Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Триадата на радостта – Бетовен, Шилер, Караян

Историята на Химна на Европа – мелодия за свобода, мир и солидарност

Бетовен създава за шест години Деветата си симфония – но  никога не чува дори и тон от нея. - Триадата на радостта – Бетовен, Шилер, Караян

Бетовен създава за шест години Деветата си симфония – но никога не чува дори и тон от нея.

1785, 1823, 1972. Какво е общото между тези наглед случайно подбрани години от три различни века? И как с тях са свързани три от великите имена в историята на изкуството –поета Фридрих Шилер, композитора Лудвиг ван Бетовен и диригента Херберт фон Караян? Отговорът дава днешният празник – Деня на Европа, който не минава без химна на Стария континент, „Одата на радостта“.

Freude, schöner Götterfunken,

Tochter aus Elysium,

Wir betreten feuertrunken,

Himmlische, dein Heiligtum!

С тези стихове започва своята An die Freude Фридрих Шилер през 1785 г. Тогава поетът е само на 26 години – с напредването на възрастта си той ще нарече творбата провал, „откъсната от реалността“ и „със стойност може би за нас двамата, но не и за света, не и за изкуството на поезията“, както пише в писмо от 1800 г. до дългогодишния си приятел и ментор Кристиан Готфрид Кьорнер (отношенията с когото всъщност го вдъхновяват да създаде одата).

През 1824 г. Шилер е мъртъв вече от 19 години, а Лудвиг ван Бетовен е в края на живота си, вече напълно глух. Въпреки това той работи по, оказва се, последната си симфония – Деветата, считана днес за негов шедьовър. И никак не смята поемата на Шилер за провал.

Музиката е писана в продължение на цели шест години, а творбата е новаторска заради това, че за първи път водещ композитор използва гласове в симфония. В последното действие четирима вокални солисти и хор изпълняват стихове от „Одата на радостта“ на Шилер – след негова редакция от 1803-а и с допълнения от самия Бетовен.

7 май 1824-а е паметна дата за Девета симфония. Тогава във Виена е нейната концертна премиера. След само две пълни репетиции и изпълнение, оценявано по-скоро като повърхностно, произведението жъне грандиозен успех.

Самият Бетовен никога не чува дори и един тон от своя шедьовър.

И повече от век по-късно, в средата на 50-те години на ХХ век Ричард Николаус фон Куденхов-Калерги предлага „Ода за радостта“ за химн на Европа. Решението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа идва близо две десетилетия след това.

Тук се намесва и един от най-значимите диригенти на ХХ век – Херберт фон Караян. От него се иска да напише три инструментални аранжимента на творбата – за солово пиано, за духови инструменти и за симфоничен оркестър. Самият Караян дирижира изпълнението, използвано за официалния запис на химна.

На 9 май 1972-а Химнът на Европа зазвучава из целия континент. Без да цели замяна на националните химни на страните членки на Европейската общност, той по-скоро прославя ценностите, които всички те споделят, и единството им в многообразието.

„Одата на радостта“ внушава идеалите на обединена Европа – свобода, мир и солидарност. Но дали 241 години след като Шилер пише: „Прегърнете днес, о, люде, / целий свят вий със любов!“ (превод: Асен Разцветников), ние, европейците, действително следваме тези идеали?

https://youtu.be/ooMkLqBBDuQ

Ода на радостта

(пр.: Асен Разцветников)

Радост – ти дете на Рая,
ти, божествен ясен плам!
Ний пристъпваме в омая,
о, богиньо, в твоя храм.
Твоя светъл чар споява
туй, що светски нрав дели,
братя всички люде стават,
щом с крила повееш ти.
   Хор
   Прегърнете днес, о, люде,
   целий свят вий със любов!
   Братя, звездния покров
   крие Бог – там Бог е буден:
   Кой чела ви свежда, люде?
   Чувате ли божи зов?
   Там над звездния покров,
   Над звездите, Бог е буден!
Който е честит да има
благ приятел в тежък час,
кой владей жена любима,
с нас да пей – да пее с нас
тоз, що „своя“ назовал би
тук една душа макар!
Който – не: със тихи жалби
да напусне тоз олтар!
   Гръд природата разтваря,
   радост всичко живо пий –
   тичат зли, добри, в превара,
   в розовите ѝ следи.
   Тя за нас целувки има,
   благ другар и гроздов сок,
   сласт – за червея незрими,
   а за ангелите – Бог.
Бодро, както в небесата,
се понася звездний рой,
както млад юнак – във бой,
в своя път летете, братя!
   Хор
   Прегърнете днес, о, люде,
   целий свят вий със любов!
   Братя, звездния покров
   крие Бог – там Бог е буден:
   Кой чела ви свежда, люде?
   Чувате ли божи зов?
   Там над звездния покров,
   Над звездите, Бог е буден!
   Финалът повтаря думите:
   Прегърнете днес, о, люде,
   целий свят вий със любов!
   Братя, звездния покров
   крие Бог – там Бог е буден:
   Прегърнете
   целий свят вий със любов!
   Радост – ти дете на Рая,
   ти, божествен ясен плам!
   Радост – ти дете на Рая!

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах