Обикновен човек, получил шанс за величие

В момента Володимир Зеленски изпълнява ролята на живота си – той е президент на държава, която е във война с неумолим, агресивен и безпардонен противник. Стана такъв, след като изигра ролята на президент на Украйна в сериала „Слуга на народа“. Но реалността винаги надминава фантазията на творците и новата роля на Зеленски е трагична, а не комична. И му се налага да взима решения, свързани с живота и смъртта на стотици хиляди хора.

Затова фигурата на актьора президент е особено интересна – от екрана към политическата сцена, от забавната фикция към ужасяващата реалност, и всичко това в рамките на не повече от десетилетие. Със сигурност мястото на Зеленски в световната история вече е запазено, и то сред героите на човечеството.

Предлагаме ви да прочетете част от все още неиздадената книга на Дмитрий Биков „VZ“ – неофициална биография на украинския президент. Дмитрий Биков е един от видните руски интелектуалци – философ, писател, журналист. Книгата, написана от политическия емигрант, преследван в Русия заради убежденията си, ще излезе в пълния си вид тази есен.

Откъсът е публикуван в „Новая газета – Европа“.

Актьорът Зеленски

Да се оценява Зеленски като актьор е необикновена задача, защото той не е съвсем актьор в класическия смисъл: той е персонаж, стендъп комик, играе основно себе си, дори когато в името на шегата се преобразява в Наполеон („Наполеон срещу Ржевски“, 2012). И във филма „Аз, Ти, Той, Тя“ (2018) – най-добрата и най-лиричната от неговите роли, независимо, че филмът е пълен с откровен и донякъде самопародиен идиотизъм – той рисува автопортрет. Това е ключовият му персонаж, черти от който той включи и в Новоселцев в римейка на „Служебен роман“, и е най-интересното му творческо постижение.

Предишните актьори, направили политическа кариера – Рейгън, Шварценегер – рязко отделяха играта от живота, а и не може да се каже, че Рейгън е създал принципно нов типаж в киното. Зеленски е друго нещо – украинците избраха именно неговия герой, маската, която той експлоатира и в „Квартал“, и в телевизионните шоута (той е измислил и реализирал повече от 20 такива), и в киното. И това не е семпла маска, всъщност преди нея не е имало нищо подобно.

Простичко и глупаво би било да се каже, че Зеленски играе „малкия човек“, но Голобородко (героят, който Зеленски играе в „Слуга на народа“ – бел. прев.) съвсем не е малък човек, той по-скоро е герой, който не осъзнава своята сила и Зеленски по време на избирателната си кампания внушаваше на страната точно тази идентичност: ние самите още не сме осъзнали своите способности, те дремят в нас, но в критичен момент – ехеееее! Основният сюжет на „Слуга на народа“ е история за това как човек с подчертано негероична външност и професия, оказал се на най-важния пост, демонстрира най-добрите човешки качества, и най-вече самоотверженост, решителност и сила. Така и стана. Зеленски цял живот играе обикновен човек, получил велик исторически шанс.

Мисля, че Украйна видя в Зеленски себе си – страна, която получи шанс за величие. Тя го реализира първо на Майдана, после на безпрецедентните избори през 2019 г., когато направи непредсказуем избор, и в края на краищата – във войната. Зеленски играе обикновен човек, скромен професионалист, в когото спи герой, комик, в когото живее трагик – и Украйна съвсем основателно видя себе си именно в този герой. На Зеленски всичко му е наред с актьорската техника, той е сериозен професионалист, универсален изпълнител и добър сценарист (измислил, между другото, най-успешния сериал от началото на века – „Сватове“). Той прекрасно води публиката и лесно установява контакт дори с най-пасивната аудитория. Но всички тези качества биха били недостатъчни за тоталния му успех – телевизионен, драматургичен и кинематографичен. Неговата актьорска тема – изходът от познатото амплоа, еволюцията на фарса в трагедия – съвпадна с вектора на обществото, а това винаги дава шанс на артиста да отиграе героизъм. В известен смисъл цяла Украйна повтори пътя на Зеленски – пътят на генерал Дела Ровере (филм на Виторио де Сика от 1959 г. – бел. прев.), изиграл герой и повярвал, че е герой.

Вижте само – нация, с която ту високомерно, ту одобрително се шегуват, която разказва сама за себе си непочтителни вицове, която е създала столицата на европейския хумор Одеса, с нейната велика литература и неувяхваща митология, през 2004 г. създава нов жанр в европейската политика – Майдана. През 2014 г. довежда този жанр до съвършенство. Майданът е явление не само и не толкова политическо, колкото зрелищно, в огромна степен театрално. На Майдана тече непрекъснат концерт, при това речите са неотличими от скечовете и сцената не остава празна нито за секунда. На Майдан 2004 можеха да те набият, а на Майдан 2014 – да те убият (и убиха повече от 100 души, „Небесната стотица“, която Путин с влечението си към конспирология обявява за „сакрална жертва“, американска провокация). Путин смята и целия Майдан за постановка на американските спецслужби, макар че най-интересната особеност на това събитие е, че то режисира самото себе си. Майданът е революция в шоу жанра, или, ако ви харесва повече, това е шоу, в което стрелят наистина и променят образа на държавата също наистина. „Квартал“ също е нов жанр, стендъп шоу, непосредствено влияещо на съдбата на Украйна.

Украинската политика е сложно съчетание на непрекъснато шоу, жестока, понякога кощунствена пародия, риск и героизъм. Слабостта на официоза, естрадността на държавния наратив (особено в изпълнение на Янукович, и отчасти в стилистиката на Порошенко) води до широко разпространение и триумф на народното политическо творчество.

И както корупцията е народен модел на икономика, така украинските политически шоута, увенчали се с Майдан, станаха народен модел на голямата политика, революция във формата на денонощен концерт, рок фестивал на Крешчатик.

Преводът от руски език е на „Площад Славейков“.