Опасността да мислим конспиративно

Почти аксиоматичен е фактът, че точността на историческите факти се увеличава с отдалечаването им във времето. Безпристрастността на следващите поколения е по някакъв начин гарант за достоверността. В известна степен доказателство за това е и поредицата на журналиста Калин Тодоров „Зад завесата“. Тази година издателство „Изток-Запад” пусна на пазара четвъртата книга – „Зад завесата: Големия брат”, която е наблюдение на случващото се по света в реално време, включително Ковид-епидемията и загубата на Доналд Тръмп.

В предишните книги Калин Тодоров, който от позицията си на журналист и син на един от българските министър-председатели – Станко Тодоров, има достъп до много информация, дори и секретна, разглеждаше близкото минало. Соцепохата, преходът, демокрацията – събитията от прединтернетни времена бяха разказани от очевидци. И въпреки неизбежната субективност на гледните им точки, авторът успя да очертае един напълно достоверен и познат на всички ни силует на отминалите времена.

В „Зад завесата: Големия брат“ също има подобен подход, особено в първата част на книгата, където почти като в шпионски трилър авторът се среща с един от „героите“ от времето на първоначално натрупване на капитали през 90-те. В тази част Калин Тодоров смело развенчава медийния мит за всесилието на генерал Любен Гоцев, намеква за наличие на скрити кукловоди, чиито имена никога не са се появявали в медиите и разнищва първите години от появата на съвременните политически фигури на сцената. Не казва много нови неща, разказът му е изпъстрен със слухове и предположения, които отдавна се нищят в медии и социални мрежи, но както и там, в книгата също няма истински документални доказателства.

Втората част от „Зад завесата: Големия брат“, посветена на световните събития, е изцяло основана на вариации на конспиративни теории, публикувани в съмнителни източници в интернет. Почти всички от тях са отречени аргументирано от множество експерти, несъстоятелността им е документално доказана. Калин Тодоров смесва в иначе добре подреден наратив множество налудничави идеи за „световната конспирация” – тезата за „световния педофилски елит“, за вредното 5G, за Доналд Тръмп и борбата с „дълбоката държава“… В тази си част книгата започва да се превръща в енциклопедия на конспирациите и за съжаление ги запазва непокътнати във времето, придава им допълнителна стойност, идваща от репутацията като журналист на Тодоров.

Ако в българската част може да се разчита на истинските живи контакти на автора със свидетели на събитията, то в международната той няма особен избор, освен да се довери на съмнителни интернет източници, отговарящи на политическата му позиция. Откровено ляв, Калин Тодоров търси потвърждения само на хипотези, които подкрепят идеите на идеологическите му съратници. Така се стига до абсурди, включващи теории за педофилски заговор на световно ниво, които уж са потвърдени от най-големите холивудски звезди. Съдържат се намеци, че Стенли Кубрик и Дж. Ф. Кенеди са убити, защото възнамерявали да разкрият „сатанинския характер“ на световните елити. Тези и подобни твърдения олекотяват иначе сериозните анализи по темата за проблема на социалното неравенство, свръхбогатството на корпорациите и все по-разпокъсаното общество.

Читателят има усещането, че книгата се пише сама пред него, толкова е „гореща“ и актуална. Буквално сякаш е току-що излязла от някой Фейсбук статус на привърженик на Q Anon, все още е в темата на деня и липсва всякаква хладна дистанция между емоцията на първата реакция и здравомислието впоследствие.

Конспирациите, за които Калин Тодоров говори, очевидно не са чак такива конспирации, щом всеки с достъп до социалните мрежи може да получи толкова много информация за тях.

Безспорно е, че книгата „Зад завесата: Големия брат“ е бърза и увлекателна за четене. И ще бъде интересна на всички – едни ще си казват „Знаех си!“, а други ще се питат защо подобен автор се е поддал на безумието на тълпата и е влязъл в конспиративното блато.