„Ох, на дядо!“ Ново дъно за Де Ниро

„Ох, на дядо!“ ни води до точка в историята на киното, която може да бъде наречена Надир-о на Де Ниро. През последното десетилетие добрите филми на Де Ниро са много по-малко от пръстите на едната му ръка, но тази адски отвратителна комедия, в която възбуден вдовец повежда внука си на пълно с похот предбрачно пътешествие, бележи космически дълбока пропаст в кариерата му.

Най-депресиращото в „Ох, на дядо!“ не е това, че де Ниро преминава през филма като сомнамбул, както прави повечето от скорошните си катастрофи. А, че тук е буден. Като оставим настрани приличната работа на актьора с режисьора Дейвид O. Ръсел, това е най-ангажираното изпълнение на Де Ниро през последните пет години: неговият диалог е апокалиптично несмешен и толкова отчетлив, че това някак си го прави да звучи още по-нахално.

Героят му, Дик, току-що е овдовял и филмът започва с погребението на съпругата, по време на което той моли своя тесногръд внук Джейсън (Зак Ефрон) да го закара до курортното градче във Флорида, където често е почивал със жена си – заради доброто старо време. Джейсън се съгласява, но веднага стана ясно, че Дик иска да използва пътуването, за да вкара в леглото си една секси колежанка – и така да сложи край на продължилия 15 години сух период.

През последните години кариерната траектория на Де Ниро е почти отвесна линия.

За ужас на годеницата на Джейсън – досаден, клиширан образ, който би могъл да е измислен от някоя група за защита на правата на мъжете, пътешествието отвежда дядото и внука в Дайтона Бийч, където те напълно се отдават на купона.

Сценарият, написан от дебютанта Джон Филипс, е „голяма работа“: със заемки от Дъглас Адамс и в почти всички реплики няма нищо шеговито. Актьорите говорят на висок глас за изнасилвания, педофилия, зоофилия, въоръжено насилие и тежки наркотици, но няма никакви хумористични поанти: може би надеждите са били, че вътрешно присъщата забавност на тези теми просто прави ненужни допълните шеги.

В един комичен епизод Де Ниро не спира да повтаря думата nigger в препълнен клуб с основно черна клиентела; в друг внукът му го заварва докато гледа порно полулегнал. И в двата случая част от шегата е, че няма как да повярвате колко ниско е паднала някогашната звезда на „Жестоки улици“ и „Разярения бик“.

Посред пътешествието Дик и Джейсън срещат две студентки в пролетна ваканция: Ленор (Обри Плаза), която има мисия да спи с професор и съответно привлича сексуалното внимание на Де Ниро – а Шейдия (Зоуи Дойч), фотографка със социална съвест, дава на Джейсън да хвърли един поглед върху тучните пасища, които го очакват, ако реши да отмени предстоящата си сватба. Двете са придружени от най-добрия си приятел Брадли (Джери Бауър-Чапман) тъмнокож гей, който веднага става цел на хомофобски и расистки залпове от страна на Дик. По-късно във филма Дик героично ще спаси Брадли от улична банда, която се заяжда с него, въпреки че тяхното поведение не е по-различно от неговото.

Режисьор е Дан Мейзър, работил заедно със Саша Барон Коен, съсценарист на „Борат“ и „Бруно“, което е достатъчно, за да ви разплаче. „Ох, на дядо!“ може привидно да изглежда като тези филми – но със своя суетен дигитален ретуш върху телата на актьорите, прицеления под кръста хумор и периодичните сантиментални тикове, всъщност е тяхната фабрично произведена, приспивна противоположност.

Накрая може да се окаже, че „Ох, на Дядо!“ не е най-лошият филм на годината, но вероятността е много малка.

Вижте още: ДОКАЧЛИВИЯТ ГЕНИЙ