Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Омар Хаям – математикът, когото запомниха като поет

Средновековни поети приписвали своите рубаи на него, за да избегнат преследване за волнодумство

Илюстрация: Atilin/Wikipеdia.fr. Авторът на портрета е неизвестен. - Омар Хаям – математикът, когото запомниха като поет

Илюстрация: Atilin/Wikipеdia.fr. Авторът на портрета е неизвестен.

Омар Хаям е останал в паметта на хората като един от големите поети на своето време. Но ако той знаеше това, то би го натъжило много. Защото големият му стремеж е бил да бъде учен. Точно като математик, астроном, философ и лекар са го познавали неговите съвременници.

Гияс-ад-Дин Абу-л-Фатх Омар ибн-Ибрахим Хаям Нишапури е роден на 18 май 1048 г. в град Нишапур в днешен Иран. Предполага се, че прозвището „Хаям“ той е взел в чест на своя баща, който е бил майстор на палатки („хайма” на персийски означава „палатка”).

Още от ранното си детство Омар се увлича от науката. На 12 години постъпва в медресе в родния си град. Било време на войни. Страната била постепенно завладявана от селджуките и Омар расте сред непрестанни загуби. По-късно той заминава, за да продължи образованието си в Балха, днешен Афганистан. По пътя на обучението си накрая попада в Бухара, където започва да учи право и медицина и завършва с диплома на лекар. Но медицината го интересувала най-слабо. Омар обожавал математиката. Когато завършил обучението си, Омар бил едва на 17 години, но именно тогава той написал първия си труд по алгебра, който за съжаление не се е съхранил до наши дни. Следващият му трактат обаче се пази в университетската библиотека в Техеран.

По това време учените и поетите зависели изцяло от милостта на владетелите. Да поддържат свита от умни хора било особено важно за силните на деня, защото това издигало тях или страната им в очите на останалите. Не били за пренебрегване и мъдрите им съвети.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Покровителите на Омар Хаям често се сменяли. Той изказвал благодарност към тях в края на научните си трудове, но очевидно често се налагало да благодари на различни господари. Трудно изтърпявали острия му език и фриволното му поведение.

През 1074 г. везирът Низам ал-Мулк поканил Омар Хаям в Исфахан при султан Мелик шах. Смята се, че везирът е бил приятел на учения от детските години. Дори да е само предположение, това осигурило на Хаям работа като математик. Две години по-късно вече имал задача от султана да работи по реформата на календара и да изгради обсерватория. За целта били събрани най-добрите учени в страната, а султанът не жалел и средства.

Пет години по-късно календарът „Джалали” бил готов. Той бил създаден на базата на изследвания на Омар Хаям, които включвали изучаване на звездите, но и на зодиакалните съзвездия и зороастрийския календар. Включвал и високосни години. „Джалали” бил по-точен от Григорианския календар, който използваме днес, с цели 7 секунди.

Историците не са сигурни, че Мелик шах е приел новия календар. Смята се, че учените искали още пари и затова често казвали на султана, че не са готови, а той накрая се отказал да ги финансира. Но календарът „Джалали” и до днес се използва в Иран и Афганистан.

През 1077 г. Омар Хаям, който по това време е главен астроном на султана, завършва труда си „Коментари върху трудностите в уводите на Евклид”. През 1080 г. вече пише философски трактати. Заедно с това цял живот твори и безсмъртните си четиристишия – рубаи (понякога тези творби са наричани „дубайти” или „тарани”). Родината на тази философска поезия, изключително популярна в ислямските страни, е именно Иран. Първите два стиха са подготовка за третия, който е най-важната част, а четвъртият стих е обяснителен. Тази тяхна особеност обаче трудно се предава при превод.

Омар Хаям е открит за съвремието от Едуард Фицджералд, английски поет от ХІХ век, който превежда рубаите на латински и английски. На Хаям се приписват над 5 хиляди рубаи, но изследователите са убедени, че много от тях не са негови. Много поети от по-късни времена, опасявайки се от преследване за волнодумство, приписвали собствените си творби на Хаям. Предполага се, че само около 500 от всички битуващи от негово име четиристишия са сътворени от самия него.

За изследователите е трудно и да определят каква точно религия и философия е изповядвал Омар Хаям. Някои го смятат за хедонист, други – за суфи, трети – за привърженик на скептиците. Видимо е обаче искреното му уважение към пророка Мохамед. Понякога той го нарича свой учител, обръща се към него с молба да го изпрати в рая. Един от философските си трактати Хаям започва с редове от Корана и твърди, че всичко на света е създадено от Бог.

Малко се знае за последните му години. След смъртта на Мелик шах Хаям изпада в немилост. Смятат го за вероотстъпник и той тръгва на хадж в Мека. Негови съвременници пишат, че в края на живота си станал озлобен и неприветлив, установил се в родния си Нишапур и почти не го напускал. Все пак приемал ученици и поклонници.

За семейството му също се знае малко. Предполага се, че просто не е бил близък с децата си, заровен в точните науки и философията.

Хаям умира през декември 1131 г. и бил погребан в Нишапур. През ХХ век на гроба му за пръв път е издигнат обелиск, за който са събрани пари от негови съвременни почитатели.

Но истинското му наследство са безсмъртните му стихове, които звучат така, сякаш са написани днес.

***

Ако съм сигурен, че утре вода и хляб ще имам пак,
ако над моя поглед грее светото слънце като мак,
тогава просто няма смисъл, мигар съм длъжен да слугувам
на този, дето е от мене три пъти по-голям глупак.

***

Затова, че не говоря, нямам никаква вина.
Аз съм длъжен да запазя свойта истинска цена:
знам достатъчно и точно на тълпата същността,
та пред нея да разкрия цялата си светлина.

***

О, мъка, мъка във сърцето, останало за миг без страст,
без пламенна любовна болка, без щастие, без весел час!
Ден без любов е като облак, разсеян в кръглото небе,
безплоден, замъглен и мрачен, неспуснал капка дъжд над нас.

Преводът е на Йордан Милев.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах