Одринското примирие от 1878 г. показва истинските интереси на Русия на Балканите

Одринското примирие, което практически прекратява военните действия в Руско-турската война през 1878 г., е подписано на днешния ден преди 146 години.

То предхожда Санстефанския мирен договор и е сравнително добре прието от Великите сили, които се съгласяват с това България да бъде възстановена в границите на народността си, които съвпадат с границите на узаконената почти десетилетие по-рано Българска екзархия. Одринското примирие всъщност затвърждава решенията на Цариградската конференция от 1876 г. Целта на Руско-турската война, започнала през 1877 г., е била да принуди султана да спазва условията на подписаната година по-рано спогодба.

От текста на Одринското примирие става ясно, че България трябва да включва в границите си и Добруджа, и земите около Ниш, защото те са описани в рамките на Българската екзархия. В Санстефанския мирен договор обаче Русия променя това, защото се опитва да компенсира Румъния за това, че си присвоява от нейната територия Бесарабия. Границите на Санстефанска България са по-малки от тези, определени от Великите сили в Цариградската конференция.

От Одринското споразумение става ясно още, че според императорска Русия България трябва изцяло да остане васално на Турция княжество, за разлика от самостоятелността, която руските войски извоюват за Румъния, Сърбия и Черна гора. България е по-скоро разменна монета и бойно поле. Същите условия са фиксирани и в Санстефанския мирен договор.

Руските дипломати освен това не изискват Османската империя да освободи Варна и Шумен, двата града не са споменати в точката, свързана с изтеглянето на турските войски.

Ето и пълния текст на Одринското споразумение, подписано на 31 януари 1878 г.:

Протокол за приемане на предварителни основи на мира между Русия и Турция

19/31 януари 1878 г., Одрин

Предвид предстоящото сключване на примирие между воюващите руски и отомански войски, Техни Превъзходителства Сервер паша, министър на външните работи на Високата порта, и Намик паша, министър на двора на Негово Императорско Величество Султана, пристигнаха в Главната квартира на Негово Императорско Височество Великия княз Николай Николаевич, главнокомандващ на руската армия, снабдени с пълномощия от Високата порта. Предложените от Негово Императорско Височество Великия княз от името на Негово Императорско Величество Господаря всеруски император основи на мира, приети от турските упълномощени представители, с общо съгласие бяха изложени в следващите точки:

1. България в границите, определени в съответствие с принципа на мнозинството от българското население, които в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, определени от Цариградската конференция, ще бъде преобразувана в автономно княжество, плащащо данък, с национално християнско правителство и местна милиция. Отомански войски няма да бъдат разполагани повече там.

2. Ще бъде призната независимостта на Черна гора. Нейната територия ще се увеличи с площта, завоювана от самите черногорци. Окончателната граница ще бъде определена по-късно.

3. Ще бъде призната независимостта на Румъния и Сърбия. На първата ще се предостави достатъчно териториално обезщетение, а що се отнася до втората, то нейните граници ще бъдат коригирани.

4. На Босна и Херцеговина ще бъде дарено автономно управление с достатъчно гаранции. Подобен род преобразувания ще бъдат въведени и в другите християнски области на Европейска Турция.

5. Високата порта се задължава да обезщети Русия за военната издръжка и за понесените загуби. Въпросът за формата на това обезщетение — парична, териториална или друга, ще бъде определен по-късно. Негово Величество Султанът ще се договори с Негово Величество руския император, за да се запазят правата и интересите на Русия в проливите Босфора и Дарданелите.

Веднага ще започнат преговори в Главната квартира на Негово Императорско Височество Великия княз и главнокомандващ между упълномощените от двете правителства за установяване на предварителните условия на мира.

След като настоящите основи на мира и условията за примирието бъдат подписани, ще последва спиране на неприятелските действия между воюващите армии, включително румънската, сръбската и черногорската, за целия период на провеждането на мирните преговори. Главнокомандващите на двете армии в Азия незабавно ще бъдат уведомени за сключеното примирие, което ще преустанови военните действия. Императорското отоманско правителство ще заповяда на отоманските войски, след като примирието бъде подписано, да напуснат крепостите: Видин, Русе и Силистра в Европа и крепостта Ерзерум в Азия. Освен това, руските войски ще имат право да заемат, докато траят преговорите, някои стратегически места, обозначени в условията за примирие, на двата военни фронта.

Настоящият протокол е съставен и подписан в два екземпляра в Одрин на 19/31 януари 1878 г.

Подписали: Николай, Сервер, Намик