VivaPay

Илюстрациите от първото издание на „Под игото” в онлайн изложба (линк)

Националната библиотека показва картините на Иван Мърквичка, Антони Пиотровски, Йозеф Обербауер и Антон Митов

Вдясно: портрет на Иван Вазов от Иван Мърквичка. Вляво: сцена от намесата на Иван Кралича в спасяването на Марийка от двама турци насилници, автор: Антони Пиотровски - Илюстрациите от първото издание на „Под игото” в онлайн изложба (линк)

Вдясно: портрет на Иван Вазов от Иван Мърквичка. Вляво: сцена от намесата на Иван Кралича в спасяването на Марийка от двама турци насилници, автор: Антони Пиотровски

Първото издание на първия български роман е културен артефакт от изключително значение за българската литературна история. Именно с него е свързана виртуалната изложба на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, открита днес, на патронния празник на институцията. Експозицията „Зад кулисите на „Под игото“ е посветена на 170-ата годишнина от рождението на Иван Вазов и на неговия роман-епопея „Под игото“. Включени са оригиналните илюстрации, които придружават първото цялостно издание на „Под игото“ от 1894 г., подготвено за печат от Тодор Филипов Чипев.

Онлайн изложбата разкрива малко известни факти около изготвянето на изображенията от художниците Иван Мърквичка, Антони Пиотровски, Йозеф Обербауер и Антон Митов.

Илюстрация (вероятно) на Иван Мърквичка с Бойчо Огнянов, Боримечката и техни съмишленици, устройващи засада на заптиетата.

През 1887 г. активният русофил Вазов е емигрант в Одеса заради провала на проруския преврат от 1886 г. Идеята за романа се ражда именно там, след като писателят чете „Клетниците” на Виктор Юго. Самият той признава, че първата сцена с появата на Бойчо Огнянов в дома на чорбаджи Марко е изцяло повлияна от сцената в романа на Юго, когато Жан Валжан нахълтва в дома на свещеника Шарл-Франсоа-Биенвеню Мирел. Образите, които изпълват страниците на първия български роман, обаче са истински личности от Сопот – отново по признания на Вазов.

Година по-късно българското правителство амнистира политическите заточеници и Вазов се връща в България. Преди да тръгне обаче, той, опасявайки се от проблеми на митницата, успява да изпрати ръкописа с дипломатическата поща на свой познат руснак, бивш аташе в София. Романът стига благополучно до автора си, но остава сред книжата му, защото Вазов се опасява, че русофобските настроения в страната ще доведат до негативни последици. По това време всяка изява на симпатия към Русия се смята за акт на предателство.

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

Половин година по-късно обаче се случва нещо, което по-късно се оказва с историческо значение. Иван Шишманов, близък приятел на Вазов и професор по литература в новооткритото Висше училище – по-късно Софийски университет – става инициатор и главен редактор на едно ново списание – „Сборник за народни умотворения”. Той предлага на Вазов да публикува романа му там.

Проблемът е, че романът не е дописан. Няма и заглавие. Вазов прави допитване сред приятелския си кръг, предлагайки десетина имена, сред които и драматичното „Кървава заря”. Изборът на „Под игото” е по-скоро случаен.

В края на октомври и началото на ноември 1889 г. започва публикуването на части от „Под игото” в списанието на Шишманов. Реакцията е мигновена – романът, макар и недовършен, нередактиран, събужда бурни реакции у читателите. Вазов се ентусиазира и въпреки проблемите със зрението започва да пише втората му част. По-точно, да я диктува на брат си Борис, тогава ученик в пети клас на гимназията.

Модел за Мичо Бейзадето, пишещ върху черешовото топче, е актьорът Иван Попов. Автор: Антони Пиотровски

През следващата година в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ излизат втората и третата част на „Под игото”.

Първото самостоятелно издание на „Под игото“ като отделна книга излиза в Англия, в поредицата „Международна библиотека“ на лондонското издателство „Хайнеман“, 1893(4) година, почти година преди българското книжно издание.

Първото самостоятелно издание на „Под игото”

Първото самостоятелно издание на български език на „Под игото“ е дело на книжаря и издател копривщенеца Тодор Чипев. През 1894 година той публикува „Под игото“, сключвайки договор с Вазов на 11 април същата година. А до края на живота си издава общо около 20 отделни книги с Вазови творби. По-късно Чипев разказва:

„Сефтосах се с него: издадох му два тома „Повести и разкази“. После го попитах защо си играе и печата романа си „Под игото” на части в „Сборника за народни умотворения” – да вземем, че да го издадем в отделна книга. Той възприе това, но изказа съмнение… Скъпо щяло да излезе, още повече ако ще плащам и на художниците, все големи: Антон Митов, чеха Мърквичка и другия чужденец Обербауер. Аз се съгласих на всичко и наистина хонорарът и изобщо харчът беше тлъстичък. Поиска ми по двеста лева на кола при 33 коли. Правете му сметката. Дадох ги от все сърце, без пазарлък“.

На титулната страница на изданието е отбелязано, че то е второ. Излиза в тираж 3 000 бройки с 25 илюстрации. Хонорарът, който Вазов взима, е в размер на 2500 сребърни лева (около 10 хил. днешни лева). Определени са му и 25 авторски екземпляра.

Мунчо (първият вляво) е рисуван по негов съименник в сопотския мъжки манастир. Автор: Иван Мърквичка

За пръв път в това издание се появява и подзаглавието на романа: „Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението“. Новата версия на „Под игото” е силно редактирана от самия Вазов – изчистени са някои по-романтични и несъществени за сюжета моменти, разместени са глави и пасажи. Стилистично романът придобива нова цялост.

Една от най-интересните истории около първото/второ издание на „Под игото” обаче е свързана с илюстрациите към него. Вместо да бъдат поръчани на илюстратор, издателят и авторът решават да направят фотографии, върху които после да работят художници. Подбират няколко артисти от трупата „Сълза и смях” и ангажират студиото на придворния фотограф Иван Карастоянов. Отговорни за качеството и обработката на фотографиите са Иван Мърквичка, Антон Митов и Йозеф Обербауер, по това време преподаватели в Художественото училище.

Вазов, когато разглеждал стъклото от снимката на Боримечката, извикал:

— Ха-а-а! Тук е станала голяма грешка, г-н Карастоянов. Боримечката не може да остане тъй. Той трябваше да бъде с широко отворена уста и да представлява момента, когато силно се провиква: „Хора бре! Ще пукне топчето, майка му стара, та да не се уплашат жените и дечурлигата. […] Драги Попов, трябва да се облечете и гримирате наново в ролята на Боримечката, трябва да се поправи грешката.

Въпреки обясненията на художниците Мърквичка и Митов, че това не е необходимо, защото при ретуширането на снимката те ще отворят устата на Боримечката според желанието му, Вазов настоявал: „Не, не, няма да бъде – Вместо с пушка, той е с овчарска тояга!”. Преснимали сцената.

Въстаниците се изправят срещу турците. Автор: Йозеф Обербауер

На 16 юли 1894 г. романът излиза, съпроводен от реклама във вестниците:

„Излезе от печат новата книга на г-н Вазов. „Под игото. Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението. В три части. С 25 илюстрации в текста. Изработени от Пиотровски, Обербауера, Митова и Мърквичка. 2. изд. София, Т. Ф. Чипев, 1894, 507 с.“.

В съобщението в пресата се казва:

„Вместо да оценяваме литературната стойност на поменатий роман, ще се ограничим само да кажем, че европейский свят се е произнесъл върху това, защото романът на г-н Иван Вазов е преведен на няколко иностранни язици и списателят, за чест на България, си е направил едно европейско име. Книгата е изпечатана доста чисто. Илюстрациите са сполучливи, ако не изящни“.

И така „Под игото” потегля към българската памет, свест и вяра, за да остане завинаги най-обичаната книга на българския народ.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg