Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Орландо на Вирджиния Улф – мъж, жена, безсмъртен

Фантастичната, изящна и искряща от остроумие псевдобиография излиза в ново издание на „Лист“

Присъствието на Вирджиния Улф в каталога на „Лист” не се изчерпва с „Орландо”. Снимка: Издателство „Лист“ - Орландо на Вирджиния Улф – мъж, жена, безсмъртен

Присъствието на Вирджиния Улф в каталога на „Лист” не се изчерпва с „Орландо”. Снимка: Издателство „Лист“

Когато през 1928 година „Орландо“ се появява на английския книжен пазар, книжарите дълго не могат да решат дали да я поставят при художествената или при документалната литература. Заглавието на книгата е „Орландо. Биография“. Първоначално взели много малко бройки, защото били убедени, че читателите им не обичат да четат биографии.

Не само заглавието било объркващо. Книгата била маскирана като документално съчинение. Дори била илюстрирана със снимки на главния герой. В ролята на Орландо позирала Виктория Саквил Уест, интимна приятелка на авторката Вирджиния Улф. Романът завършвал с указател на имената, а започвал с привидно сериозно, но всъщност пародийно предисловие, в което авторът благодари за помощта на Даниел Дефо, Уолтър Скот, Емили Бронте и други любими писатели на Улф. Имало и посвещение на Виктория Саквил Уест.

Книжарите сгрешили много. Тази фикционална „биография“ станала най-продаваната книга на Вирджиния Улф. Жанровото ѝ определение се оказало откровена мистификация, а романът бил издевателство над жанра.

Виктория Саквил-Уест позира за „документалните фотографии“ на Орландо.

В началото на разказа главният герой Орландо е женствено красив и поетичен юноша, далечен роднина и фаворит на кралица Елизабет Първа, утеха в нейната старост. По-късно той става галантен кавалер в двора на Джеймс І и е въвлечен в бурен любовен роман с руска принцеса от „рода Романови“ и след раздялата си с нея се уединява в родовия си замък, където започва да пише трагедии, рицарски драми и поеми. След това заминава като посланик в Константинопол.

Улф разказва педантично, като истински биограф, плътно придържащ се към историческите документи. Но още от самото начало традиционното животоописание влиза в комично противоречие с гротескната псевдореалност на описаните събития.

Има нещо раблезианско в начина, по който се описва как великият замък на Орландо побира в себе си почти цял град, а от съседния хълм се вижда цяла Англия – кулите на Лондон, водите на Ламанша и хълмовете на Уелс. В константинополската глава фантастичният сюжет достига апогея си – след пищни тържества Орландо заспива непробудно и се събужда като жена. Така става вече не герой, а героиня на биографията си. Странства с цигански табор из Османската империя, връща в Англия по времето на кралица Ана и по някакво чудо доживява до 1928 г., когато е написана книгата. При това не губи нито привлекателността си, нито титлата си, нито имението си, нито любовта си към литературата.

„Орландо“ е остроумен роман – мистификация, в който се съчетават карнавален дух с фантастика, реалности с анахронизми. Но те не са самоцелни, а дълбоко обвързани с важни философски проблеми – за начина, по който хората възприемат времето, което е едновременно обективно и лично, за стремежа към изграждане на личностна цялост и многообразието на човечеството и не на последно място – за смисъла на литературата и поезията.

В алегорична форма „Орландо“ проследява всички особености на развитието на английската литература от Шекспир до епохата на модернизма, един от вдъхновителите на който е самата Вирджиния Улф. Романът обаче излиза от рамките на литературния канон и макар да е писан като малко бягство след сериозното експериментално произведение „Към фара“, впоследствие се оказва значително по-важно художествено явление от всички модернистични проекти на Улф, като поставя начало на ново литературно течение.

Излязъл за първи път преди 30 години на български език, днес романът се възражда в ново издание с твърди корици с великолепния превод на Иглика Василева и логото на „Лист“.

В предговора към новото издание преводачката Иглика Василева отбелязва:

Орландо“ представлява поетична, фантастична, изящна и искряща от остроумие псевдобиография или семейна хроника на действителна личност, по която Вирджиния Улф е била романтично увлечена за известно време и която държи да обезсмърти, но не само за да я поласкае, но и защото нейното галено име – Вита (съкратено от Виктория) – означава „живот“, и тук наистина Вирджиния Улф развихря дръзкото си въображение на тема живот, време, история и литература“.

„Орландо“ е включван постоянно в класациите за най-четени книги във Великобритания. Има и няколко екранизации, най-популярна от които е тази на Сали Потър от 1992 г. с Тилда Суинтън в главната роля.

Присъствието на Вирджиния Улф в каталога на „Лист“ не се изчерпва с „Орландо“. През миналата година издателството зарадва почитателите ѝ с романа „Вълните“, както и с есетата в тома „Верният читател и минзухарът“. Децата също имат досег с майсторството на бележитата писателка – историите ѝ „Пердето на бавачката Лъгтън“ и „Вдовицата и папагалът“, илюстрирани от Свобода Цекова и Чавдар Николов, са сред бестселърите от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“.

Корицата на романа е дело на Мариета Ценова.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg