Операция „Нагоре към Слънцето“

Има три подхода към връх Червен (1221 м н.в.). Два тръгват от Тетевен, един от Бабинци. Този от Бабинци загърбва последния остър завой преди селото и поизбеляло информационно табло. Предстоят ви двучасов преход и евентуални срещи с гривяк, ястреб, скална лястовица.

Според интернет екопътеката до Червен е „само за ценители“, каквото и да означава това. Маркирана лентово, тя плавно преминава от скалист в горски участък, хлътва в два широколистни масива и излиза на обширно планинско седло. По средата и в края ѝ са изградени наблюдателни площадки, на които в Бабинци им казват „сцени“, заради скованите подиуми с южно изложение. На седловината ви очакват две беседки, огнище и грабваща панорама към съседните върхове Острич (1069 м н.в.) и Трескавец (1151 м н.в.). Местните предания нашепват, че те били неразделни братя с Червен, но отведнъж се смразили заради пастирката Вита. И тримата искали хубавицата за изгора, майка им обаче не смогнала да ги помири. Тогава дошла клетвата й да се вкаменят един до друг, а Вита да се превърне в река.

Екопътеката „Нагоре към Слънцето“ излиза на обширно седло с обзор към съседните върхове Острич и Трескавец.

Всъщност сказанието за печалната участ на разлютените братя и неземната красавица, която и днес вие снага през Тетевен, е далеч по-драматично. В него свистят брадви и ветрища, редуват се зависти и злословия, злоби и мъст, но най-добре го чуйте от местните овчари. Беседките в седловината са любимото им място, там с охота ще ви разкажат още истории за попарени сърца и други злощастия.

Преди да стигнете до този затревен овал (който отбелязва средата на прехода, наречен „Нагоре към Слънцето”), ще забележите в гората тук-там парапети, където не са съвсем нужни, вместо да се появят там, където са повече от необходими – горе, на платовидната шир, край скалните венци, преди Тетевен и Вита да ви се покажат като на длан.

Отсечката до билото на Червен включва пресичане на прохладен букак, излаз до заслон, до нови седловини и свършва пред нагънатите кафявосини пластореди югоизточно от върха, характерни за карстовите райони. И вече сте в приказката – диви коне, диви кози, диви отвеси, диви гледки към Тетевенския балкан.

Сенките на дърветата наточват острото на пейзажа, релефите изпъкват.

Близо до панорамната площадка, която разполага с масивни маси и пейки, може да надникнете в пропастната пещера Ямата (не е обезопасена), а на около час западно – и в Голямата ниша, чийто двускатен свод приютява стадата от порои и мълнии.

Червен сипе прелестите си най-вече през октомври – сенките на дърветата наточват острото на пейзажа, релефите изпъкват. Ливадите под върха са като безкрайни керемидени лагуни, заради нажарените от слънцето папрати. Добавим ли и кобалтовото небе, шарнато от перести облаци и реещите се парапланери в електрикови цветове, уточнението „само за ценители“ май си идва на мястото.

Същата магия мачка сетивата ви и на връщане: залезът ляга върху Червен, пристават му и буковите корони, и скалните нанизи над тях, върхът не е златист, той наистина червенee. В онези ли висини сте били преди малко? Онези ли зъбери са били под крака ви?

Пресичат се широколистни масиви…

… и още седловини.

Червен сипе прелестите си най-вече в края на октомври.

Пътят до билото опира в кафявосините пластореди югоизточно от върха.

И вече сте в приказката – диви отвеси и диви гледки към Тетевен.

Поглед към вила „Червен“ в подножието на връх Кон.

Купите сено в местността Конски дол са пръснати като карнавални шапки навсякъде.

Парапланеристи и колекционери на фосили често отскачат до ерозиралите участъци на Червен.

Залезът ляга върху Червен, пристават му и буковите корони, и скалните нанизи над тях.

Върховете Острич и Трескавец, между които е сгушено село Бабинци.