Алкохолик, хулиган, женкар, велик лирик, тънък познавач на руската душа, трън в очите на комунистите. Сергей Есенин живее едва 30 години, но оставя следа не само като един от най-гръмките поети на XX век, но и като една от най-ярките и драматични личности от началото на съветската ера.
Смятан за най-народния от руските поети, неговите стихове се пеят на маса – и в тъга, и в радост. Изпълнени с една особена светла печал, строфите му рисуват прелестта на родината и красотата на жените и нежно гъделичкат необятната душевност на сънародниците му. В същото време той е една от най-загадъчните фигури от Сребърния век на руската поезия, както е наричано началото на XX в.
Кой е всъщност геният Есенин? Селски син и градски нехранимайко или тънък естет? Захласнат по брезичките поет или реформатор на руския стих? Той е четял лирика на императрицата и е възпявал октомврийската революция. Макар и много популярни, творбите му са забранени и са публикувани отново в Съветския съюз едва през 1966 г. Влюбен е бил в рускините, но третата му съпруга е известната американска танцьорка Айседора Дънкан. И как е починал едва на 30 години? Самоубил ли се е, или е жертва на чекистки заговор?
Сергей Есенин се появява на бял свят на 3 октомври (21 септември стар стил) 1895 г. в селцето Константиново (днес Есенино), Рязанска област. Днес, на 3 октомври, светът празнува 120-годишнината от рождението му. 120 години са повече от един човешки живот, но не много. Теоретично Есенин би могъл да доживее до 95-100 години, тоест до 90-те години на XX в., Перестройката и краха на СССР. Той обаче умира много по-рано – 27 декември 1925 г. И докато краткият му живот е добре изучен, то смъртта му насред мразовитата ленинградска зима все още тъне в мистерии.
На 25 декември 1925-а Есенин се регистрира в хотел „Англетер“ и не го напуска жив. Той е на 30, напълно обезверен, уморен от живота, жените, поезията и приятелите си. Превърнал се е в лошото момче на болшевишкото общество: непокорен и бунтовен, но също така обожаван от публиката и верен на новата власт. През последните години обаче е твърде провокативен: сборникът му „Изповед на хулигана“ от 1921 г. разкрива още една страна от характера му: изтерзан и крайно вулгарен. Есенин е постоянно пиян и това не убягва на бдителните власти.
С руса, къдрава коса и светли очи той изглежда като днешен секссимвол от големия екран, макар грубиянското му поведение да контрастира ярко с нежното му излъчване. Въпреки или точно заради това поетът е любимец на жените, с три провалени брака зад гърба си и четвърти, който е по-скоро формален. Най-известната му съпруга е третата – 17 години по-възрастната от него танцьорка Айседора Дънкан. След сватбата те отиват на едногодишно пътуване из Европа и САЩ. За радост на международната преса – не липсват публични скандали и буйни изблици от страна на Есенин, който е постоянно пиян. На Запад той не намира нищо интересно, освен фокстрота, пък и никой не обръща голямо внимание на поезията му. Когато се връщат в Русия, Сергей и Айседора се разделят.

Сергей с третата си съпруга – американската танцьорка Айседора Дънкан. 17 години по-възрастна от него, тя има дълъг списък от съпрузи, любовници и семейни трагедии.
През 1925-а Есенин живее с четвъртата си съпруга София – една от внучките на Лев Толстой. Загрижена за състоянието му, тя го убеждава да влезе в болница. За съжаление терапията няма никакъв ефект и изглежда, че депресия и алкохолизмът му са нелечими. Когато напуска здравното заведение, Есенин тегли всичките пари от сметката си и се отдава на ежедневни запои.
Сергей се озовава в хотел „Англетер“, след като насила е изгонен от кафенето на писателите, където троши мебели, разбива чаши в пода и обижда приятелите си по чашка, че са „посредствени“ и „кариеристи“. Есенин пие водка два дни в хотелската си стая, след което на 27 декември прерязва вените на дясната китка и пише последното си стихотворение със собствената си кръв:
Друже мой, довиждане. Остава
образът ти в моите гърди.
Днешната раздяла обещава
да се срещнем в скори бъднини.
Друже мой, довиждане, без дума
усмихни се, вежди не бърчи:
да се мре – едва ли ще е новост,
както не е новост да си жив.
На следващата сутрин 30-годишният мъж е намерен обесен на тръбите на парното по тавана, които се намират на 5 метра височина.
Това, което изглежда като обикновен случай на самоубийство, може би не е толкова просто. В месеците преди смъртта му съветските власти са силно обезпокоени от пиянските погроми на Есенин. Срещу него и част от приятелите му са повдигани криминални обвинения заради нескончаемите им скандали.
Болшевиките се опасяват, че Есенин, който все още се радва на народната любов, може да започне да говори срещу правителството. Обсъждало се дали поетът да не бъде поставен под постоянно наблюдение. Всички тези подробности водят до спекулациите, че той е убит от чекистите – теория, която макар и да не е доказана, все още е горещо дискутирана.

Снимка на мъртвия поет на диван в хотел „Англетер“. На носа му се вижда следа от удар, а на ръката му – рана.
Поетът е толкова известен, че смъртта му следва вълна от подражателски самоубийства. Комунистите, които гледат с подозрение на поезията на Есенин заради индивидуализма и „хулиганщината“, реагират бурно и книгите му са забранени дълги години след кончината му. Студентите, които четат стихотворенията му, можели да бъдат изгонени от университетите, а разпространяването на копия на негови творби се наказвало със затвор.
Духът на Есенин обаче не може да бъде обуздан. И до ден-днешен той остава поетът на руския народ: трагичен, противоречив и с романтичен стил, който отговаря идеално на образа му.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение