„Докато дишам“ е роман, за който Людмила Филипова би отрязала (лакирания си в лилаво) малък пръст. Т.е. това е много четивен текст, който те хваща да обръщаш страниците зарибен, трилър-екшън на прехода, който е обречен да стане бестселър. Ако си търсите илюстрация на дефиницията „лятно четиво“ – слагате корицата на „Докато дишам“.
Този роман разказва интересна, пикантна човешка история. На моменти толкова невероятна със съвпаденията и врътките си, че може би й води само българската действителност. Разказва го с богат, талантлив език, с пипната композиция, премислен и добре ошлайфан сюжет, с достоверни герои.
Невероятна комбинация от две в едно, в която логично допускаме, че нерендосаната горчилка на живота е внесена от Дейна Бренченс (която и да е тя), а фината сметана на писателския майсторлък – от Георги Томов.
Каквито и да са индивидуалните им заслуги, книгата много се е получила и е приятно четиво. Мисля, че има потенциал да стане дори една от забавните мистерии в съвременната българска литература – ако двамата си замълчат и не ни обясняват в детайли кой, какво, кога, защо, т.е. от кого са били куклите, а на кого парцалките.
Всъщност, даже им се чудя на издателите. Що не са пуснали тази книга „от Дейна не знам коя си“ и „Лу Касиди“ (примерно), да витае заедно с публичната тайна, че това е книга на българи, единият от които поне вече познат и харесван писател? Щеше да стане чуден литературен хепънинг. Четеш и гадаеш, а легендата се носи от уста на уста….
Нейсе. Без да са Илф и Петров, копродукцията на двамата отговаря на мечтите на фабриката за бестселъри: разказва ни увлекателна история, подпълнена с обществен контекст, облечена в елегантен език, с обков на стабилна култура (и грамотност). Четеш и виждаш минисериал. Койна Русева ще е майката-жертва-сървайвър.
Имам големи забележки към последните 40 страници, където драми, патаклами, убийства, трупове и хепи енди се прескачат накуп. Можеха да позабавят темпото и да завършат във филигранния стил, по-характерен дотогава.
Също така, колкото и да е мъчно на първообраза (ако предположим, че това е Дейна, макар че допускам да е възможно авторът Томов да е моделствал и да се е женил за наркотрафиканти в Холандия), женските образи можеха да са малко по-плътни с истински човешки недостатъци, грешки, срамове и гафове. Чак толкова идеални някак си не си ги представям характерните български девойки на прехода – опортюнистки, каквито са и Ина, и Лени, и Вера дори.
При всички случаи – много става. Забавлявайте се.
Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение