Обречен на провал, независимо колко е успешен

ВНИМАНИЕ, текстът разкрива детайли от сюжета на „Домът на Дракона“!

Ако някога е имало сериал, обречен на провал – независимо колко е успешен, това е „Домът на Дракона“, дългоочакваният спиноф на „Игра на тронове“, смятат критиците. След първия епизод, тръгнал у нас на 22 август, трябва да се отбележат две основни точки – първо: „Троновете“ е стандарт в телевизията, който дори и след последните сезони малко сериали могат да достигнат, и второ: „Домът на Дракона“ хитро избягва наследството му, за да намери своя собствен път.

След мащабна и скъпоструваща рекламна кампания (на стойност 100 млн. долара, половината от бюджета на сериала), „Домът на Дракона“ за часове се превърна в най-силната премиера на НВО за всички времена, привличайки 9,99 млн. зрители пред малките екрани само в САЩ, гласи статистиката.

Действието връща зрителя 172 години преди смъртта на Лудия крал и раждането на дъщеря му Денерис Таргариен. След успешно и дълго управление на крал Джеерис, Железният трон е наследен от внука му крал Визерис Първи (Пади Консидайн). Приеман от своите поданици за малодушен, в рамките на един епизод Визерис губи съпругата си Ема, дългоочаквания си мъжки наследник и доверието на най-големия си враг – амбициозния си брат Демън (Мат Смит), готвен за наследник на трона, въпреки възраженията, че неговата необузданост и агресивен характер може да доведат кралството до крах. Следвайки стриктно наратива на „Огън и кръв“, на който се базира, за наследница на краля е посочена жена – дъщеря му Ренира (Мили Алкок). Подбудени от това безпрецедентно решение – жена да заеме Железния трон – шахматните фигури на дъската се раздвижват: Ръката на краля търси да подсигури бъдещето на рода Хайтауър, Демън се готви да си върне отнетото кралство, а самата Ренира, най-сетне получила признанието на баща си, е готова да се бори срещу всеки, който оспори правото ѝ…

Независимо дали зрителите са чели „Огън и кръв“ на Дж. Р. Р. Мартин, или са новодошли във франчайза, всички знаци намекват, че предстои гражданска война – известна като Танц с дракони.

Някак встрани от богатото наследство на „Игра на тронове“, „Домът на Дракона“ като че ли открива своята собствена пътека, съдейки по рейтингът от 9/10 звезди в IMDb.

„Когато пренебрегнем воплите на шумната реклама, ако някога е имало сериал, обречен на провал – независимо колко е успешен, то това е „Домът на Дракона“ – пише Доминик Патън в „Дедлайн“. – Поредицата на шоурънърите Райън Дж. Кондал и Мигел Сапочник ще бъде съден, открито или не, само по един критерий, а „Игра на тронове“ е стандарт, който „Домът на Дракона“ не може да изпълни. Макар и лишен от свян и огнедишащ, „Домът на Дракона“ не е „Игра на тронове“. Точно тази разлика всъщност може да се окаже спасителен пояс за продукцията. И все пак да уловиш два пъти светкавица в бутилка е рядък успех, дори и след завръщането в Кралски чертог и дори и с огромна фенбаза, с която сериалът неизбежно идва.“

„Домът на Дракона“ успява да избегне конкуренцията на предшественика си в по-голямата си част, отбелязва критикът и определя новия сериал като „праволинейна семейна драма“.

„Драконът“ е най-успешен, когато се опира на по-прост наратив – продължава той. – Вече хванат в капана на очакванията и с почти сигурен втори сезон, сигурно и самоосъзнато си проправя път, като поднася традиционна история за дворцови интриги. Знаейки, че съществува с основната цел да възвърне усещането за славните дни на „Троновете“, сериалът избягва шумните паради и представя мотивите си от самото начало, за да изгради собствена основа.“

Лишен от хумор, първият епизод залага на типажите на най-харесваните персонажи в „Троновете“ – неубедителен крал, недостатъчно решителен, за да запази семейството си обединено, камо ли кралството; амбициозна наследница, решена да разбие сексистките стереотипи на наследствените политики; Ръката на краля Ото Хайтауър (Рис Ифанс), който служи на господаря си, но с другата си свободна ръка се възползва от слабостите му, за да подсигури благополучието на рода си. Намерен е и смелият красив воин без потекло, но с тъжни очи, който ще плени сърцето на младата кралица – новият Джон Сняг е рицарят сър Кристън Коул (Фабиен Франкъл). Забелязва се липсата на комплексни персонажи като Кутрето и Варис, чиито софистицирани диалози, пълни със забулени в хитрост заплахи, носеха наслада и изграждаха познатия висок стандарт на първите сезони на „Троновете“. Липсват най-вече сарказмът, красноречието и интелектът на герой като Тирион Ланистър.

Ренира Таргариен, единственото дете на крал Визерис Първи и негова наследница на трона. Снимка: Стопкадър

В края на първия епизод всички основни играчи са изкарани на полето за действие, пише Луси Манган в „Гардиън“ и дава 4/5 звезди на сериала:

„Готвят се безброй политически и семейни бури, развалят се стари съюзи, формират се нови, а предателството е на едно копие разстояние. „Домът на Дракона“ има всичко необходимо да се превърне в политическата многоизмерна шахматна игра, какъвто бе предшественикът му, създаден да възнагради търпението на най-отдадените фенове, но без да изключва масите, защото те ще го пратят на върха на рейтинговите класации.“

Накратко, казва тя, сериалът предизвиква наслада, изглежда добре и звучи прилично, а това е успокоение след учудващо слабия финал на „Троновете“.

„Домът на Дракона“ е опитомената версия на „Игра на тронове“, пише Майк Хейл в „Ню Йорк Таймс“.

„Драконов огън, инцест, кърваво насилие. Всички знаци, че „Троновете“ се завръщат, са налице, но духът е слаб – казва критикът, който е имал възможността да гледа шест епизода от сериала за целта на отзива си. – Широко рекламираният спиноф сериал е уважително оседлан. Иска да бъде възприеман сериозно, или поне да не обижда никого. Това е комбинация от сапунена опера и средновековно фентъзи с британски акцент, но соковете му като че ли са били изцедени. Ако търсите трезв трактат на тема дълг към кралството и семейството и механиките на първородството – нещо като „Игра на тронове“ в първи си сезон, преди да се превърне в тв спектакъл и бюджетът да нарасне до астрономически размери – тогава сте на правилното място. Оптимизмът ви може и да се изпари обаче, когато разберете, че това продължава и след като преполовите сезона.“

По отношение на обществените взаимоотношения в една упадъчна монархия и като алегория на купища злини в съвремието си, в това число и патриархалния сексизъм, сериалът подхожда умно и е добре структуриран, допълва Майк Хейл. Гневът на пренебрегнатите жени и цената, която плащат за това, че са от слабия пол, е представен по правдоподобен и трогателен начин.

Трябва да се отбележи обаче и не съвсем справедливото сравнение с „Троновете“ – пейзажът в телевизията през 2011 г., когато тръгва първият епизод на оригиналния сериал, в сравнение с 2022 г. е доста по-различен – секссцените са обуздани и на заден план, а голотата е поднесена с повече вкус, „като диорама в природонаучен музей“, пише Хейл.

„Домът на Дракона“ вече неизбежно води пред основния си конкурент този сезон – предстоящия „Пръстените на силата“, многомилионният сериал на „Амазон“ по творчеството на Дж. Р. Р. Толкин. Простата причина за това е, че премиерата на „Дракона“ изпревари „Пръстените“ с две седмици“, отбелязва „Дедлайн“.

„Това, което може да наклони везните в полза на „Дракона“, е контрастът между зрялата му публика срещу по-сладникавия тон на творчеството на Дж. Р. Р. Толкин в сериал, който изглежда като епично усилие за зрители от Домът на Безос“, заключава Доминик Патън в „Дедлайн“.