Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Одисеята на Джойс и Звево

Как Джеймс Джойс прави и невъзможното, за да бъде издадена „Съвестта на Дзено“ на един свой стар приятел

Итало Звево (вдясно) е прототип на Леополд Блум в „Одисей“ на Джеймс Джойс. - Одисеята на Джойс и Звево

Итало Звево (вдясно) е прототип на Леополд Блум в „Одисей“ на Джеймс Джойс.

Прекарах голяма част от детството си в Дъблин. През почивните дни и на празниците дядо и баба наемаха къща в Сендикав, където можех да плувам под силуета на Джойс Тауър. Бях десетгодишен и предполагах, че мястото е наречено на някое местно момиче. Дядо ми обясни, че Джойс не е бил момиче, а велик ирландски писател. Живял е в кулата и прочутият първи пасаж от романа му „Одисей“ започва тук. Още повече – героят му Леополд Блум е дъблински евреин. Дядо ми също беше дъблински евреин, а баба много се гордееше с това.

Съмнявам се баба и дядо да бяха чели „Одисей“, макар че може би имаха свой екземпляр. Дядо беше праволинеен и религиозен човек, който би се ужасил от историята на Леополд Блум. Баща ми пък смяташе, че прототипът на героя е бил бащата на аптекаря на „Лоуър Кланбрасил стрийт“ (плочата „Домът на Блум“ се намира на „Ъпър Кланбрасил стрийт“ 52). Когато 22-годишният Джойс и приятелката му Нора Барнакъл отплават от Дън Леир за Триест през 1904-а, в Ирландия има само около две хиляди евреи и Джойс най-вероятно е познавал повечето от тях. През остатъка от живота си той се връща в Ирландия само за три кратки посещения, макар че всички негови текстове се отнасят за Дъблин и страната.

Много години след моите приключения в Сендикав, след като изчетох целия Джойс, приятел ми зае „Съвестта на Дзено“ от Итало Звево. На корицата някакъв критик беше отбелязал, че това е „една от великите комични книги от първата половина на ХХ в.“. Прочетох я и се оказа прав. Станах почитател на Звево и прочетох някъде, че триесткият евреин Звево също би могъл да бъде прототип за Джойсовия Леополд Блум.

Невероятно съвпадение е, че двама от четиримата велики модернисти в литературата (Кафка, Пруст, Джойс и Звево) са живели в Триест. През март 1907-а щастливата случайност довежда Еторе Шмиц, за когото Итало Звево е само псевдоним, в училището Берлиц, където Джойс преподава. Звево всъщност известно време работи за Джойс – двамата продават боя, предпазваща корабни корпуси от ръжда. В голямата военноморска подготовка за Първата световна война бизнесът им процъфтява. За да сключи важен договор с британското адмиралтейство в Лондон, Звево е трябвало да подобри английския си. Джойс го учи на езика и скоро започва да му преподава три пъти седмично в дома на Звево.

Когато се срещат за първи път, Джойс е на 25, а Звево – на 46. Въпреки възрастовата и социалната разлика, небрежният католик и ненабожният евреин имат много общо. И двамата са полиглоти, хора с разностранни интереси и надарени с огромно чувство за хумор. Джойс пие много, Звево пуши непрекъснато (и се кълне, че ще откаже цигарите). И двамата са отдадени на литературата, но неуспешни писатели, които не могат да си позволят да напуснат добре платената си обикновена работа. Освен това Джойс обича да заема пари, а Звево няма нищо против да заема на шефа си, колкото и странно да звучи това. Още по-ироничен е фактът, че ирландският преселник в Триест, който продава предпазна боя срещу ръжда и налепи, живее с жена, чието фамилно име означава „налеп“ (Нора Барнакъл).

През ноември 1907-а Джойс прочита разказа си „Мъртвите“ пред Звево и жена му Ливия. Те са първите хора след Станислаус, брата на писателя, които чуват историята. Тя много им допада и това говори много както за вкуса, така и за подобряването на английския им. Ливия излиза в градината, откъсва няколко цветя, прави букет от тях и го подарява на Джойс. Оттогава двамата мъже се отдават на дълги разходки и разговори. Постоянно обсъждат литературните си планове и разочарования. Свидетел твърди, че ги видял в някакъв отвратително ветровит ден:

„Двамата се държаха здраво за обезопасителните въжета, опънати по улиците на града заради вятъра, но не спираха да разговарят“.

Дали наистина Джойс намира модела си за Блум в Триест, а не в Дъблин? Всъщност на писателя не му трябва истински модел. Той е романист и създава вечно блуждаещ герой. Връзката между Звево и Блум е най-добре доловена от Станислаус Джойс. Той също работи в Берлиц и веднъж замества брат си, когато е болен. По-късно той пише в дневника си, че Звево му казал:

„Разкажи ми някакви ирландски тайни. Брат ти толкова много разпитва за евреите, че искам да си върна“.

Така че Джойс е използвал Звево като еврейски Гугъл. Веднъж един критик пита дали неговият Одисей трябва непременно да бъде евреин. Отговорът е:

„Да. Само чужденец може да свърши работа. По онова време евреите бяха като чужденци в Дъблин. Към тях нямаше враждебност, а презрение, презрението, което винаги показваме към непознатото“.

Джойс живее в Триест 11 години. Сетне става поданик на вражеска държава заради британския си паспорт. Семейството заминава за Цюрих и там той завършва „Одисей“, държейки снимка на Звево на бюрото си. В тогава австрийски Триест Звево пък започва да пише „Съвестта на Дзено“. През 1919-а, когато Първата световна война е приключила, семейство Джойс се връщат в Триест за една година. Преместват се в Париж, но приятелството между двамата писатели се запазва. Кореспондират си и Звево няколко пъти минава през Париж на път за бизнессрещи в Лондон.

С публикуването на „Одисей“ през 1922 г., Джойс става литературна сензация. Това най-сетне му позволява поне в известен смисъл да върне дълговете си към Звево. Звево не успява да си намери издател (общ проблем и за двамата в Триест). Джойс обаче хвърля всичките си контакти и енергия, за да помогне на своя стар приятел да публикува „Съвестта на Дзено“. Това става през 1926-а и Звево с удоволствие научава, че го наричат „италианският Пруст“.

Две години по-късно Звево умира след пътна злополука, 63-годишен. В отговор на съболезнователното писмо от Джойс, вдовицата Ливия пише, че съпругът й е оприличил помощта и окуражаванията на Джойс с тази на „добра небесна звезда“.


„Съвестта на Дзено“ от Итало Звево (изд. „Лист“) е сред най-интересните заглавия на Коледния панаир на книгата в НДК.

dzeno

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах