Оптимистично за конкурсите и хората

Цвета Йоцова и Явор Панев, освен работата на всеки един от тях в професионалното му поприще на адвокат и архитект, заедно са „Оптимистас“ и са си поставили задача да развиват стратегии за развитие на градската среда, опазване на културното наследство, обществени проучвания, граждански допитвания и архитектурни конкурси. Двамата са в основата на международния конкурс за цялостна концепция за развитие, благоустройство и дизайн на централната градска част на Добрич, участието в който завърши на 30 ноември 2022 г. и в края на тази седмица журито ще определи победителя.

Конкурсът предизвика професионалисти с отношение и интерес към градското планиране и проектиране да дадат свобода на въображението си и да представят своята концепция за обновяването на тази важна част от града.

Потърсихме Цвета и Явор, за да узнаем каква е мотивацията им да застанат зад проекта и да се погрижат за прозрачността на процеса.

– Защо точно Добрич и всъщност има ли градове с предимство, когато говорим за нещо, което касае оздравяването на сърцето на едно място, обитавано от хора, които искат нещата да се случват прозрачно и прогресивно? 

– Преди три години помогнахме в организацията на конкурса за пазара в Добрич и Общината се обърна към нас и за следващия си такъв проект. Досега не сме организирали конкурс с такъв мащаб. В писането на заданието привлякохме експерти с опит в устройственото планиране, развитието и изграждането на дългосрочна визия. Основната ни задача беше да анализираме предизвикателствата и проблемите на съществуващата централна градска част на Добрич, за да можем правилно да формулираме въпросите. Именно в това е същността на нещата – какви са хората и как искат да стават промените в техния град. Волята на управляващите също е от значение, но то е проекция на хората, които са ги избрали. В нашата действителност като че ли е рядкост да се случват честни и прозрачни процедури, а провеждането на конкурс би трябвало да е именно такава. Може би затова Добрич е с приоритет. Фактът, че са решили да организират конкурс и то такъв, който излиза извън „кориците“ на обществената поръчка, превръща жителите на този град в приоритет.

– Кои други български градове, успешно преминали през подобен „оздравителен процес“, може да дадете за пример?

– Конкурси се провеждат, и то все по-често. За съжаление много законови изисквания пречат и ограничават международното участие, разпространението и популяризирането им. Много градове са обновени именно след проведени конкурси. Хубав пример за това е Стара Загора, също и Враца, но в тези изолирани случаи шансът е, че са попаднали на съвестни и добри проектанти. Било е повече въпрос на късмет, отколкото на правилен резултат след добре проведен конкурс, т.е. имало е твърде малко участници. За истински добри примери можем да говорим извън България – центърът на Тирана е резултат от мащабен конкурс, станал емблематичен пример за добре проведен процес. Град Брашов в Румъния – много близък до България, също е пример за успешно случил се международен конкурс.

– Кои са съмишлениците ви в проекта за Добрич? 

– На първо място трябва да сложим общината. Получихме изключителна подкрепа и доверие за провеждането на целия процес досега. Подготовката за конкурса е започната отдавна и участие са взели много хора, както жителите на града чрез анкета, която са попълнили, така и работни групи с различни експерти, които дефинираха въпросите и проблемите на центъра. Наши близки съмишленици са на първо място графичният ни дизайнер Димитър Трайчев, на когото дължим цялостната графична концепция на конкурса, Станислава Атанасова, която създаде електронната страница и платформата за участие, най-важните в процеса на написването на заданието арх. Даяна Николова и ланд. арх. Александър Петров, преводачката ни Елка Виденова, редакторката ни Петя Михайлова, Калина Захариева, която от своя страна помогна с дигиталния маркетинг. Много са хората, които безгранично ни подкрепят и не само заради работата, която трябва да се свърши, а най-вече заради каузата да се случват конкурсите. Калина Калчева, която пише и разпространява информацията в социалните мрежи, арх. Мартин Христов и арх. Галина Балева, които са наши вдъхновители и одитори на целия процес. Срещнахме държавата в лицето на Агенцията за обществени поръчки, където ни оказаха изключително съдействие и подкрепа. Сигурно изпускаме много хора, които по един или друг начин ни подкрепят и допринасят за случването на процеса. Може да прозвучи претенциозно, но провеждането на конкурси и честният процес са истинска кауза.

Някои от градските забележителности на Добрич, включени в заданието – паметникът на Кирил и Методий, часовниковата кула в Стария Добрич и хотел „България“.

– Какви хора привличате в дейността си? Какви са общите характеристики на техния характер? 

– Вече натрупахме известен стаж и по естествен път около нас се събраха хора и оставаха само такива, с които си приличаме. Не знам дали бихме могли да кажем точно какво е общото и какво ни събира – лека лудост, вдъхновение, магия, любов, но в крайна сметка го правим, защото ни харесва и се забавляваме и това ни обединява и привлича с тези хора. Едва ли може да се пресъздаде точно, но ние изпитваме истинско удоволствие от общуването с нашите съмишленици, както ги нарекохте по-горе. Една приятелка наскоро каза, че всички толкова много работим и сме толкова заети, че не остава време да се виждаме с приятели, и изводът от това е, че трябва да започнеш да работиш с приятелите си, за да се виждаш с тях.

– В какво по-точно ще се изразят промените и защо е важно този, който ще ги направи, да е точният човек, хора, компания? 

– Архитектурата и градската среда имат голямо отражение и влияние върху човешкия живот. Трябва отговорно да си даваме сметка, че всяка промяна влияе на много хора и оказва въздействие върху ежедневните им дейности. Да променяме града и заобикалящата ни среда е предизвикателство, което трябва да се прави внимателно и контролирано. Усещането за красиво и грозно е много специфично и различно за всеки човек, но когато се определя от колективна енергия и се обмисля от много страни поне на теория, изборът е правилен. Никога не можем да сме сигурни, че е избран точният човек, но процесът е важен. При правилно структуриран процес, поне ще бъдем сигурни, че сме направили максималното да открием точния човек.

– Форматът „конкурс“ каква роля има, когато говорим за подобна задача и къде е мястото на жителите на града в процеса? 

– Конкурсът е процедура, чрез която се дава възможност за честна и безпристрастна конкуренция. Не е измислен друг такъв формат, чрез който да се съберат много предложения, от които да има възможност за избор. В конкурса се избира проект, а не проектант и това предполага качество. Конкурсът дава възможност за свободен и необременен поглед и събиране на млади и нестандартни идеи, които могат да променят представите ни за света. Подготовката и провеждането на конкурс е процес, който минава през няколко етапа – предварителната подготовка, писането на заданието, обявяването и протичането на конкурса и накрая журирането и избора на проект. Участието на хората е много важно и ключово. Още в подготовката на конкурса жителите на града трябва да бъдат чути и да участват във формирането на заданието. Техните нужди, потребности, мнения са в основата на анализа и дефинирането на изискванията. Следващият момент на включването на гражданите е когато те могат да дадат своето мнение за окончателния резултат. Такава процедура сме предвидили при конкурса за централната градска част на Добрич. След класирането на журито и връчването на наградите, първите три проекта ще бъдат представени пред жителите на Добрич и те ще имат възможност да ги обсъдят, да си кажат мнението и да гласуват за този, който им харесва. Искаме след класирането на журито и тяхната мотивация за избора на проекти, гражданите да бъдат запознати с тези аргументи, да им бъде обяснено какви са качествата на тези проекти и те на свой ред да имат думата.

Емблематични места в Добрич

– Защо е важно всички гледни точки да бъдат отчетени?

– Необходимо е да имаме мнението както на специалистите, така и на гражданите. Безспорно е, че експертите могат да дадат най-адекватната оценка и да преценят качествата на един проект, като изключат субективните фактори. Не винаги добре презентираният и красиво изглеждащ проект е най-подходящ. Оценяването на същността, на съдържанието на предложенията може да бъде направено само от много добри и опитни професионалисти. Въпреки това окончателният резултат трябва да бъде припознат от хората. Крайният ползвател са те и те трябва да приемат и харесат проекта, който ще бъде реализиран. Затова решението е колективно и трябва да бъдат чути всички.

– Дайте ни, моля, други примери от вашата практика, където конкурси са допринесли за завъртането на колелото в правилната посока.

– С голяма гордост може да говорим за сградата на Карин дом във Варна, която е реализация на международен архитектурен конкурс, който проведохме през 2020 г. Там участваха 174 проекта – спечели студио от Берлин, което изработи технически и работен проект и реализира реален авторски надзор. Строителят бе избран отново с конкурс, като офертите бяха дадени на база работния проект. Това осигури възможност за максимална точност на оферираните цени за строителство и гарантира на възложителя влизане в предварително определения бюджет. Затова правим конкурси – за да има работна фаза на проектиране. Горди сме, че проектът за Карин дом спечели голямата награда на българските архитектурни награди на Камарата на архитектите в България, което е признание, че сме избрали наистина стойностен проект, както и „Златен отвес“ за строителя „Планекс“ ЕООД  на Областното представителство на КСБ във Варна.

Преди една година организирахме и един сравнително малък конкурс за монумент в град Брацигово, като нашата задача беше процедурата и самото провеждане на конкурса. Голямото признание за нас дойде от автора на победилия проект. Скулптор, възпитаник на каменоделското училище в Брацигово, който ни каза, че за своя 60-годишен живот никога не е участвал в конкурси, защото не е вярвал в тяхната безпристрастност, но когато прочел документацията за този, решил, че правилата са честни и почтени. Това признание валидира всички усилия, които полагаме за провеждането на конкурсите, като кауза за правилно структуриране на процесите.

– Но да се върнем на въпроса за конкурса в Добрич и какво предстои?

– Имахме много заявки за участие – над 190, но в процеса на работата, задача се оказа много сложна и тежка за участниците. Реално подадоха 28 конкурсни проекта. На 16, 17 и 18 декември ще се съберат всички журиращи в Добрич за да оценят кандидатурите. Имаме участници от доста далечни държави. Прекрасно е, че сме вдъхновили и предизвикали проектанти да работят по тази сложна и отговорна задача. На 19 декември в 14 ч. ще обявим официално резултатите от конкурса и ще разберем имената на победители.

Още от градските забележителности на Добрич, които ще влязат в нов контекст след конкурса