Никога няма да се засрами

„Българите направиха много добрини на кардамингите,
а кардамингите ги лъгаха, но Бог вижда.“

Надпис на новопрабългарска колона пред Националния исторически аул

Ичиргу-професорът от Националния исторически аул завърши годината дилом твирем в свой стил и започна новата шегор вечем направо ударно.

Аулът под неговото ичиргу-директорство първо прие нова порция старинни артефакти за полиране съвестта на г-н Боян Радев. После Божидариумът обяви, че ще вдигне заплатите на своите служители – все едно древен български владетел дава ядене и пиене на хранените си хора и вдига „здравица“ със славянски вождове. Най-сетне съвсем по кана боила колобърски Божидар Димитров взе думата и каза, че е нормално и едва ли не хубаво да има атентати из околните страни, защото това ни увеличава притока от туристи. Ако не бъркам, хатун-шехзадето г-жа Ангелкова веднъж също беше изказала подобно съждение. Дето се вика – какво пък, човек и добре да живее, го взривяват. И друг се ражда, и идва да посети България…

Узаконяването на колекция само по себе си имплицира, че тя досега може и да не е била съвсем законна, нали? Някак звучи като постепенното и донякъде закъсняло легализиране на бизнеса на Майкъл Корлеоне.

Божидар Димитров често приема дарения за Националния исторически музей от хора с, да го кажа така, интересна слава. Понякога се случва и да датира огърлица като антична, а тя да се окаже от деветнадесети век, но това няма значение. Знам, пак ще има читатели, които да коментират, че Димитров трябва да бъде оставен на мира, защото прави много за България – но аз се питам какво пък толкова прави? Освен да строи бутафорни псевдоцъркви, имам предвид. Дано не узаконява бизнеси, нито пък легитимира неясно как придобити колекции. Дано не приема дарения, от чийто произход би могла да се заинтересува цацара… извинете, прокуратурата. Дали съществува връзка с темата за иманярството, оставям на читателите сами да решат.

На тези мисли ме навежда последната изява на нашия славен и великомощен ичиргу-професор. Или не съвсем професор, както предпочитате.

Вдигането на заплати е великолепно решение. Ето, нека проличи, че в нашия инак суров сайт знаем не само да критикуваме, но можем и да похвалим, когато е уместно. Правилно, ичиргу-професоре, вдигането на доходите е една от най-важните задачи пред всяко отговорно ръководство. Само нека уточним няколко детайла преди това.

Вдигането на заплатите на служителите не само подобрява мотивацията им, но и все пак донякъде натежава на касата на така дълго и безконкурсно оглавявания Национален исторически аул. Значи или музеят… пардон, Аулът рязко е станал по-посещаван, или пък държавата, в лицето на почитаемото Министерство на културата (в оставка) е увеличило бюджета на Аула. Това за внезапно увеличилата се посещаемост засега го оставяме в сферата на приказната фантастика, редом с безсмъртни литературни произведения като „Чудното пътешествие на Нилс Холгерсон“ от Селма Лагерльоф и произведенията на самия ичиргу-националист. Приказната фантастика е чудесен жанр, тя ни учи да мечтаем, така че най-вероятно ичиргу-директорът наистина усърдно мечтае не само за величието на древна Плиска, но и за опашки от туристи пред Аула. Засега тях обаче още ги няма.

Колкото до увеличението на бюджета… как да го кажем по-деликатно. Откак министър, тоест багаин на културата е Вежди Рашидов, финансирането на културните институции е обект на серия весели експерименти. При т. нар. делегиран бюджет доходите на театрите в България някакси не скочиха, а там, където актьорите не умряха от глад, се наложиха компромиси с добрия вкус във вида на чалга и низово изкуство. При също такъв делегиран бюджет Националният исторически аул или не може да си позволи да вдига заплати, или пък ще прибегне към бутафорни представления, с което ще заприлича на народно читалище „Пробуда“ от махалата Долно Мишлевци, Нервиградска околия.

След като Министерството на туризма веднъж даде пример с ослепени Самуилови войници, извадени на показ по повод годишнина от победа на Самуил над ромеите, нищо не буди учудване. Вкусът на самия ичиргу-директор също позволява да се мисли за борби между тракийка и славянка в кал – в двора на Музе… извинете, на Аула. Танц с мечка под звуците на прабългарска гъдулка, тричане на византиец и самодивско хоро са други възможности за такова рязко увеличение на доходите на Националното историческо чудо, което да позволи увеличение на заплатите. Ако пък такива идеи не са предвидени, значи остава да станем на крака и да аплодираме ичиргу-професора, че е дал за претопяване бутафорните „царски“ корони в стил зрял мутробарок.

Макиавелизмът по ичиргу-божидарски обаче удря всичко останало в земята. Узаконяването на колекции и приказките за вдигане на заплати с неясно какви пари са си вече част от всекидневието на абсурда, с който – уви – нашето болно общество е свикнало. Но да се радваш на атентати и смърт, защото това щяло да увеличи туризма у нас, е на първо място нечовешко.

Божидар Димитров съвсем не за първи път си позволява да говори такива безотговорни неща. В друга страна такъв човек и минута повече не би бил държан на висок пост, при това не след поредната, а след първата подобна изява. Да оставим настрана обикновения факт, че така говорят само хора, възпитани като ченгета и лишени от нормален морален компас. Но за пореден път Димитров е способен с няколко думи да обиди съседна страна, да оскърби елементарните човешки чувства и да предизвика скандал, който да урони бездруго съмнителния престиж на България. Разбира се, директорът на Националната историческа бутафория никога няма да се засрами. Той вярва в дебелоочието. Въпросът е защо ние го търпим.

Между другото, археолози потвърдиха, че на мястото, на което Димитров искаше да строи 14-метрова крепостна кула в Пловдив заедно с архитект Фърков, изобщо не е имало основи от такава кула. За какъв историк говорим изобщо?