Ограниченията и забраните не са вредни за психичното здраве

За многострадалното психично здраве

Снимка: Атанас Шиников - Ограниченията и забраните не са вредни за психичното здраве

Снимка: Атанас Шиников

Пандемията от коронавирусна инфекция (COVID-19) предизвика масова загриженост за психичното здраве, която се изразява често с популистки мантри и катастрофични прогнози и твърде рядко – с конкретни действия. Шумният вопъл отразява не само семплото разбиране за същността на психичното здраве в общността (пък и сред професионалисти), но и реалния спад в неговата устойчивост (resilience), особено в богатите и развити страни, както и политкоректното заиграване с темата.

Интерпретациите на психичното здраве и неговата ранимост зависят повече от мирогледни, отколкото от строго медицински и здравно-политически възгледи. Затова говоренето за него ни казва повече за културната среда на говоренето, отколкото за клиничната му същност и патогенността на заплашващите го стресори. Дефинициите на Световната здравна организация (СЗО) за здраве изобщо* и за психично здраве в частност** поставят ударение на позитивната им страна – не просто отсъствие на болест, но и надградени положителни качества и преживявания. Многозначително е присъствието на думата „благополучие“ и в двете дефиниции, която издава „хедонистични и еудеймонични*** традиции“, критикувани с основание**** поради насърчаването единствено на положителни емоции и перфектност във функционирането. Оттам е и реалната възможност за изключване на милиони хора, преживяващи страдания, неудобства или отхвърляне от обхвата на дефиницията и поставянето им извън нормалността.

Двата аспекта в мисленето за психичното здраве – като минимално (отсъствие на болест) и позитивно (надстроени положителни преживявания и себереализация) – в здравнополитическата инерция водят до представата за изключване на бремето и лошите чувства от човешкия опит. И до приравняването им към патология. Психичното здраве не е предмет на точна наука, а разлято концептуално поле между медицина, фундаментални дисциплини и хуманитаристика и затова позволява волни интерпретации, включително и неговата крайна релативизация. Съвременните колективни когнитивни изкривявания, консуматорство и хедонизъм***** водят до снижаване на толеранса към неудобства и отрицателни емоции и оттам – до уязвимост към стресори, които са били многократно надвишавани в историята на човешкия вид без драматични последици, а често дори даващи тласък на позитивни развития.

Утопията за „благополучие“ изключва неприятните преживявания, които са част от ежедневието (а не симптоми), от розовата представа за „върховно“ психично здраве и така стеснява територията на нормалността. Нормалността включва лоши настроения, бръчки и неразумни постъпки и свиването ѝ само до безпроблемно битуване илюстрира хипердиагнозата в съвременната психиатрия и изобщо в медицината. Такива емоции като тревожност и тъга са имали дори ключова роля за оцеляването в миналото и са били полезни от еволюционна гледна точка.

Ограниченията и забраните не са вредни за психичното здраве. Обратно – те са задължителен фундамент за здравата psyche и за нейната устойчивост. Позитивното психично здраве не се поднася наготово, а се постига с лични усилия и с преодоляване на проблемите по пътя. Индивидуалното развитие задължително преминава през етап на интериоризиране на забрани (Бащата, свръхАз), които позволяват изграждане на индивидуален морал и зрялост. Пълната липса на изпитания и ограничения лишава съвременната „норма“ от вътрешна морална инстанция на забраната и я прави уязвима за обикновени стресори. Годността за посрещане на изпитанието (а не „благополучието“ по СЗО) е същинската референтна точка за психично здраве.

Психичното здраве е обект и на политическа употреба, особено с политизирането на пандемията и неизбежните ограничителни мерки. (Ако поне част от масовата загриженост за психичното здраве се насочи към психичната болест, но не с пропагандни клишета, а с реалистични стъпки, психиатричното обслужване щеше да има друг облик, но това е лирическо отклонение от темата.) В тази употреба подмяната на смисъла достига апогей – инкриминират се като травмиращи присъщите на инстинкта за оцеляване мерки на здравия разум, а утопиите и скъсването с реалността се превъзнасят като нормалност. Така полезното се представя за вредно, а крайната уязвимост на стресори – за норма. Тази подмяна отразява степента на ерозиране на психиката на късномодерния човек от развития свят от самодоволство, тщестлавие, всепозволеност и приспана бдителност.

По-вредни за психичното здраве са злоречието, хетерофобията, диктатурата на политкоректния новговор, която забранява назоваването на нещата с истинските им имена, и насърчаването на децата да търсят небинарната си полова идентичност и да донасят на госпожата за всеки проблем с другарчетата си. Самото раздухване на заплахата за крехкото ни психичното здраве е насочена към утвърждаване на изброеното като норма, а на противоположното му – като ретроградност или нещо по-лошо. Cancel културата влече със себе си и cancel на нормалността. Не случайно т. нар. „тъмна страна“ на човешкото поведение******, включваща мизантропия, нарцисизъм и психопатия, бележи ръст тъкмо в съвременните богати общества.

Патологизирането на свръхреакциите спрямо ограничителните епидемиологични издава съществени клинични и здравни, но и културно-манталитетни особености. Неразграничаването на полезни хомеостатични реакции към стрес от същински психопатологични картини води до колективна хипохондрия, която лишава засегнатите от шанса да видят в своите свръхреакции сигнал, а не симптоми. Защото в масовия случай те са сигнал. Друга особеност е посредственото, шаманско разбиране за природата на реактивните психични разстройства – научното прозрение, че говоренето на лоши неща със строг тон води пряко по линеен път до нервен срив у паството. Популистката и политическата експлоатация на тези плоски възгледи пък предвидимо ги свързва с нарушаването на изконни човешки права (като правото на разходка до Бяло море в края на седмицата).

Наивното и магично разбиране за психичното здраве е в унисон със съвременния нарцисизъм и неговия пожелателен поглед върху реалността. Хедонистичният прочит на нормата изключва страданието от човешките преживявания и я конструира до своеобразна „лекота на битието“. А релативизирането на нормата води до релативизиране и на психичната болест и до допълнително размиване на и без това размитата граница между двете. Това е съвременната либертарианска версия на антипсихиатрията, прокламираща крайна условност на психичната болест и отричаща нейната медицинската същност (мощен лайтмотив у Сартр, Фуко и плеяда техни следовници), и идеологическо продължение на прогресистките утопии за човешко съвършенство и за съвършено човешко общество.

Още Аристотел пише, че дългият мир води до отпуснатост и прави хората арогантни*******. Охолството приспива, а пушките, вирусите и стоманата******** са част от битието ни поне от палеолита. Не е нужно да чакаме война или друго бедствие, за да излезем от унеса на спокойствието и задоволеността. Стъписването пред сегашната заплаха ясно осветлява духовни дефицити, които се проявяват с преекспониране на минимален психичен или физиологичен дискомфорт, нравствена вцепененост и егоизъм. Така както привидният симптом може да е само знак, така и неудобствата, причинени от пандемията, могат да са мобилизиращ сигнал за справяне с тези дефицити. Стига да бъде разпознат като такъв. По-полезно от демагогските разкази за психичното здраве е повишаването на неговата устойчивост и реалистичното посрещане на несгоди вместо отричането им. Преодоляването им е неизбежно, но то също ще върне повечето от нас отново в познатия унес, както несъмнено ни учи историята (че не се учим). До следващия катаклизъм, като в „мита за вечното завръщане“.

Вижте още: БЪЛГАРИТЕ СА СЛЕПИ ЗА ВСИЧКО ИЗВЪН „ВЕКОВНАТА ЗЛОБА НА РОБА“


* https://www.who.int/governance/eb/who_constitution_en.pdf
** https://www.who.int/mental_health/evidence/en/promoting_mhh.pdf
*** От гр. eudeimonia (eu – добро, и daimon – дух), философски подход към живота с корени в „Никомаховата етика” на Аристотел, ориентиран към щастие, благосъстояние, съвършенство и пълно реализиране на личния потенциал.
**** https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4471980/
***** https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fpsyt.2021.676492/full
****** https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0092656602005056?via%3Dihub

*******  https://books.google.bg/books?id=haCyAAAAQBAJ&pg=PA162&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

******** https://chitanka.info/text/37195-pushki-virusi-i-stomana

Четенето е безопасно за вашето здраве

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах