Олга Токарчук и Петер Хандке с Нобели за литература

Двамата лауреати на Нобеловата награда за литература Петер Хандке и Олга Токарчук. Снимки: ЕПА/БГНЕС - Олга Токарчук и Петер Хандке с Нобели за литература

Двамата лауреати на Нобеловата награда за литература Петер Хандке и Олга Токарчук. Снимки: ЕПА/БГНЕС

Писателите Олга Токарчук и Петер Хандке са новите Нобелови лауреати за литература. Имената на полякинята и австриеца бяха съобщени току-що от Шведската академия, която тази година даде две награди заради паузата през 2018-а.

Токарчук получава наградата за 2018-а „за въображението си на разказвач, който с енциклопедична страст представя пресичането на границите, формиращи живота“, а Хандке – „за влиятелното си творчество, в което с езикова изобретателност изследва периферията и спецификата на човешкия опит“.

Олга Токарчук е родена 1962 г. в Сулехов, Полша. Автор е на романи, новели, разкази, есета, поеми. Най-успешната ѝ книга е „Правек и други времена“ от 1996 г., която ѝ носи много награди и световно признание. Миналата година английският превод на романа ѝ „Бегуни“ получи „Букър“.

На български език са излизали книгите ѝ „Музика от много барабани“ (2006), „Последни истории“ (2008), „Правек и други времена“ (2008), „Карай плуга си през костите на мъртвите“ (2014) и „Бегуни“ (2019).

Петер Хандке е носител на Нобела за 2019-а. Роден през 1942 г. в Грифен, Австрия, Хандке е писател, сценарист, драматург, режисьор. Автор е на много сценарии за филми. През 1965-а изоставя следването си, за да се отдаде изцяло на литературата. Дебютният му роман е „Стършелите“ от 1966 г., същата година представя пиесата си „Обругаване на публиката“. В един от най-популярните му романи – „Левачката“ (1976), той следва типичния си художествен метод – почти липсваща фабула, без авторови разсъждения, строга последователност на действието. Първото издание на романа е от 1976-а, три години по-късно излиза и у нас. Цялото съдържание на романа може да се изчерпи с едно изречение: „Млада жена се разделя с мъжа си“. Същинското действие е пренесено в съзнанието на героите. Сред най-известните му повести и романи са още „Страхът на вратаря при дузпа“ (1970), „Кратко писмо за дълга раздяла“ (1972), „Когато желанието още помагаше“.

На български език са излизали книгите му „Левачката“ (1979), „Кратко писмо за дълга раздяла“ (1981), „Бавно завръщане. Поуката на Сент Виктоар. Детска история. По селата“ (1985), „Дон Жуан“ (2008), „Докато денят ви раздели. Хубавите дни от Аранхуес“ (2012), „Луси в гората с онези неща“ (2019).

Петер Хандке е един от сценаристите на филма „Криле на желанието“ (1987).

Австрийският писател, който има словенска кръв по майчина линия, бе една от малкото известни фигури през 2006 г. на погребението на военнопрестъпника Слободан Милошевич в Пожаревац. Хандке винаги се е застъпвал за Милошевич и дори го посети в затвора в Хага. През 1996-а предизвика скандал с есе, в което описа сърбите като истинските жертви на Гражданската война в Югославия.

ДНК

Тази година бяха обявени две Нобелови награди за литература, след като церемонията през 2018-а беше отложена, защото членове на журито се оказаха замесени в сексскандал. И двамата писатели ще получат пълната сума на наградата, която е 9 млн. шведски крони за всеки, или почти 830 хил. евро.

Според „Гардиън“ сред фаворитите тази година са били още Маргарет Атууд, Харуки Мураками, Ан Карсън, Марис Конде и Нгуги Ва Тхионго.

ДС