Може ли любовта към родината да придобие религиозни и обредни измерения? Оказва се, че може. Предаването „120 минути“ на Би Ти Ви показа репортаж за община Ветрино, село Неофит Рилски и „Исторически парк“, фокусиран върху хората, които доброволно са избрали да живеят там. И от ефира на една национална телевизия се видя без всякакво съмнение – на 35 км от Варна се оформя анклав с усещането за секта.
През последните години България (особено историята ù) се превръща в обект на обожествяване за голяма група хора. Мотивите, които ги движат, са първични и лесно обясними за психолозите – тези хора, лишени от смисъл в ежедневието си, залети от противоречива и често недостоверна информация, търсят стабилна и неопровержима причина да съществуват кати индивиди и като общност. Това е и в основата на религиозните култове.
Повечето секти, които историята познава, имат няколко основни елемента – обединяваща идея, харизматичен лидер, обещание за величие някъде в бъдещето, реалното или отвъдното. И понеже това са прерогативите на повечето човешки сдружения, дори на политическите партии, за сектата е нужно още нещо – собствена територия. Тя може да е всякаква по размери (някои секти са оставали затворени в обикновена жилищна сграда), но задължително трябва да съществува като анклав, отделена от всички, отличаваща се и най-вече – частна.
Всички тези елементи се откриват несъмнено в „Исторически парк“ и село Неофит Рилски, където живеят множество хора, обединени от идеята за „величие“. Държава в държавата – това е точно сектантското разбиране за изключителност. Харизматичен лидер, който води след себе си много хора, като ги омайва с приказки за „титаничен растеж“ – в бъдещето, но благодарение на миналото.
Силното лидерство много лесно се превръща в авторитаризъм, емоционалната връзка на хората с организацията почти винаги става зависимост, корпоративните ценности, обявени в началото, придобиват идеологическа окраска. Това последното вече го видяхме – от „титаничен бизнеспроект“ „историческият парк“ се превърна във „величава партия“. И така всички елементи за превръщане на група ентусиасти в обединена секта са налице.
Много хора смятат, че сектите предполагат религиозен фанатизъм, но това не е задължителен елемент. Всъщност обект на култово преклонение може да бъде всяка доведена до крайност фантазия, в нашия случай – фантазията за миналото, фантазмената и измислена България, много различна от реалната.
На дълбочинно ниво сектата удовлетворява жаждата за значимост. Дава ясни и категорични отговори на иначе сложни въпроси – какъв е смисълът на живота, дефинира доброто и злото, посочва кой е враг, а кой – приятел. Хората обикновено влизат в секта от желанието да принадлежат на нещо по-голямо от собствения им живот.
Лидерите на сектите умеят много добре да манипулират точно тези базови човешки нужди. Истински виртуози на контрола върху съзнанието, тези „съблазнителни хищници“ дърпат струните на тревогите и безпокойствата на потенциалните си последователи, казват им това, което те искат да чуят, като целта е да ги накарат да се чувстват желани и нужни. Майстори в очароването, такива лидери карат следовниците си да повярват в причудливи концепции – например в предстоящо огромно финансово благополучие и духовно величие. Идеите, които артикулират, по правило изглеждат простички и пълни с важен за хората смисъл – съвсем нарочно противопоставени на неяснотата, неувереността и противоречията в реалния живот.
Повечето лидери на секти имат удивително силна харизма, съблазняваща последователи точно както в „Одисея“ сирените са съблазнявали моряците. Зад тази фасада обаче често се крият обществено вредни личностни характеристики или дори психопатия.
Хората, влизащи в секти, имат подсъзнателен стремеж да овладеят магическото мислене. Лидерите на тези култове често са възприемани като хора, които имат способности на магове, последователите гледат на тях, както децата се възхищават на всемогъщи приказни герои. Това води обикновено до деградация на съзнанието, защото хората спират да мислят критично и изцяло разчитат на лидера като източник на целия им светоглед. В крайна сметка водачите на сектите успяват изцяло да изкривят мисленето на своите последователи и да подменят реалността с удобна за тях измислица.
Външният свят става враг. Мисли се в категориите „ние“ и „те“, където „те“ са всички, които се противопоставят по някакъв начин на сектата, при това без значение дали става дума за журналисти или членове на семейството. Последователите стават и емоционално, и финансово зависими от сектантската огранизация и излизането им от нея става почти невъзможно. Но обикновено членовете не осъзнават къде са попаднали и как са манипулирани, и вярват, че правят всичко по своя воля.
Много често дори корпорации и финансови предприятия използват методиките на сектите, за да постигнат успех. Те налагат „корпоративни ценности“, за да оправдаят авторитарна бизнес идеология. Споровете и инакомислието са неприемливи, съмняващите се – наказвани.
Всичко около партия „Величие“ и „Исторически парк“ напомня структура на секта – харизматичен лидер, общност от хора, които отхвърлят съвременните реалии, не вярват в съвременната медицина, отглеждат сами храната си, доброволно влагат труд и пари в бизнеспроекта на „месията“. Всичко това – в името на една псевдорелигия, която си позволява да употребява името на България в извратен опит да манипулира съзнанието на хората.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение