Оръжията на Малкович, или възгледите на един интелектуалец за България

Защо преведохме „Оръжията“, след като поколения български учени и преводачи я забравят? Нарушавахме ли с Райко Чапразов някакво неписано правило, според което пиесата трябваше да остане маргинален текст от творчеството на Шоу, недостоен за превод на български? Литературната, драматична и интелектуална стойност на „Оръжията“, разбира се, е пред читателя, но българският ù контекст за нас беше твърде съществен, за да продължи да остава практически непознат в България.

Бърнард Шоу е превеждан и поставян на българска сцена преди повече от век. Първата преведена на български пиеса на Шоу -„Къщите на вдовците“, е публикувана през 1909 г.; „Кандида“ е преведена през 1918 г. и е поставена година по-късно в Народния театър под ръководството на видния български театрал Кръстьо Сарафов; „Света Йоана“ се появява на българския литературен пазар, а също и на българска сцена, през 1934 година; премиерата на „Професията на госпожа Уорън“ е на 6 март 1946 г. – пиесата остава на сцена през следващите три сезона, до 1948 година. През 1956 г. и 1989 г. са издадени два тома с избрани пиеси на Шоу, които съответно предлагат нови преводи на български на „Пигмалион“, „Цезар и Клеопатра“ и „Дом на разбитите сърца“. Редица други пиеси на автора са преведени, най-вече за сценични цели, през втората половина на двадесети век. Накратко, интересът на българина, литературен и театрален, към творчеството на Шоу е забележим и постоянен.

В този дълъг списък на преводи и постановки на пиеси на Шоу е очевидна липсата на „Оръжията и човекът“ (1894), която прави Шоу не само „продаваем писател“, според Антъни Гибс, но и до ден днешен тя не слиза от световните театрални сцени. В България пиесата за първи път е представена от Николай Поляков на сцената на врачанския театър през 1995 г. За сценарий режисьорът разчита на непубликуван превод на „Оръжията“ от Георги Станчев, озаглавен „Шоколадовият войник“. Пиесата се приема топло от пресата и публиката, а Поляков получава наградата за режисура на Националния фестивал на малките театри в България. През 2010 г. Поляков поставя пиесата, този път в Русе.

Спрaведливо е да се отбележи, че интересите и знанията на Шоу за България се простират толкова, доколкото те обслужват комедийните цели на пиесата му. Още с поставянето ù тя предизвиква критични отзиви, дори и от приятели на Шоу като Уилям Арчър, който пише, че в представянето си на българите, Шоу напомня на „младокът в Пикуик, който за да напише есе за „Китайската метафизика“, прочита статиите „Китай“ и „Метафизика“ в енциклопедията и комбинира двете“. Опитът на Шоу да създаде „автентичен“ български декор с български герои е в най-добрия случай хилав – дори и имената на героите не звучат по български. В крайна сметка, обаче, нашата цел не беше да политизираме пиесата, да разкрием присъщите ù пристрастия или политически интереси, а да известим официално на българския читател, че съществува такъв драматургичен факт и той е дело на литературен нобелист. Допълнителен бонус за нас беше интимното ни докосване до артистичността на Шоу, особено до предизвикателното му остроумие.

Българският читател и театрал ще спечелят както от литературно-драматичното, така и от социо-културното съдържание, с което ни занимава колкото и тенденциозно на моменти, драмата на именития ирландец. Пиесата предлага достъп до възгледите на един дълбоко уважаван и ценен интелектуалец за България и Балканите в края на 19. век. Освен това, а може би и по-важно, пиесата е забавна.

* „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу ще бъде представена в Народния театър в прочита на Джон Малкович в превод на Стоян Чапразов и Райко Чапразов – бел. ред.