Театърът е съвкупност от няколко изкуства. То е сложно изкуство, изискващо много нерви, желание, време, търпение, провали и успехи. Само хората, занимаващи се с тази толкова неблагодарна и същевременно благодарна (парадоксално) дейност, могат да ме разберат. Като човек, занимаващ се с театър от петнайсет години – къде аматьорски, къде под формата на обучение, къде като младок с диплома и мечти без работа, къде яваш-яваш, мога да потвърдя, че борбата е безмилостна (по Вапцаров).
Годината е 2009 и ние с колегите ми сме на прага да станем бакалаври. Сред многобройните разговори за „Ами сега накъде?“, се прокрадват изреченията „В никакъв случай не трябва да напускаме София“, „Как ми се работи с вас“, „Да не забравяме с какво желание сме тръгнали в професията“, „Не бива да ставаме чиновници“, „Театърът е умряла работа“, „Хора, к’во ше правим?“, „За по-малко от сто лева няма да играем“, „Предложиха ми щат във Варна – отказах“, „Взимат „Пухеният“ в Сатирата, ама искат само един състав“, „Доцентът ще си отваря театър, май се казва „Модерен театър“, „Доцентът покани ли те?“…
Така с няколко мои колеги се събрахме в трупата на Ивайло Христов. След което пред очите ни този театър се разпадна. Това беше шамар за нас, младите, защото тогава си дадохме сметка, че в България частен театър не може да съществува (щом тези имена нищо не направиха!).
Последваха и серия от кривотии от страна на държавата, Министерството на културата, реформи, тинтири-минтири. Страшно огорчени, разочаровани, млади творци без работа – много добре.
– Реплика, трябва да има реплика на ситуацията. „Реплика“ – така ще си кръстим театъра.
И започнахме.
Театър „Реплика“ е път. Път за всяка от единиците в него. Личен, творчески. Най-голямата обида е някой да иска да работи и да не му бъде дадена възможност. „Да дадат, не знам кой, ама там да дадат…“ не е наша философия и затова ние взимаме това, което заслужаваме, а именно – да творим. Театър „Реплика“ е дом с отворени врати за творци, а не място за бабацане, тоест „Ше хода да плесна две реплики и ше си смена дограмата“.
По написаното преди миг има белези и на агресия – това е част от индивидуалните наклонности на моя милост. Индивидуалност, която присъства в „Реплика“, защото и в спора се ражда истината и мнението в изкуството е важно. Изкуството Театър се развива, движи се напред, а ние от „Реплика“ сме на линия, гоним го навред.
Занапред. По моему.
Текстът е от фейсбук профила на Ованес Торосян
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение