Обществото няма нужда от смачкани журналисти с ниско самочувствие

„Поздравяваме колегите, които незабавно изразиха несъгласието си с неприемливото и обидно отношение на министър-председателя Бойко Борисов“, се казва в позиция на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ), озаглавена „За достойнството на журналистическата професия“. Повод за писмото е изказването на премиера, в което той нарече журналистите „мисирки“ и се оплака от непрекъснатото им настояване да му задават въпроси.

В позицията на АЕЖ се казва, че интересът на медиите е напълно легитимен, защото премиерът е на работа и въпросите, които му се задават, са изцяло делови. Асоциацията на еворпейските журналисти обръща внимание на „махленския език“ на Борисов и подчертава, че става дума за обида, която е основана върху пола на повечето присъстващи – използвана е дума, обозначаваща женско животно.

„На този фон направи впечатление отговорът на част от присъстващите, които не подминаха думите на Борисов и го принудиха да признае грешката си. В същото време представителка на сайта „ПИК“, известен с подкрепата си за силните на деня и пренебрегването на етични правила и стандарти, се опита да омаловажи думите на премиера и да го защити. В последващ коментар Ива Николова написа, че Борисов „едва ли подозира колко е прав“ и че веднага се намерили докачени заради „мисирките“, пише в позицията на Асоциацията.

Застрашен е авторитетът на професията журналист. Обществото има нужда от достойни и независими журналисти, а не от хора със смачкано самочувствие, пригласящи на властта. Нужна е подкрепа от обществото, но и вътрешна сплотеност на гилдията, казват от АЕЖ и припомнят скорошния бойкот, който британските журналисти наложиха над правителството заради ограничаването на достъпа на критични медии.

Позицията на Асоциацията завършва с актуалната днес басня на Езоп:

„А за онези „питомни гълъби“, които нямат нищо против да бъдат квалифицирани с имена на животни, ще припомним една подходяща за случая Езопова басня:

Птицеловецът и дивите и питомните гълъби

Един птицеловец разгънал мрежи, към които бил привързал питомни гълъби. После се отдръпнал и зачакал да види какво ще стане. Диви гълъби прелетели при тях и се заплели в примките.

Дотичал ловецът и започнал да ги събира. Те започнали да обвиняват питомните гълъби, че макар да са от един род, не са ги предупредили за клопката. А питомните им отговорили:

— Та за нас е по-добре да се пазим от господарите, отколкото да се харесваме на роднините си.“