Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Очите на „Сляпата Вайша“

Филмът на Теодор Ушев не спечели Оскар, но номинацията му остава най-доброто постижение на български творец засега

Съдниците от Академията са гледали „Сляпата Вайща“ през условни „3D очила” и са видели не само впечатляващото му изобразително решение, а и неговото смислово послание.  - Очите на „Сляпата Вайша“

Съдниците от Академията са гледали „Сляпата Вайща“ през условни „3D очила” и са видели не само впечатляващото му изобразително решение, а и неговото смислово послание.

Георги Господинов пише „Сляпата Вайша” с подзаглавие „незавършена история” (2001, в сборника „И други истории”). Дали защото иска читателите да изберат един от двата възможни финала, ако прочетат разказа с лявото или с дясното си око? Или защото е разчитал някой друг, талантлив и зрящ автор, да „допише” разказа с друг визуален език, който подобава за смисъла и посланието на „Сляпата Вайша”?

А тя е привидно сляпа, но само за днешното, затова пък вижда ясно (чете) миналото и надниква (проницава) в бъдещето. Другите я имат за сляпа според техните си представи, защото те самите виждат само днешното (очевидното, баналното). Да кажем, че са с някакво семпло и обикновено 2D зрение, дето Господ дава на всички, за да виждат с него плоскостта през себе си. А Вайша е с друго зрение, с някакво нейно своеобразно 3D възприятие, дори с друго сетиво, непознато и недостъпно за останалите, защото умее да вижда времето. Но нали то е невидимо!

Волтер казва:

„Няма нищо по-дълго от времето, защото то е Вечността”.

Затова според него ние, обикновените хора, сме закотвени само в миг от Времето. А Вайша напротив, пропуска този краткотраен миг, защото вижда и живее с Вечността.

Така трябва да четем разказа на Георги Господинов. Така и Тео Ушев го е видял и затворил в осем минути анимация. В нея авторът е пълновластен господар и на пространството, и на времето, които създава от нищото по своя воля, образ и подобие, т.е. визуализира своето вътрешно зрение, с което е прочел и видял разказа. Защото добрият автор винаги, какъвто и сюжет да разказва, изразява в него себе си. Режисьорът е втори (съ)автор след писателя. Но защо пък да не приемем, че и Вайша е (съ)автор на собственото си пребиваване в собственото си време, което двете й очи синтезират в нейно лично смислово прозрение, което пък авторът само ни съобщава чрез нея? И кръгът се затваря в художественото мислене на Георги Господинов и Тео Ушев. Според тях Вайша опровергава зрящите слепци и дава кураж на незрящите проницатели. Тя гледа миналото бъдеще и вижда бъдещето като минало!

Посланието на филма може лесно и приемливо да се формулира с идеята: да съберем очите си и като знаем миналото и провидим бъдещето, сега и тук да разберем по-добре настоящето, за да живеем по-правилно в него. Само че, подобно „плоско” тълкуване на филма би звучало малко плитко и повърхностно. Вайша не би го приела като достатъчно убедително. Защото „събирането на очите” може да означава и нещо по-сложно, макар и поднесено по-просто, като „анимационна философия”.

„Сляпата Вайша” е осъществен в 2D технология. Но слава Богу, съдниците от Академията са гледали филма през условни „3D очила” и са видели не само впечатляващото му изобразително решение, а и неговото смислово послание. Във всеки свой филм Тео Ушев експериментира различно визуално решение и търси своя анимационна техника, подходяща за сюжета и органична за идеята в него. „Сляпата Вайша” е визуализиран като анимирани отпечатъци от гравюри на дърво – пестеливо цветни, графично аскетични, пространствено неразточителни. Но затова пък смислово дълбоки, художествено цялостни, енергийно наситени.

По-ранният му филм „Глория Виктория” (2012, с антивоенна тема) съдържа подобни визуални елементи. Но сега в „Сляпата Вайша” те са кристализирали като завършен цялостен резултат. Да припомним: „Глория Виктория“ проправи пътя като попадна сред десетте анимационни филма в краткия списък за „Оскар” през 2013-а.

„Сляпата Вайша” ни кара да прогледнем назад в миналото и напред в бъдещето. И така (може би) да проумеем кои сме и какви сме. И защо сме? Нали още Паскал казва:

„Човекът е мислеща тръстика”.

Вайша, излез от тръстиките! Събери очите си и виж: сега всички прогледнали гледат теб!

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах