Одисеята на един художник между театъра и живота

Изложба в Софийската градска галерия събира художественото наследство на слабо познатия, но изключително плодовит художник Пенчо Георгиев

Пенчо Георгиев, „Задушница (Кахърни очи)“, 1928 г. - Одисеята на един художник между театъра и живота

Пенчо Георгиев, „Задушница (Кахърни очи)“, 1928 г.

Един от най-обещаващите и продуктивни художници в царска България днес е непознат за широката публика. Името му е Пенчо Георгиев, състудент и неразделен приятел с Иван Милев, учи в Париж с Васил Стоилов, помага със скици на Любомир Пипков за създаването на операта „Янините девет братя“ и впоследствие първи сценограф на спектакъла. Премиерата е в Народния театър, където по онова време изнася представления Операта. Там приключва и живота си Пенчо Георгиев, загива нелепо, падайки в асансьорната шахта на театъра. Едва 40-годишен.

Днес паметта за него ще възкреси Софийската градска галерия с изложба, посветена на 120-годишнината от рождението на художника. Озаглавена „Пенчо Георгиев. Между театъра и живота”, експозицията може да бъде разгледана до 7 март 2021 г.

В изложбата са включени 150 творби, между които седем сценографски проекта от „Колекция Алберт Ричард Мор“, съхранявани днес в Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“ (Франкфурт). Показани са ранни работи от студентските му години в Художествената академия (1920 – 1925), графика и живопис от престоя му в Париж (1929 – 1932), рисунки и илюстрации, както и сценографски проекти и снимки от различни постановки.

Фантастико

Пенчо Георгиев е роден във Враца през 1900 година, той е най-големият от трима братя в семейството. 12-годишен остава без баща, който загива при Одрин в Балканските войни. Майка му успява да отгледа добре децата си, всяко от момчетата завършва висше образование, разказва пред „Площад Славейков“ кураторът на изложбата Станислава Николова.

Пенчо Георгиев с майка си и двамата си братя. Снимка: СГХГ

Пенчо постъпва в Художествената академия в София, където учи декоративни изкуства. Двамата с Иван Милев рисуват толкова подобно, че творбите им от онова време са неразличими. През 1928 г. Пенчо Георгиев печели конкурс на Министерството на просвещението заедно с Васил Стоилов, двамата получават стипендии и заминават да учат в Париж. Там Пенчо успява да участва в няколко изложби, включително в Есенния салон; стилът му толкова впечатлява френската публика, че за неговите работи излизат отзиви в пресата. Българинът рисува тревожните лица на обикновените хора в Париж, безработните, просяците. В Париж по същото време учи и композиторът Любомир Пипков, с когото стават близки другари и Пенчо активно му помага със скици, докато Пипков създава операта „Янините девет братя“.

При завръщането си в България Пенчо Георгиев работи активно в различни театри в страната и в Народния в София. За сравнително краткия си творчески път – от 1925 до 1940 г., той развива впечатляваща сценографска дейност. Подготвя над 20 постановки за Народния театър в София и Софийската народна опера, а в рамките само на две години– от 1926-а до 1928-а, разработва над 40 спектакъла за Русенския театър. Изключително обичан в театралните среди, той е особено близък с директора на първата трупа Николай Масалитинов и с актьора Иван Димов.

Творчеството на Пенчо Георгиев преминава през различни етапи. След сюжетите със скърбящите жени с „кахърни очи“, той открива песента на слепия гъдулар и на уличния хармонист, възпява черния труд на орача и на докера, изобразява живота на духовници и на бунтовници. Рисува с обич и емпатия всекидневния селски труд, лицата на семейства, майки, погребални ритуали на селото, трудности на живота в града, бездомници, улични музиканти, безработни и онеправдани люде, шумни кабарета и хармонисти. Но ядрото на неговия творчески интерес е театърът. В него вижда пълноценната възможност да съчетае уменията от графиката и живописта с магията на сцената, участващи активно в техническото изпълнение на декора. От най-дребната скица, през костюма на актьора, до най-сложния технически детайл, Пенчо Георгиев търси претворяването на сценичните ефекти в синхрон с драматургията и режисьорския замисъл.

След ранната му смърт, през 1941 г. Дружеството на Новите художници, към което принадлежи Георгиев, организира посмъртната му изложба. Излагат близо 400 негови творби, подбрани измежду 1200 работи – живопис, графика, театрални проекти и костюми.

Пенчо Георгиев (1900 – 1940). Снимка: СГХГ

Днес, 80 години по-късно, до нас са достигнали по-малко от половината. По-голямата част от тях ще бъдат представени в столичната градска галерия. Цялостната визия на изложбата е на Надежда Олег Ляхова.

Експозицията ще бъде съпътствана от прожекции на документалния филм „Пенчо Георгиев“ (1981), режисьор Петко Константинов, сцeнарий Александър Бешков, предоставен от Архивния фонд на БНТ.

Дъщерята на Пенчо Георгиев днес е на 84 години. Живее в чужбина и заради коронавируса вероятно няма да може да види изложбата в памет на баща ѝ. Георгиев има и внук – известният преводач от немски Александър Зицман, превеждал произведенията на Георги Господинов, Алек Попов, Теодора Димова, Виктор Пасков.

Пенчо Георгиев в Берлин през 1938 г. Снимка: Уикипедия

Изложбата се осъществява в партньорство с Държавна агенция „Архиви“, Националната галерия, Регионален исторически музей – Враца, с подкрепата на Музейна сбирка на НХА – София, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, Университетска библиотека „Йохан Кристиан Зенкенберг“, Франкфурт, Дарение „Колекция Светлин Русев“ – Плевен, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, Архив Софийска опера и балет, Архив Народен театър „Иван Вазов“, частни колекции.

„Из Париж“, 1931 г.

Проект за декор на „Иванко“ (Васил Друмев), реж. Н. О. Масалитинов, 1935 г.

„Кабаре“, 1931 г.

Актьор от операта „Ирис“ (П. Маскани), реж. Димитър Кърджиев, 1937 г.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах