Обикновени няма

Мразя словосъчетанието „обикновени хора“, такива просто няма – всяка човешка история, разказана достатъчно добре, става за Нобелова награда.

Откакто започнаха да излизат партийните кандидати за президент, се разбра защо толкова се бавиха – за да може името да замени разказа за кандитата и разказа на кандидата.

На България й трябва президент-разказвач, достатъчно добър, за да мине през псевдогероиката на миналото и псевдореализма на настоящето и от парчетата илюзии, подлости и интереси да сглоби история. Която да не противоречи на човешките и да не обслужва политическите истории.

Ако ме питате има ли такъв, не знам. Но мисля, че от генерал е по-добре писател, от политик е по-добре политолог, от стар е по-добре млад, от патриот е по-добре ерудит, от някого, когото необикновените търсят между себе си, е по-добре да е някой обикновен.

Защото, пак да кажа, обикновени няма.

Бел. ред. – коментарът е от профила на автора във Фейсбук.

Всичко от Георги Лозанов в „Площад Славейков“