Опаковайте ни, моля, един Кристо за вкъщи

Опаковайте ни, моля, един Кристо за вкъщи. Сериозно говоря. Ще си го изпратим обратно. Няма нужда да го споделяме така разточително с всички останали навън, като ще е чудесен за домашна употреба. Освен това си е наш, колкото и да не искаше да има нищо общо с нас приживе.

Разбираме го чудесно. Ние също не си падаме кой знае колко по общите работи. И постоянно се правим, че не сме тукашни. Простено е. Да се разграничиш от общото е най-характерната ни национална черта. Хубава работа, ама българска в същността си. Винаги сме си били народ от ярки индивидуалисти. Това е дарбата ни, увита в проклятие. Родният пъкъл не позволява да избягаш истински, но винаги си свободен да опиташ. Хубав ад и под скъсан чул си личи, не съдете за него по обвивката.

Наистина ли бяхме толкова различни. Хайде де! Кристо опаковаше сгради. Ние – също го можем. Просто му викаме „саниране“. В материала ли е проблемът? Лош материал, а?! И Бойко така разправяше навремето, малко след като оцени целофана, с който е увита политиката ни. Ето ви още един неразбран творец. Покрай цялото това изкуство отдавна спряхме да делим обвивката от съдържанието. Двете са част от едно цяло. И вече не знаем кое повече дразнеше Кристо – как изглеждаме отвън или какво сме отвътре. Но все тая.

Каквото и да си говорим, този Явашев беше досущ като нас. Опак човек. Ама така лесно ли се преопакова балканската орис на името? Сега полека-лека, яваш-яваш, ще си го върнем, като кръстим нещо на него. Ще си го върнем с лихвите при това. Ще си увием в артистичната му слава инфраструктурен обект и ще го преоткрием.

Кой може да ни спре! Ние също умеем да преследваме мечтите си. Или поне да преследваме докрай онези, които ги преследват вместо нас. Няма значение кой кого гони и накъде бяга. Българите не обичаме границите и ограниченията. И наистина нямаме претенции кой пръв ще стигне до величието. То е точно толкова наше, колкото и срамът, че сме изостанали. Форма и съдържание в комплекс. Комплект, исках да кажа. Но ме разбрахте.

И от мен да знаете: ако някой иска да избяга истински от родината, просто трябва да внимава да не се прочува твърде много в чужбина, че после не можем да се разберем – аджеба тая сега наша знаменитост позор ли е или слава?

От новия брой на „Прас-прес“