Изобщо не съм изненадана от бакалското самопредставяне на новата електронна медия, наречена „Епицентър“. Точно се чудех кога най-после в българската журналистика официално ще излезе ценоразпис на предоставяните услуги, и там, на чисто и съвсем подредено, това се случи. Онлайн платформата „Епицентър“, естествен наследник на вестник „Преса“, чиято смърт оплаквахме горе-долу преди четиридесет дни, се оказа в ролята на наглия племенник, който чака чичо да умре, та тихомълком да го наследи и да поизбърше тук-там някоя финансова неуредица. И като новопоявил се агресивен играч на полето на бизнеса, спретна в страницата си за рекламодатели ясен списък с класическите журналистически жанрове и стойността им при поръчка. Сега вече, дет’ се вика, всеки журналист може да си направи сметка колко горе-долу вървят нашите умения и като реши да си „бичи частно“, да се ориентира според официалния пазар.
Репортаж
И така, колеги, ако ще правите рекламен репортаж, искайте минимум 450 лв. Припомням само какво беше това нещо репортаж, че като ни питат клиентите за какво точно ще ни ги дават тия пари, да се оправдаваме. Та, казано на популярен език, репортажът е форма на лично преживян разказ, в който в конкретен отрязък от времето документално се отразява събитие, човешко действие, природна даденост, поредица от случки по някакъв повод, проблемна ситуация, обществено значима дейност и т.н. Ключовата дума тук е документалност. Авторът има правото да изразява някакъв вид емоционалност и следователно субективност, но тя трябва да се приема като специфика на неговия поглед и изказ, затова и не бива да е натрапчива или самоцелна и да променя истината. Събитието трябва да се отрази максимално честно – това, което наистина се случва и това, което наистина журналистът вижда. Репортажът е окото, което ще накара читателят, пардон, клиентът, да стане своеобразен свидетел на нещо, което не е могъл да преживее лично. Ми това е горе-долу.
Сега да видим как от това нещо могат да се изкарат пари. Така. Идва при вас като медия или като журналист една, да кажем, фирма за производство на сирене. Дори и на нея отдавна й е станало ясно, че обикновените рекламни визии не вършат кой знае каква работа в забатаченото от картинки съзнание на съвременния човек, та затова ръководството й решило да се намери „едно журналистче“ да драсне нещо хубаво за тях и тяхното сирене. Пък после, няма спор, ще си му платят каквото трябва, а и с една-две тенекии сирене ще го изпроводят. Ако пък е цяла медия, ето ти бизнес контакт – ще дадат по някой лев на медията срещу банер или реклама на цяла дясна страница, а за по-натам и къде-къде по-сложни схеми на „сътрудничество“ могат да се измислят. И така – отива самостоятелното журналистче или това, изпратено от наетата медия, в мандрата на фирмата за сирене да прави репортаж. Слиза от колата и що да види – потънали в кал омърлушени и хърбави крави; наоколо се забелязват един-двама полупияни работника, които безцелно мъкнат насам-натам кофи с кравешка тор; „цехът“ е отворено от всички страни хале, в което хора бъркат с ръце в казани с мляко и газят с кални гумени ботуши; смрадта е непоносима, хигиена няма – мястото заслужава единствено наказателно постановление.
Но! Нали не сте забравии, че говорим за рекламен репортаж? Е как ще ги заслужим тия 450 лв., ако вземем та си свършим журналистическата работа по правило и опишем истината и само истината? Ми няма как, разбира се! Затова превключваме на режим „рекламен журналист“ и нещата стават други – модерни, лъскави селскостопански сгради, в които черно-бели охранени крави ядат биохрана. Между тях се разхождат усмихнати гледачи (може да вмъкнете кратки, емоционални реплики на някоя от тях, от сорта на „ей тая кравичка е Клара, много ме слуша! Като ме погледне с тия очи, сърцето ми пее…“), доволни, че вече не са безработни. Ако случайно заплатите им са символични, не споменавате нищо за пари в репортажа. Ако пък имат бонуси, задължително „плъзвате“ и информация за тях, например „Бай Гошо (колкото се може повече личен контакт, нали си знаете?) току-що се е върнал от кратка почивка на планина със семейството, която получил от началника си, младия животновъд Петьо (с малки имена е по-добре, че е по-човешко, а и връзката стари-млади трябва да я има) заради добре свършената работа“.
Принципът ясен ли е? Калното става подредено, порутеното – ново, болното – здраво, измъченото – охранено, недоволното – доволно.
Манипулация ли наричаме това? Не, да бъдем коректни в изказа си – това си е репортаж, рекламен репортаж.
За 450 лв., които ако сте сам журналист на пишещото поле, може би ще ги вземете, но после внимателно трябва да си пласирате текста, че в големите медии ония от рекламните отдели бдят и няма да пуснат току-така на техните страници нещо така рекламно, за което те лично не са взели пари. Ако пък сте част от екип, подгответе се, че от тези 450 лв. за вас ще са не повече от 60 лв. в най-добрия случай. Нищо чудно работата ви да мине под знаменателя на това, че ви плащат заплата и толкова.
Очерк, анализ
Много хубав и леко позабравен жанр се възражда, изглежда, в новата медия „Епицентър“ – очеркът. Истината е, че в началото на това място в рекламния ценоразпис пишеше „Рекламен анализ“. Анализът като такъв пък съвсем не предполага манипулативност, защото ако ще изследваш нещо, ще му търсиш корените, връзките и последствията, ще е супер нагло да изопачаваш фактите така, че да устройват тоя, дето плаща. Пък и цената си я бива – цели 700 лв. са това – четири пенсии горе-долу, една заплата на лекар!
Да сложиш цена на анализ е като да платиш за добра диагноза – нищо, че болният може да страда от тежка форма на рак примерно, ти спокойно да му напишеш, че е годен за олимпийски шампион. Анализът освен това е и форма на предаване на информация с много висока степен на доверие у читателя…, клиента, де. То затова си и струва парите – с науката и нейните методи е така.
Твърде много бдителни и будни хора обаче надигнаха врява тия дни по повод на рекламния анализ в ценоразписа на „Епицентър“ и оттам оправиха нещата – сега вече на тази цена се предлага „Рекламен очерк“. За по-младите колеги, които няма как да се ориентират какво точно се изисква от тях в този вид форма, ще приведа първото срещнато определение – „жанр в документалистиката. Систематичното място на очерка е между белетристиката и публицистиката. Основава се на действителни събития, прояви и личности, отличава се с въздействен език и чувство за актуалност. Художественият компонент в очерка не променя фактическото съдържание, а има за цел композиционно да обедини отделните епизоди и сюжетно да ги осмисли. При изпълнението на тези две задачи писателят използва метода на дотворяването.“… (по Уикипедия!)
Дотворяване му е майката! Не е казано колко точно трябва да се дотвори, така че имате чистата журналистическа съвест да си дотворите толкова, колкото ви е нужно, за да удовлетворите чита…, уф, все бъркам, клиента. Дотворявате си цифри, дотворявате си факти, дотворявате си примери, дотворявате си резултати, лепвате по някое и друго име на анализатор, професор или друг капацитет, и готово – работата за седем стотака е свършена. И не му викаме анализ, за да не дразним – на това му викаме очерк, не забравяйте!
Интервю
Нататък продължаваме с по-лесните и по-евтини жанрове. Рекламното интервю е пак във високия ценови регистър, защото и то си носи неоспоримо ниво на достоверност. Казал ли го е човекът – казал го е! Майсторството тук е да поканите ТОЧНИЯ човек. За да не направите грешки, осланяйте се на сътрудничеството с клиентите и оставете направо на тях да предложат с кого спонтанно да се срещнете за интервю. Компаниите обичат много този тип материали, защото и техните ПР-и могат спокойно да се потупат по рамената, че са си вкарали клиентите на страниците на някоя престижна медия. И от Маркетинга ще са доволни, защото покрай думите му ще се спомене както за компанията, така и за новия продукт / услуга / намаление / промоция и т.н.
Пример: някоя от големите компании за мобилни услуги например иска да си промотира новия супер модерен, мега як, турбо удобен договор, в който плащаш три лева и говориш неограничено време с космоса, а есемесите до луната са ти на половин цена. След кратко обсъждане, се спирате на „Рекламното интервю“. Клиентите ви казват, че искат да е ненатрапчиво и леко, затова посочват някоя красива шефка на отдел в компанията, която разказва на страниците на „Бизнес“ за това как сама се е сетила за този план, след като на няколко пъти срещала хора, за които било жизнено важно да поговорят със своите близки в космоса. Слагате снимка на дамата с костюм и на бюро, лепвате една визитка, в която да има и малко лично нещо (че е запалена велосипедистка или че си пада по грънчарството) и ето ти го интервюто. Ако трябва да е още по-ненатрапчиво, имате вариант да направите същото, но в раздела „Стил“, да кажем. Там я представяте на колело или докато прави поредната си ваза, омазана в кал, а телефонът й дискретно се подава от джоба на престилката й. Разбира се, човешкият разказ стига до момента, в който тя споделя за новата услуга на компанията, в която работи и как тя е променила изцяло начина й на живот. Тук, след като сме взели пари, споменаваме всичко с подробности, няма как. Но пък читателят, така де, клиентът, си чете спокойно и в петдесет процента от случаите не се усеща, че му рекламираме нещо. Ех, преди си бяха направо деветдесет и девет процента, ама нахитряха и читателите, научиха се те…
Видео, снимка с текст
Оставям настрана видеопрезентациите за 200 лв. на ден и политическата реклама с цена +30 % (не е ясно върху каква сума, вероятно върху някоя от изброените жанрови вариации), както и рекламната снимка с текст за някакви си десет лева, защото в тях не влагаме кой знае колко скрити журналистически умения – те и затова са така ниско оценени.
Топ новина
Не мога да пропусна обаче „Информация в топ новина“ за 500 лв! Сега трябва да ви стане ясно, че не новините се определят като топ, защото са шокиращи или важни, а защото някой е платил. Това означава, че утре вашата котка може да стане топ новина с факта, че е уловила мишка, стига просто да не си ги стискате тия петстотин лева и да ги дадете на журналистите да ви качат събитието на първо място.
Преувеличавам, разбира се. Ясно ни е, че става дума за едни други събития и едни други хора. В „Епицентър“ ни дават пример за това – в културните новини министър Вежди Рашидов фигурира с две публикации на една и съща тема в рамките на един ден, като в едната новината е, че ще дари на Милчо Левиев бронзов портрет на брат му, който бил патинирал лично (ехааа!), а в другата – че вече е дарил портрета. Има също така и новина за „София фешън уик“, в която услужливо се обяснява как това невероятно събитие ще представи петдесет (я пак!) колекции на български дизайнери и това ще се случи в реновирания хотел „Маринела“ в София – в познатото на всички ни ново кич място в София (това е от мен, не е от „Епицентър“!). Чета и се чудя сега тези две информации как точно са калкулирани – като топ новина ли, като очерк ли, или са просто „аз на тебе – ти на мене“. Защото нали главният редактор г-жа Валерия Велева има да се отблагодарява на министър Рашидов за парижкото си посещение, наравно с тракийските царе – приятели, приятели, ама сиренето е с пари!
В новото официално остойностяване на журналистическия труд има нещо много симпатично. И то не е само в спонтанната наивност на ръководството на „Епицентър“ да публикува цените, ами и в мигновената реакция да се защити от атаките на колегията, привличайки мнението на известния експерт по електронни медии проф. Маргарита Пешева. Та в кратък текст (не мога да определя жанра, обърках се тотално) тя е цитирана да обяснява, че „няма проблем да се публикува тарифа за рекламни материали в сайтовете. Нещо повече – това е нормално и го правят всички медии. Не разбирам какъв е проблемът…“ Тя обаче говори за рекламни МАТЕРИАЛИ, не жанрове, което значи нещо съвсем различно и обикновено се обозначава изрично като адверториал. В адверториал няма как да влезе нито анализ, нито топ новина. Айде, за интервю и очерк си затваряме очите…
Показателно за нивото на новата търговско-журналистическа медия е и още един факт. Снимката на проф. Пешева, която са използвали в защитната информация, е направена от фотограф на „Икономедия“ – съвсем лесно е да я откриеш с подпис на известния фоторепортер Надежда Чипева. И да, снимката е публикувана без кредит – просто леко е кропната. Затова и да не се учудваме, че „Епицентър“ се роди с цяла библиотека от текстове, писани за о Бозе почившия вестник „Преса“ и просто отмъкнати от неговия наследник. Без дори авторите да са информирани за това, камо ли да са дали съгласието си.
Написах всичко това с ирония. Стигна ми почти до финала. До факта, че „Епицентър“ е официалният некролог на българската журналистика. Казвам го с болка, най-вече заради професията и смислените колеги, които трябва да я упражняват по този начин. Чрез него се легализира фактът, че търсенето, намирането и защитаването на истината е платен и следователно манипулируем процес. Благодарение на този ценоразпис ние, обещаващите да се борим за правата на другите, официално разбрахме за чии права се борим. Който плаща, той поръчва музиката, нали така? И в журналистиката вече е така – свирим по поръчка. Ресторантски музиканти. Сега от оркестър „Епицентър“. Скоро и в други градове.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение