като лъв срещу числено превъзхождащия го враг – първо само с нагайката, после успява да извади и нож, сам срещу седмина, въоръжени с пушки и саби. Умира, може да се каже героично – без хленч и молби за милост, все едно е Шибил, а не турски бей.

Такава смърт не предизвиква възторг, но ожесточаването също е част от борбата.

Тези две сцени, в които има и смях, и жестокост, и възвишение, само засилиха нетърпението ни да видим филма на Виктор Божинов. Премиерата е след 2 месеца, на 10 ноември.