Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Френска куртизанка на гастрол в Москва

Олимпия на Мане е като Сонечка Мармеладова на Достоевски, като Катюша Маслова на Толстой, благоговеят изкуствоведите в Русия

Едуар Мане, „Олимпия“, 1863 - Френска куртизанка на гастрол в Москва

Едуар Мане, „Олимпия“, 1863

Следващите три месеца картина на Едуар Мане ще украсява Пушкинския държавен музей за изобразително изкуство. „Олимпия“ вероятно е най-известният шедьовър на един от основателите на импресионизма. Нарисувана в 1863-а, две години по-късно тя се оказва в центъра на безпрецедентен скандал на Парижкия салон. Нарекли я неприлична, а авторът получил обвинения в нарушаване нормите на нравите на обществото. Минало време и, както неведнъж се е случвало в историята на изкуството, бурята от възмущения, развихрила се преди век и половина, днес предизвиква искрено недоумение.

От момента на създаването си през 1863 г. „Олимпия“ на Едуар Мане е напускала Франция само веднъж – през 2013 г. Тогава тя била изложена в Двореца на дожите във Венеция. Сегашното й гостуване в Пушкинския музей е вторият такъв случай, разказват руските медии. Французите се гордеят толкова много с това платно, че решението за пътуването му извън страната и в двата случая е било взето на най-високо ниво.

„Благодаря на музея „д’Орсе“, благодаря и на френското правителство, ние няма да забравим вашето специално отношение и също ще ви изпратим нещо хубаво още тази година“, заяви на откриването министърът на културата на Русия Владимир Медински.

Президентът на Пушкинския музей Ирина Антонова сравни появата на платното в поверената й институция с чудо. По думите й това е етапно произведение. Картината представлява граница между цялата предшестваща я световна живопис и изкуството на модерните времена. Причината за създаването на платното е желанието на Мане да влезе в диалог с „Венера Урбинска“ на Тициан, рисувана три века по-рано. Трябва да се отбележи, че моделът, позирал на Мане, не е била куртизанка, а негова колежка. Тя само играе тази роля в картината, което е новост за XIX век.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Олимпия“ е много френска картина. Нейната тема става изключително важна за XIX век. И ние откриваме образи, съзвучни с „Олимпия“, само че в друг ракурс – и в Сонечка Мармеладова на Достоевски, и в Катюша Маслова на Толстой“, казва Ирина Антонова.

В своето време „Олимпия“ на Едуар Мане е имала много врагове и сред критиката, и сред зрителите.

„Това е самка на горила, направена от каучук“, гласи един от отзивите на съвременниците.

На Парижкия салон през 1865 г. се наложило картината да бъде преместена в най-отдалечената зала и закачена високо – заради многото възмутени граждани, изпитващи желание да се изплюят върху платното.

„Трудно е даже да си представим с какво е дразнела толкова много зрителите, какво ги е карало да говорят, че такова нищожество изобщо не подлежи на оценяване. Но и друг път е ставало така. Енергията на неприемането й е била чудовищна. Затова пък после енергията на възхищението се оказва аналогична“, отбелязва директорът на Пушкинския музей Марина Лошак.

В Пушкинския музей „Олимпия“ ще остане три месеца. За да не й е „скучно“, около нея са разположени три произведения на сходна тема от фонда на музея – „Афродита Книдска“ на Праксител, „Тоалет“ на Джулио Романо и „Кралицата“ на Пол Гоген, който по своему преосмисля „Олимпия“ на Мане.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах