Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Оргията в Сиромахов

 - Оргията в Сиромахов

Прочетох „Моят таен любовен живот“, подкокоросана от Лола Монтескьо да дам още един шанс на Иво Сиромахов.

Какво може да очакваш от книга, която горе на корицата си вдясно изтъква, че е „само 9,99“? Оказа се, че ми отвори очите за едно голямо откритие. Медицината е напреднала толкова, че е успяла да постигне ембрион с гени от двама „бащи“, може и от трима.

В ДНК-то на Сиромахов са се омешали някои хромозоми на Мишо Вешим, в смешно-тъжния му и самоироничен „подход“ към радостите български. С риск за кръвосмешение открих и някои следи от Георги Мишев. Със също толкова обаче е участвал и Карбовски, с увлечението му към кръв, сперма, миризми, лайна, курви, всенародни побоища и прочие особености на българския лов и риболов в „Найтфлай“.

Spoiler alert: не чети, ако искаш да се изненадаш.

Това е „Английският съсед“, ама през 2014 г. е „Американската ми п…а“ и главната героиня Скарлет (да, холивудската Скарлет), преминава през застаряващия и опошлял свят на един деградирал бивш „Егоист“.

В началото малкото книжле (Сиромахов не се е преработил, докато пусне от поточната линия поредната си творба) ми подейства тягостно. Първата интермедия със Спилбърг и Обама (и пръдните в Овалния офис) беше ужасна. Но пък като ми смъкна достатъчно нивото на всякакви очаквания, после даже я прочетох бързо и без отвращение.

Сиромахов е включил в сатиричните си фейлетони всички очевидни и клиширани герои и инфекции на корпулентна България: митничарски сватби, провинциални погребения, чалга кариера, бал на родни селебрита, домашната киноиндустрия, екзотиката на нашенския абитурентски бал, хейтърите във Фейса, сексистките реклами за наденички и сливи… За съжаление, вероятно вече е предал ръкописа за печат, та не е успял да употреби и вкусната история с Анита Майзер, но няма защо да се косим, той е оправен човек, ще успее да я възпее в следващото си книжле.

Така или иначе, книгата има важна роля: документира изключително добре (с лекотата на писаческия талант, който той има) и с една жизнеутвърждаваща яснота набора от причини и явления, поради които толкова много хора избраха да са културни емигранти. И извън границите на родината, и вътре в самата нея.

А иначе трябва да призная, че познавах бегло Иво Сиромахов от годините, когато триехме едни и същи коридори в Полиграфичния комбинат. Изглеждаше много умен, образован, начетен, мил, чувствителен, дори раним човек, който го прикрива под абсурдни и нахални текстове. Имам дълбокото подозрение, че и днес е такъв. И прочитам между редовете, че междувременно е изял доста бой от живота…

П.С. Моля, не смятайте, че чета само БГ автори и то в някакъв ясен ред. В момента чета и „Щиглецът“, както и една документална книга, която е световното явление на 2014 г., поне според мен. Просто няма нужда да си казвам за всичко.


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

 

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90