МАРИЯ ЖОАО ПИРЕШ И НАЙДЕН ТОДОРОВ

Оправданията на Русия за войната в Украйна

Виновни са и народните маси от пасивни нацисти; по-нататъшната им денацификация ще се постига чрез идеологически репресии (потискане) на нацистките идеи и строга цензура

Гробове в градинките и дворовете на жилищните кооперации и блокове  на украинския град Буча. Над 410 тела на цивилни са били изнесени от възстановените територии в киевския район за аутопсия. Съветът на ООН за правата на човека започна разследване за нарушенията, извършени от руската армия в Украйна, съобщи украинският парламент. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Оправданията на Русия за войната в Украйна

Гробове в градинките и дворовете на жилищните кооперации и блокове на украинския град Буча. Над 410 тела на цивилни са били изнесени от възстановените територии в киевския район за аутопсия. Съветът на ООН за правата на човека започна разследване за нарушенията, извършени от руската армия в Украйна, съобщи украинският парламент. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Програмна статия, в която са изложени всички идеологически оправдания на Русия за войната срещу Украйна, разпространи официалната правителствена информационна агенция в Русия РИА „Новости“. Материалите, публикувани там, отразяват изцяло и напълно мнението на властта, дори в по-голяма степен от държавната ТАСС.

Статията „Какво Русия трябва да направи с Украйна“ е написан от Тимофей Сергейцев, философ, методолог, член на основния идеологически клуб на сегашната руска власт – Зиновиевския клуб към Международната информационна агенция „Россия сегодня“.

Текстът на Сергейцев е една от най-ретроградните, цинични и измамни програми за действие, писани някога. В известна степен – вероятно и заради безцеремонната директност – той надминава дори сталинските документи, в които злите намерения са били прикрити зад по-лицемерни формулировки.

Няма съмнение, че в статията са концентрирани основните идеи на Путин и неговия кръг и че именно това е, което руската власт цели с войната в Украйна.

Трудно е да се обяснят по какъвто и да е начин наглите лъжи и опитите да се припише на Украйна и Запада това, което всъщност прави пред очите на целия свят Русия.

Преведохме цялата статия като доказателство как изглежда истинското уродливо лице на путинския режим и руската политика.

Какво Русия трябва да направи с Украйна
Тимофей СЕРГЕЙЦЕВ

Още през април миналата година писахме за неизбежната денацификация на Украйна. Нацистка, бандеровска Украйна, враг на Русия и инструмент на Запада за унищожението на Русия не ни е нужна. Днес въпросът с денацификацията премина в практическа плоскост.

Денацификация е необходима, когато значителна част от народа – вероятно по-голямата част – е обхваната и въвлечена от нацистки режим в неговата политика. Тоест когато не работи хипотезата „народът е добър – властта лоша“. Признаването на този факт е основа на политиката за денацификация, на всичките ѝ мероприятия, а самият факт е и неин обект. Украйна се намира именно в такава ситуация. Това, че украинският избирател е гласувал за „мира на Порошенко“ и „мира на Зеленски“, не трябва да ни заблуждава. Украинците напълно ги устройва най-краткият път към мир чрез блицкриг, за което намекваха прозрачно двамата последни украински президенти при избирането си. Именно този метод за „умиротворяване“ на вътрешните антифашисти – чрез тотален терор – е бил използван в Одеса, Харков, Днепропетровск, Мариупол, други руски градове. И това напълно устройваше обикновения украинец.

Денацификацията – това е комплекс от мероприятия по отношение на нацифицираната маса от население, която технически не може да бъде подложена на пряко наказание като военни престъпници. Нацистите, взели оръжие в ръце, трябва да бъдат максимално унищожавани на бойното поле. Не трябва да се търсят съществени разлики между Военните сили на Украйна и така наричаните национални батальони, както и прикрепилите се военни формирования на териториалната отбрана. Всички те са поравно отговорни за безпределната жестокост към мирното население, поравно виновни за геноцида срещу руския народ, не съблюдават законите и обичаите на войната. Военните престъпници и активните нацисти трябва показателно и като пример да бъдат наказани. Трябва да се проведе тотална лустрация. Да се ликвидират и забранят всички организации, свързали себе си с практиката на нацизма.

Но освен върхушката, виновна е и значителна част от народните маси, които са пасивни нацисти, съучастници на нацизма. Те поддържат нацистката власт и я окуражават. Справдливото наказание на тази част от населението е възможно само чрез понасяне на неизбежните страдания от справедливата война против нацистката система, която да се води по възможност внимателно и предпазливо по отношение на цивилните лица. По-нататъшната денацификация на тази маса от население се изразява в превъзпитание, което се постига чрез идеологически репресии (потискане) на нацистките идеи и строга цензура: не само в политическата сфера, но и задължително в сферата на културата и образованието. Именно чрез културата и образованието е била подготвена и осъществена дълбоката масова нацификация на населението, укрепена с обещание за дивиденти от победата на нацисткия режим над Русия, с нацистка пропаганда, вътрешно насилие и терор, а и чрез осемгодишната война с въстаналия против украинския нацизъм народ на Донбас.

Денацификацията може да бъде проведена само от победителя, което предполага:

1. Негов безусловен контрол над процеса на денацификация;

2. власт, осигуряваща подобен контрол.

В това отношение денацифицираната страна не може да бъде суверенна. Денацифициращата държава – Русия – не може да провежда денацификацията с либерален подход. Идеологията на денацификатора не може да се оспорва от виновната страна, подложена на денацификация. Признаването от Русия на необходимостта за денацификация на Украйна означава признаване на невъзможността да се приложи кримския сценарий за Украйна в цялост. Впрочем този сценарий беше невъзможен и през 2014 г. и във въстаналия Донбас. Само осемгодишното съпротивление срещу нацисткото насилие и терор доведе до вътрешно сплотяване и осъзнат еднозначен масов отказ от запазване на каквото и да е единство и връзка с Украйна, определила себе си като нацистко общество. Сроковете на денацификация не могат да бъдат по-малки от едно поколение, което трябва да се роди, израсне и достигне зрелост в условия на денацификация.

Нацификацията на Украйна продължаваше повече от 30 години, като се започва минимум от 1989 г., когато украинският национализъм получи легални и легитимни форми за политическо себеизразяване и възглави движение „за независимост“, устремявайки се към нацизма.

Особеността на съвременната нацифицирана Украйна е в аморфността и амбивалентността, които позволяват да се маскира нацизмът като стремеж към „независимост“ и „европейски“ (западен, проамерикански) път на „развитие“ (реално – на деградация), да се утвърждава, че в Украйна „няма никакъв нацизъм, само частни единични ексцесии“. Няма нито главна нацистка партия, нито фюрер, нито пълноценни расови закони (само техен орязан вариант като репресии против руския език). Само че всичко изброено не прави украинския нацизъм „лайт версия“ на немския нацизъм от времената в началото на ХХ век. Напротив – тъй като украинският нацизъм е свободен от подобни „жанрови“ (политическо-технологически по същество) рамкови ограничения, той свободно се разгръща като фундаменталната основа на всеки нацизъм – като европейски и, в най-развита форма – американски расизъм.

Затова денацификацията не може да бъде проведена компромисно, въз основа на формулата от типа „НАТО-не, ЕС-да“. Колективният Запад сам е проектант, извор и спонсор на украинския нацизъм, а в същото време бандеровските кадри и тяхната „историческа памет“ са само един от инструментите за нацификацията на Украйна. Укронацизмът носи в себе си не по-малка, а по-голяма заплаха за света и Русия, отколкото немският нацизъм от хитлеров тип.

Названието „Украйна“ очевидно не може да бъде запазено в качеството на име на никакво изцяло денацифицирано държавно образувание на освободената от нацисткия режим територия. Отново създадените на свободното от нацизъм пространство народни републики трябва и ще растат от практиката на стопанското самоуправление и социално обезпечение, възстановяване и модернизация на системите за жизнено обезпечаване на населението. Тяхната политическа насоченост на практика не може да бъде неутрална – изкупуването на вината пред Русия за отношението към нея като към враг може да стане само като се опре на Русия в процесите на възстановяване, възраждане и развитие.

Никакви „планове Маршал“ за тези територии не бива да бъдат допускани. Никакъв неутралитет в идеологически и практически смисъл, съвместим с денацификацията, не може да има. Кадри и организации, които са инструмент на денацификацията в новите денацифицирани територии, не могат да не се облягат върху директната силова и организационна поддръжка на Русия.

Денацификацията неизбежно ще бъде и деукраинизация – отказ от започнатото още от съветската власт мащабно изкуствено раздуване на етническия компонент на самоидентификация на населението на териториите на историческите Малорусия и Новорусия. Бидейки инструмент на комунистическата свръхвласт, след нейното падане изкуственият етноцентризъм не остана безстопанствен. Той премина в това свое качество под егидата на друга свръхвласт (власт, стояща над държавите) – свръхвластта на Запада. Той трябва да бъде върнат в естествени граници и да бъде лишен от политическа функционалност. За разлика от, да речем, Грузия и прибалтийските държави, Украйна, както показа историята, е невъзможна като национална държава, а опитите да се „построи“ такава закономерно водят до нацизъм.

Украинизмът е изкуствена антируска конструкция без собствено цивилизационно съдържание, подчинен елемент на чужда и чуждестранна цивилизация. Дебандеризацията сама по себе си ще е недостатъчна за денацификация – бандеровският елемент е само изпълнител и завеса, маскировка за европейския проект за нацистка Украйна, затова денацификацията на Украйна е и нейната неизбежна деевропеизация.

Бандеровската върхушка трябва да бъде ликвидирана, нейното превъзпитание е невъзможно. Социалното „блато“, активно и пасивно поддържащо я с действие и бездействие, трябва да преживее страданията на войната и да усвои преживения опит като исторически урок и изкупление на вина. Тези, които не са поддържали нацисткия режим, пострадали са от него и разгърнатата от него война в Донбас, трябва да бъдат консолидирани и организирани, трябва да станат опора на новата власт по вертикала и хоризонтала.

Историческият опит показва, че трагедиите и драмите на военното време са от полза за народите, съблазнили се и увлекли се от ролята на враг на Русия. Денацификацията като цел на специалната военна операция в рамките на самата тази операция се разбира като военна победа над киевския режим, освобождение на териториите от въоръжени привърженици на нацификацията, ликвидация на непримиримите нацисти, пленяване на военните престъпници, а също и като създаване на системни условия за последваща денацификация в мирно време. Тя трябва да започне с организиране на местни органи на самоуправление, милиция и отбрана, очистени от нацистки елементи, пускане на тази база на учредителни процеси по основаване на нова републиканска държавност, интеграция на тази държавност в тясно взаимодействие с руското ведомство по денацификация на Украйна (отново създадено или преобразувано, да кажем, от россътрудничество), с приемане под руски контрол на републиканската нормативна база (законодателство) по денацификация, определяне на границите и рамките за директно въвеждане на руското право и руската юрисдикция на освободената територия в сферата на денацификацията, създаване на трибунал по престъпленията против човечеството на бивша Украйна.

В това отношение Русия трябва да излезе като пазител на Нюрнбергския процес. Всичко гореказано означава, че за достигане на целите на денацификация е необходима поддръжката на населението, преминаването му на страната на Русия след освобождаването от терора, насилието и идеологическия натиск от киевския режим след извеждането му от информационна изолация.

Разбира се, трябва да мине известно време, през което хората да се отърсят от шока на военните действия, да се убедят в дългосрочните намерения на Русия, в това, че „няма да бъдат изоставени“. Невъзможно е да се предвиди на кои територии ще се появи критически нужната маса от хора, за да се получи нужното болшинство. „Католическата провинция“ (Западна Украйна в пет области) едва ли ще влезе в състава на проруските територии. Линията на отчуждение обаче ще бъде намерена чрез опитване. Отвъд нея ще се запази враждебна към Русия, но принудително неутрална и демилитаризирана Украйна със забранен по формални признаци нацизъм. Там ще заминат тези, които ненавиждат Русия. Гаранция за съхраняването на тази остатъчна Украйна в неутрално състояние трябва да бъде заплахата за незабавно продължаване на военната операция при несъблюдаване на изброените изисквания. Вероятно за това ще се наложи постоянно руско военно присъствие на нейна територия. От линията на отчуждението и до руската граница ще се разполага територия за потенциална интеграция в руската цивилизация, антифашистка по вътрешната си природа.

Операцията по денацификация на Украйна, започнала с военната фаза, ще следва в мирно време същата логика на етапите, както и военната операция. При всеки от тях ще трябва да се постигат необратими изменения, които ще бъдат и резултатите на съответстващия етап. При това нужните първи крачки по денацификацията могат да се определят по следния начин: съюзници по денацификацията на Украйна Русия няма да има. Защото това е изцяло руско дело. А и защото на изкореняване ще бъде подложена не само бандеровската версия на нацистка Украйна, но и най-вече западният тоталитаризъм, наложените програми на цивилизационна деградация и разпад, механизмите за подчинение на свръхвластта на Запада и САЩ.

За провеждане на плана за денацификация в Украйна в живота на самата Русия ще трябва да се състои окончателно разделяне с проевропейските и прозападните илюзии. Русия трябва да се осъзнае като последната инстанция по защита и съхраняване на тези ценности на историческа Европа (Стария Свят), които го заслужават и от които Западът се отказа, изгубвайки в битката за самия себе си. Тази борба продължаваше през целия ХХ век и се изразяваше в световна война и руска революция, неразривно свързани една с друга.

Русия направи всичко възможно за спасяване на Запада през ХХ век. Тя реализира главния западен проект, алтернативен на капитализма, победил националните държави – социалистическия, червения проект. Тя смаза немския нацизъм – чудовищния резултат от кризата на западната цивилизация. Последен акт на руския алтруизъм беше протегнатата от Русия ръка за приятелство, срещу което Русия получи чудовищния удар на 90-те. Всичко, което Русия е направила за Запада, тя го е направила за своя сметка с принасяне на велики жертви. Западът в крайна сметка отхвърли всички тези жертви, обезцени приноса на Русия в решаването на западната криза, реши да отмъсти на Русия за тази помощ, която тя безкористно му предостави.

По-нататък Русия ще тръгне по свой път, без да се вълнува за съдбата на Запада, опирайки се на друга част от своето наследство – лидерство в глобалния процес на деколонизация. В рамките на този процес Русия има висок потенциал за партньорски и съюзнически отношения със страните, които Западът е потискал със столетия и които не смятат отново да поемат неговото иго. Без руското жертвоприношение и борба тези страни нямаше да бъдат свободни.

Денацификацията на Украйна в същото време е и нейна деколонизация, което населението на Украйна тепърва ще разбира, тъй като ще започне да се освобождава от заблудите, съблазните и зависимостта от така наречения европейски избор.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах