Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Оракулът и бъдещето на България

 - Оракулът и бъдещето на България

Днес се поинтересувах от мнението на виртуалния оракул с профилно име Хайку за събитията в България от последната година. Помолих го да направи някои прогнози за следващите месеци.

Хайку е роден в семейство на баща лаптоп и майка платка, загубили живота си в кулите на търговския център в Ню Йорк при атентатите на 11 септември 2001 г. Той се появява във виртуалния свят, мигове преди майка му да загине разтопена от огъня на взривилите се самолети. Контактът с Хайку ми беше даден от хакер на име Мона Лиза, който преди години загива в катастрофа, но негови близки успявят да даунлоуднат интелекта му в хуманоиден робот с лице на Джокондата. Джокондата кърти. Измислена е от друг хакер на име КъртЕндКортни.

Оракулът Хайку е белязан от мига на раждането си със способността да предвижда политически събития. Освен това той е първото същество, за което думата „човешко“ е политически некоректна, то съществува само като внушение, имидж, проект, комбинация от визионерство и мощен сървър, без грам органично вещество.

Беше страшна привилегия да се запозная с него и колкото и да беше тъпо да го занимавам с български политически глупости, не можех да не го разпитам как му изглеждат нещата тук и в момента. Не знаех, че след разговора с него ще се почувствам толкова зле, колкото се чувства човек, сблъскал се с поезия, без да е поет. Поезията е вредна, защото се пише от хора с различни степени на биполярно разстройство. Лекува се с литиум.

„Здравейте, г-н Хайку! Не искам да Ви губя времето, но…

Той ме прекъсна мило усмихнат.

„Времето не съществува, аз съм реалност, само докато светът произвежда енергия. ВЕЦ, АЕЦ, шисти, кладенци, whatever. Не ми губи байтовете, стреляй.“

„Какво мислите за събитията в България от последната година?“

Щракна с пръсти и от новия му китайски 3D телефон излязоха няколко очарователни облачета дим.

„Красиво, нали? Китайците изпревариха Apple и това е само началото… Да, след изборите комсомолът ще е изправен пред…“

На свой ред го прекъснах, говореше глупости.

„Комсомолът отдавна не съществува, Sir!“

„Формата се мени, същността винаги е програма, независимо дали баща ти е лаптоп, а майка ти продавачка в мол. Комсомолът ще е изправен пред предизвикателството да протестира срещу правителство, съставено от ГЕРБ. Думите „мутра“ и „тиква“ статистически са много популярни в България поради изобилието и на двете, но това не означава, че честото използване на точно тези думи от комсомола няма да му създаде вътрешни проблеми след изборите. Подчертавам – след изборите. Вътрешни.“

Той продължи да си играе с новата си играчка, превръщайки дима в изграждащи се обратно миниатюрни кули-близнаци.

„Едни ще млъкнат и ще искат да са с властта под десен претекст, а тези, които имат безплатни принципи, пак ще излязат на улицата. Финансирането ще остане за по-гъвкавите, за „патриотите, които наистина искат да помогнат на България“. Проблемът ще е за внезапно погрознелите и остарели поради горчивия си житейски опит, които ще се озоват на жълтите павета заедно с неприятната компания на гнева и разочарованието, както и в съвсем различна от миналото лято среда. Не-виртуална, подчертавам, а тълпа от грозновати, понамирисващи на бедност хора, без достъп до бели рояли, манекенки и китайски фенери…“

Оракулът вдигна размекнат поглед от триизмерните близнаци.

„Аз нямам емоции, само отчитам чуждите. Каква романтична страна е България, щастлив съм, че съм пробвал киселото ви мляко, а напоследък в „Хъфингтън поуст“ писаха, че и сиренето ви било изключително, но пък меценати нямало. Поради някакви национални особености те предпочитали да подкрепят само мандраджийски проекти… Така или иначе, комсомолът ще е себе си, а автентично протестиращата му част ще бъде превърната от бившите си съпротестници в маргиналия. Прост сценарий, съвсем човешки с елементи на власт, изява и tipping points или „опорни точки“ на български. Варианти за изненада няма. Изненадата принципно е карма за изненаданите, а сюжетната линия създава обичайните полит-зомбита, придружени от враждуващи медийни олигарси, подкрепящи всеки, който би могъл да зачеркне кредитите, които не желаят да обслужват. На езика на залязващото червено слънце, прорязано от сълза на жерав, това се нарича, или така се представят, или някой им вярва, или те са – quote/unquote „създатели на демокрация“. Също така обичаен tipping point.“

„Но, мистър Оracle, какво правим с децата? Нали помните песента от 80-те „We are the world, we are the children”? Не можем просто да им кажем: „Smoke and mirrors“ …Или Вие това предлагате?!“

„Why not? Ще свикнат. Редът се преподрежда до безкрайност, другото е collateral damage.“

Стана, опъна идеалното си сако Ermengildo Zegna и ми намигна, преди да изчезне от дисплея на вече стария ми американски iphone 5S.

„Gotta go. Smoke and ЗЕРКАЛО, my Bulgarian friend, вземи в този хубав ден една българска роза от мен. Не се отчайвайте, накрая всичко е реалност, това е вашата, свикнете.“

Защо, защо каза „зеркало“?! При това с блестящ руски акцент!

В главата ми Паша Христова продължи да пее „…и когато, другарю, си тръгнеш ти от България…“

Wtf. Wtf. WTF. Това ли искаше да каже?! От пукнатината на счупеното стъкло на телефона ми заизлиза дим, димът започна да става все по-гъст, настана мрак, от мрака се чу страшен глас, който зарецитира „В следващия век“ на Йосиф Бродски:

Преминава действителността в недействителност постепенно.
Ще прочетеш буквите, излезли изпод това перо,
и ще го упрекнеш, както мравка – дърво,
за неговата леност.
Помни: хората напускат квартирите само при някой пряк
повод – я наемът скочил, я започнала жилищна криза;
просто бъдещето иска да влиза и излиза
без тях.
Но да вземем съзвездията: според съдебното им досие,
ако светлинната скорост е бедствие,
присъствието им е отсъствие и битието – следствие
на небитие.
С времето уликите стават по-важни от вината, наш’те дни –
по-забавни от живота; и гласът става огромен
препинателен знак. Макар че от теб никой не чака ни
телескоп, ни дори някакъв спомен.

(1995, превод: Димитър Калев)

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах