Обетованата земя на Недялко Недялков

Ако се изгубите в YouTube, може да попаднете на песента “Üsküdara”, чиято меланхолия е завладяла Ориента, част от която сме и ние още в дълбока древност. Ще ви е трудно да я чуете само веднъж, ще я слушате отново и отново… Може би най-добрата интерпретация на тази мелодия е създадена от Жорди Савал – прочут виолист от Каталуния, звезда на класическата музика, чест гост в най-престижните концертни зали по цял свят и търсач на прастара музика. Слушайки “Üsküdara” в изпълнение на камерния оркестър на испанеца, ще се натъкнете на едно от най-забележителните му открития за световната сцена – кавалджията Недялко Недялков. Българинът е част от формацията на Савал, отличена с “Грами” през 2011 г. за най-добро изпълнение на малък оркестър. Наградени са за виртуозно изсвирената музика към изследване на виолиста за династия Борджия.

Недялко Недялков (вляво) и Жорди Савал

Жорди Савал го открива през 2009 г., след като му е бил препоръчан от грък. Търсел българин, който свири на традиционен инструмент, за проекта “Трагедията на катарите”, тъй като богомилите (б.а. – на Запад са ги наричали катари и още албигойци) са превзели Европа, тръгвайки от нашите земи. Като научил за майсторството на Недялков, Савал попитал за характера му, дали умее да работи в колектив, почтен ли е. След това му звъннал по телефона, докато кавалджията бил на запис в радиото. Поканил го и му пратил самолетен билет за Белгия.

Записът бил в стара катедрала, именно там Савал го чул за първи път. Останал възхитен. Първото изпълнение в двойния диск за катарите е импровизация на Недялко с автентично македонско звучене. Същата тема присъства и в първия албум на българина, но в друг вариант, името на композицията е “Ритмично”.

Между концертите с Жорди Савал по света, които са около 30 на година, Недялков е записал два солови албума с авторска музика с балканско етно звучене. След първия – “Изкуството на кавала”, пред премиера сега е и вторият – “Искам да кажа”. Всички композиции са на Недялков, с изключение на “Хендел сюита – вариации” от Георги Андреев, диригент на ансамбъл “Филип Кутев”. Изпълненията са на Недялков, както и на други изключителни музиканти като Стоян Янкулов-Стунджи, Калин Вельов, Николай Антов, Пейо Пеев и Ангел Димитров. В диска звучат гласовете на старинни и екзотични инструменти – канун, уд, удо. “За мен този албум е много важен, защото вложих в него цялата си душа…”, казва Недялков.

Майсторството му е признато много преди да стъпи на чуждата сцена. По пътя към своята обетована земя той е минал през Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка, през Музикалната академия в Пловдив и от 1996 г. е в Оркестъра за народна музика в БНР. Неговият кавал е покорявал публиката в най-елитните концертни зали в Западна Европа, в най-стария оперен театър – “Театро ла Фениче” във Венеция, в Щатите, Мексико и Канада, в католически и протестантски катедрали, в манастири, в кралски дворове, в ефира на телевизия “Mezzo”… Но у дома, в България, получава аплодисменти по-скъпи дори от “Грами”. Едни от най-ценните признания за майсторството си е чувал по сватби, където все още не отказва да свири. Случва се единият ден да му ръкопляскат на крака след концерт в голямата зала на “Сите де ла мюзик” в Париж, а на следващия да весели младоженци в Хасковско село. Баща му е бил цигулар по сватби и е водил и сина си по тържества да свирят заедно, още когато Недялко е бил 14-годишен.

Днес музикантът получава аплодисменти от десетки благородници, херцози, принцове, от съпруга на датската кралица Маргрете Втора – Анри дьо Лаборд дьо Монпезат… В антракта на концерт в “Арена Насионал” в Мадрид през 2011 година, където свири отново в камерния оркестър на Савал – с него поискала да се запознае неочаквана почитателка – испанската кралица София. Първо й били представени певците и тя попитала къде е изпълнителят на флейта, тоест на кавал. При българина дотичал един колега: “Недял, Недял (б. а. – така се обръщат към него най-близките му приятели), кралицата иска да те види, вземи си кавала!” Пред нея нашето момче импровизирало върху няколко български фолклорни теми, демонстрирайки възможностите на инструмента.

Недялко Недялков в бенда на Жорди Савал

Недялков, също като Жорди Савал, е изследовател на древни мелодии. В главата си има хиляди. Невъзможно е обаче, казва той, да се определи родословието на една балканска мелодия. Културите на България, Турция, Гърция, Сърбия, Румъния са преплетени от стотици години. Развивали са се под влиянието на византийската музика и Ориента, а преди това всички сме били провинция на Римската империя. Възможно е някои фолклорни теми да са достигнали до нас още от антични времена, от музиката на тракийските племена по нашите земи. Според Недялков музиката на Полуострова е като кухнята – с влияния от всички комшии. “Затова се определям по-скоро като балкански музикант. От малък имам влечение не само към българския фолклор, но и към традиционната музика на народите от съседните страни, – разказва Недялков. – От тях нашето изкуство е взело много. Редица мелодии ние възприемаме като български, но турците смятат, че са техни, сърбите – също, и т.н. Така че към музиката не подхождам с патриотизъм, като политик”.

В речта на кавалджията често се изплъзва думата “благородство”. “Смятам, че това е важно. Ако един творец е оставил диря след себе си и ако е влагал в изкуството си благородство и почтеност, това му придава по-голяма значимост, тежест, – казва Недялков. – Другото е изкуство на мига, успехът често е случаен. Колкото до славата – тя не ме блазни, но ме дразни безразличието. Нямам мания за величие да ме спират по улицата. Искам единствено музиката ми да бъде слушана“.

Чуйте изпълнение на Недялко Недялков с Жорди Савал в църква в Копенхаген, Дания: