Обществена ли е обществената телевизия?

Телевизиите ще се превърнат в основните арени, на които ще се проведат битките за местните избори тази есен. Затова и гледаемостта им може да се измерва в златни кюлчета – в прекия и преносния смисъл.

Според данните на независимата международна пийпълметрична агенция Nielsen Admosphere за телевизионната аудитория през месец юли Би Ти Ви и Нова телевизия продължават да си поделят мнозинството зрители. Това не е новост. Както не е и новост, че БНТ1 им диша праха.

Та докато частните лидери Би Ти Ви и Нова разделят помежду си съответно 24,85% и 19,42%, то държавната телевизия приковава интереса на едва 4,56% от аудиторията. А това е само няколко пункта повече от интереса към телевизия като „Диема Фемили”, която през юли е била гледана от 4,16%.

Този резултат сам по себе си е скандален. Бюджетна телевизия, която освен от парите на данъкоплатците, печели и от реклами, трябва да е в състояние да предложи далеч по-качествен продукт. А през юли БНТ1 не е предложила нито едно предаване в Топ 25 на гледаните програми. Всички места в първите 25 позиции се заемат от предавания на Би Ти Ви и Нова телевизия. Вярно, бюджетът на БНТ за 2015 година е едва малко над 65 милиона лева, което не е много за телевизия, но затова пък тя разполага с повече репортери и журналисти от Би Ти Ви и Нова тв. И ако няма средства да закупи сериали и лицензи за шоута като тях, то поне можеше да ги бие на терена на новините. Но не.

За съжаление, данни за нисък интерес към БНТ и предаванията й излизат и за предходни месеци и години, а тя като обществена телевизия е далеч от обществените телевизии в други страни, като например BBC, ARD, ZDF, испанската или скандинавските обществени телевизии. Техните новини, актуални политически предавания и филми са по-гледани или се конкурират с аналогичните продукции на частните оператори. От данните за месец юли се вижда, че БНТ1 не е успяла да предложи нито едно предаване, което да привлече вниманието на повече от пренебрежимо малката си аудитория. Най-много зрители пред малкия екран е събрал сериалът „С Русия в сърцето”, излъчен по Би Ти Ви. Пак филм на Би Ти Ви е на второ място по гледаемост – „Кварталът на богатите”. Трето място се заема от риалитито „Фермер търси жена” на Нова телевизия – предаване, което тръгна с рекордна гледаемост и явно продължава да събира голяма аудитория.
Това, което се вижда още в изследването за юли, е и че българската публика не се интересува от публицистика. Или поне не от публицистиката, която са й предложили телевизиите – било то частни или обществена. В първите по гледаемост 25 предавания няма нито едно политическо или публицистично.

Това може да се промени рязко с наближаването на изборите, но огромната преднина на частните телевизии пред БНТ1 няма как да бъде наваксана с предизборни студия. Каква е причината за тази пълна липса на интерес към актуалните новинарски програми на телевизиите? От една страна юли вече е отпускарски сезон и гледането на телевизия намалява, а предаванията започват да излизат в почивка. В Нова телевизия се случиха рокади, бяха изхвърлени най-популярните им водещи Сашо Диков и Люба Кулезич, а вакуумът, който оставиха, не бе запълнен от други. В Би Ти Ви залагат изцяло на предаването на Светослав Иванов, което е акцентът в публицистиката им, но то явно не може да влезе сред първите 25 по популярност. Както споменах, БНТ пък няма нито едно предаване в нея.

И все пак защо българите не гледат публицистика? Вероятно липсата на интерес се дължи на липса на качество. Поне пазарната логика е такава. Българските публицистични предавания си приличат, независимо на коя телевизия принадлежат – в повечето случаи сценарият се върти около „говорещи глави” – няколко или дори само един гост излага гледната си точка, като често вместо да е модериран, е прекъсван от водещия. От публицистични предавания – с изключение на свалените от екран Кулезич и Диков, рядко се появяват особено значими новини. Това от гледна точка на журналистиката си е срамна работа – хиляди часове интервюта, а новини никакви. Но ако частните телевизии все пак успяват да привлекат вниманието понякога с един или друг опитен водещ, то в БНТ това не се е случвало от години. Това през последните години започна да се затвърждава – ако управляващите преди Бойко Борисов все пак се обръщаха към БНТ като към основна за държавата медия, то при неговите управления трибуната й е почти изцяло пренеберегната. Вместо БНТ, той избира предимно частните телевизии за изявите си – практика, непозната в повечето страни в Европа с обществени медии. Обръщенията си, централните интервюта, отговорите на важни за гражданите въпроси премиери, министри и канцлери дават чрез медиите, които се спонсорират от бюджета. Все пак първоначалната идея за създаването им е именно тази – да служат предимно на обществения, а не на комерсиалния или тясно политическия интерес.

Дали предпочитанията на българския премиер към частните оператори е продиктуван от ясното съзнание, че там ще намери по-голяма аудитория или влияние, за това решение оказват и някакви задкулисни сделки? Каквато и да е причината, проучванията на зрителския интерес показват, че този избор поне от пиарска гледна точка, е логичен.

А БНТ постепенно се превръща в трибуна, която е предпочитана единствено на Нова година. За да честити от нея президентът празника. За което 65 милиона бюджет все пак са твърде много.