Опит за обективен поглед към живота и властта на Цар Борис III

Редки документи и предмети, свързани с живота и управлението на цар Борис Трети, ще бъдат показани в  изложба, посветена на 130-годишнината от рождението на монарха. Тя ще бъде открита днес в НИМ, като ще представи експонати от фондовете на Националния исторически музей, Централния държавен архив и Националния политехнически музей.

Изложбата е опит да се очертае обективно и безпристрастно сложната и многостранна личност на цар Борис III, отбелязват от НИМ. Ще бъдат показани снимки от жизнения път на българския цар от раждането до смъртта му. Те разкриват не само обществения, но и частния живот на цар Борис, любовта му към природата, науката и техниката, популярността му сред народа. Вторият цар на Третото българско царство е роден на 30 януари 1894 г., а на 3 октомври 1918 г. е била коронацията му.

Централно място в експозицията заемат документи от първостепенно национално значение като Манифеста на цар Борис към българския народ по случай встъпването му на престола на 3 октомври 1918 г., и Крайовския договор, подписан между България и Румъния на 7 септември 1940 г., благодарение на който Южна Добруджа се връща в пределите на България.

Княгиня Мария Луиза и новороденият княз Борис Търновски, 1894 г. Снимка: Национален исторически музей

Интригуващи експонати в изложбата са сребърната чаша с форма на череп, подарена на княз Борис Търновски по случай пълнолетието му през 1912 г., и моделът на локомотив, изработен в Софийската железопътна работилница през 1930 г. по повод женитбата на цар Борис и царица Йоанна.

Княз Борис Търновски сред офицери по време на Първата световна война. Снимка: Национален исторически музей

Представени са калиграфски изписани поздравителни адреси, връчени на монарха по повод покръстването, пълнолетието и женитбата му. Показани са красиви часовници, ювелирно изработени златни брошки, игли и медальони с вензелите на цар Борис III и царица Йоанна.

Престолонаследникът княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски и княгините Евдокия и Надежда. Снимка: Национален исторически музей