Обратно в родината

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Обратно в родината

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Дълго, дълго мислихме, обсъждахме. Сравнявахме и претегляхме плюсове и минуси и… след 20 години емигрантски живот в европейска страна се завърнахме в родната страна. Трябва да отбележа, че не сме се вслушали в призивите на правителството. Имахме всички условия да продължим живота си там, гражданство, прилични доходи, социален живот.

Вече пети месец се опитвам да си отговоря – правилно ли беше решението ни. Няма да крия, че най-близките приятели ни съветваха – вие сте луди да се връщате, стойте си в културната страна. Аз пък си казвах – връзката не сме я късали, още от третата година от емигрантството ни открихме, че можем да имаме българска телевизия, гледахме всеки ден, четяхме интернет новините – бяхме в час. Така си мислех или по-скоро се заблуждавах. Казвах си – какво толкова, това е нашата родина, там са най-близките ни хора, родители, деца, внуци (синът ни категорично отказа да живее в страна без планини и сняг), роднини и приятели. Бързо ще свикнем.
Да, да, ама не!

Няма да описвам сблъсъците с институциите, докато уредим административните въпроси. Там се справихме и като че ли не с толкова трудности (може би защото очаквахме по-големи такива).

Най-близките роднини са ясни – те винаги са ни обичали и ние тях. Виж с приятелите въпросът пое по интересен път – по-голямата част се „зарадваха“, че вече сме си в България, всички до един казаха „аууу, трябва да се видим“ и… дотам. Не им се сърдя, толкова години са свикнали да си живеят без нас, за краткото лятно пребиваване им беше приятно да поразпитат за това-онова, сега вече не сме интересни – и ние сме в кюпа. Слава богу, най-най-близките приятели, които се броят на пръсти, останаха верни на приятелството, за което сме им благодарни.

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

Голям шок за мен се оказа мутризациията на обществото ни и абсолютната апатия на редовия гражданин да се противопостави на нея. Пълна липса на гражданска позиция.

Живеем в сравнително нов (10-годишен) жилищен блок – с един вход, на 6 етажа, 15 апартамента и 4 ателиета. Малко обитатели, в сравнение с панелните блокове по кварталите. Нов блок, построен от добър строител. Надявахме се всички съседи да гледат на него като на свой дом. Уви, оказа се, че първосигнално една част от съседите са се насочили към това какво могат да завоюват и завземат. Има някакво измислено ръководство, което си е гласувало „заплати“ за домоуправител и касиер. Домоуправителя не го познаваме още, касиерът минава да събира месечни такси на всеки 2 месеца, състоящи се от 50 лв., по 25 на месец за апартамент – няма значение колко човека живеят там, кои са фирми, има ли домашни любимци и т.н.

Имаме си заден двор, който е наша собственост, строителят продаде няколко паркоместа в него в последния момент. Те са разчертани, номерирани и се знае кому принадлежат. Един съсед обаче е решил, че може да си спира и втората кола в двора, извън паркоместата, под терасите ни. След неколкократни забележки се озъби, че колата на никого не пречи и да си гледаме работата. Ама има Закон за етажната собственост, там е казано, че общи части не могат да бъдат обсебвани. Няма значенние – никой друг от съседите няма мнение или се страхува да си го каже.

Най-шокиращо за мен беше, когато открих, че на стълбищната площадка, един етаж над нас, има работещ фризер-ракла, срещу него е сложен двукрилен гардероб, а над него са нахвърляни всякакви боклуци от сорта на кутии за обувки, стари детски играчки и т.н. Реакция от съседите отново няма – не знам от колко време е този боботещ фризер там. Като инженер смятам, че начинът, по който е включен, е пожароопасен. Трябва ли да чакаме да станем следващия случай в статистиката с пожар в жилищен блок? Къде е Негово Величество законът? Защо никой не се интересува от това? Имам чувството, че съм навлязла в джунгла – няма общество, няма законност, няма наказуемост.

Чувам, че трябва да се впиша в средата. Ама аз не искам да съм част от тази среда, тя ме плаши и прави бъдещето ми ужасно несигурно.

Мислила съм какво би казал един адвокат от страната, в която живяхме. Всички проблеми щяха да се решат за отрицателно време и виновниците глобени с „хубави“ глоби – така, че да не си помислят отново да престъпят закон. А сега – има ли институция в България, която би се справила с подобно беззаконие? Как да бъде събудено гражданското съзнание? Къде е загубено върховенството на закона?

Мъчно ми е и съм на път да си призная грешното решение… Ами какво искам, развявала съм се някъде, гледала съм си кефа и сега искам всичко да ми е наред. Няма начин!

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3