Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Осъден на смърт на 20, днес стана на 100

Писателят и сценарист Анжел Вагенщайн навърши един век

Анжел Вагенщайн празнува 100-годишен рожден ден. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков - Осъден на смърт на 20, днес стана на 100

Анжел Вагенщайн празнува 100-годишен рожден ден. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

Днес Анжел Вагенщайн, писател, сценарист и общественик, навършва 100 години.

Анжел Вагенщайн (Джеки) е роден на 17 октомври 1922 г. в гр. Пловдив. Животът му на зрял човек минава в три епохи – в царска България, по времето на социализма и по времето на прехода. Вагенщайн оставя диря във всяка от тях.

На 16-годишна възраст влиза в РМС. Бил е партизанин и ръководител на бойна група. Това му донася смъртна присъда в началото на 40-те години на миналия век. Самият той разказва, че е участвал в опожаряването на германски военен склад в България през 1942 г.

По-късно е изпратен в трудов лагер, откъдето бяга и става партизанин в Югославия. Залавят го, връщат го в България и го осъждат на смърт непосредствено преди края на Втората световна война. Присъдата му е отменена след преврата на 9 септември.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

След идването на отечественофронтовската власт Вагенщайн заминава да учи кинодраматургия във ВГИК, Москва. През 1950 г. е назначен за сценарист в Българска кинематография и в основното киностудио на Германската демократична република – ДЕФА.

Автор е на над 50 игрални, документални и анимационни филми, произведени в България, Германия, СССР, Гърция, Китай, Виетнам. Написал е седем книги, издадени в Германия, Русия, Франция, Чехия, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Македония, Испания, Полша, Италия, Израел, удостоени с престижни национални и международни награди, в това число Европейската награда за литература „Жан Моне“ и годишните литературни награди на Съюза на българските писатели, на Сорбоната и ЮНЕСКО.

През 70-те години по покана  на немската телевизия ARD прави документална поредица за войната във Виетнам. Филмът му „Звезди“, заснет през 1959 г. от режисьора Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито в Кан. Бил е директор на дом „Витгенщайн“ във Виена.

Вагенщайн е един от 12-те интелектуалци, поканени от президента  на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г. Участник в Кръглата маса от квотата на БСП. През 1990 г. е и депутат в Седмото Велико народно събрание от групата на Българската социалистическа партия.

Носител е на орден „Стара планина“ и на френското звание „Офицер на Ордена за заслуги към нацията“, създаден от Шарл дьо Гол за принос към антифашистката съпротива.

Вагенщайн защитава тезата, че спасяването на българските евреи не е заслуга на Българското царство, а тогавашната власт има вина за депортацията на македонските евреи, и я защитава както в обществените си изяви, така и в творчеството си. В писмо до „Площад Славейков”, в което нарича себе си „рубладжия”, преди няколко години сценаристът изразява директно тази своя позиция:

„Срам ме е да за стотен път да обяснявам, че България официално и с подписа на същия този цар на 1 март 1941-а г. се присъединява към Тристранния пакт, а два дни по-късно по жълтите павета на София вече марширува „приятелската“ армия на нацисткия Вермахт. И официалното присъединяване на страната ни към решенията от Ванзее за „Окончателно решение на еврейския въпрос“. И какъв е бил статутът на тогава присъединените към Царство България Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини (Пиротско). Достатъчно е да се потърсят в немските сайтове географските карти на България 1941-1944 г., за да стане ясно, че само определянето на новите и окончателни граници с Гърция и в Охридско е оставено „за след войната“, поради спорни гранични претенции от страна на италианците!

Срам ме е отново да цитирам протоколи на „Тройките“ от български чиновници и дори учители, с описание на вещите и ценностите, останали в домовете на депортираните и унищожени в Треблинка 11 300 евреи от новите, присъединени към „Обединена България“ територии. Да чета сегашните коментари на малограмотни, но храбри борци срещу „рубладжиите“, които дори не се запитват защо цар Борис III е „скрил“ еврейските мъже от 18 до 58-годишна възраст в лагерите за принудителен труд, а е оставил в гетата жените, децата и старците. И отново ли да предоставя цялата кореспонденция на министъра на вътрешните работи Петър Габровски с персонала на БДЖ и полицейската охрана, които са командировани „До Треблинка“, със задължението да върнат в България локомотивите и празните вагони, но срещнали категоричния отказ на немците да бъдат допуснати да следват транспортите по-далеч от Виена. И прочее…”

Вижте още: ЕДИН РУБЛАДЖИЯ ЗА СРАМА СИ ОТ БОРИС ТРЕТИ

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах