Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Още живеем в криворазбраната цивилизация

186 г. от рождението на Добри Войников, създател на българския театър

Енциклопедист, историк, литератор и създател на българския театър, Добри Войников е сред будителите, които не бива да бъдат забравяни. - Още живеем в криворазбраната цивилизация

Енциклопедист, историк, литератор и създател на българския театър, Добри Войников е сред будителите, които не бива да бъдат забравяни.

На 22 ноември през 1833 г. е роден един от българските будители – Добри Войников. Възрожденецът, създал българския театър, е истински енциклопедичен учен и творец. Автор е на учебници, на исторически трудове, на литературна критика.

Образован по най-високите стандарти за съвремието си – в „Роберт колеж“ в Цариград, Войников не е просто интелектуалец от възрожденски тип, но и активен общественик. Член е на революционни комитети, активен е в борбата против гъркоманството в образованието. Но основният му принос е създаването на българския театър още преди да бъде възстановена българската държава.

Забравили сме с времето, но Райна Попгеоргиева, героинята от Априлското въстание, получава прозвището си именно от пиесата на Добри Войников „Райна Княгиня“, написана през 1866 г. В нея Войников възражда спомена за царуването на цар Петър, част от мисията му за възстановяване на националното самочувствие.

Първата пиеса, написана и поставена от българин, е неговата драма „Стоян войвода“ (1866 г.). Театралната трупа на Войников обикаля българските земи от Бесарабия до Македония с първия български спектакъл. Най-популярното му днес произведение без съмнение е „Криворазбраната цивилизация“. В предговора ѝ думите на Добри Войников звучат сякаш са писани днес.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението — вместо самата същност. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения. От това — и криви убеждения, които представят смешни умове.

У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Много пътя най-добрите, най-нравственита начала са взети наопаки, разбрани накриво. От това вместо морал или благонравие в тях се вгнездява деморализация, разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност — гордост, презрение и ненавист; вместо задружност и съгласие — раздор и разединение; следователно, вместо развитие — затъпление и заблуждение. А заблуждението спира напредъка на душевното развитие и образование.

Модата е зета вместо цивилизацията.

(…)

А в душевно отношение тази криворазбрана цивилизация има други хубости, други следствия: уважението към вероизповедните обряди много пътя е заместено с насмешни подигравки; почестта към старите – с презрение; учтивостта към нежния пол – с безочливост; срамът – с необюздана смелост. Гражданска добродетел, човеколюбие, братска любов, състрадание, социална привързаност: сички тия са избърсани из речника на мнимо образования. Криворазбраната свобода на съвестта е изгонила из главата му сяко вероизповедно и морално назидание, а софистическите мъдрования, кривовтълпените убеждения и съзетото твърдоглавие така са укоравили сърцето му, дето не може са откри ни най-малка нежна чувствителност. От това и в него ни най-малка черта от ония благородни чувства, които въздигат душата до истинското образование. Да, мнимоцивилизованият е нещо повече от простотата: той сичко умее, сичко знае; той ти говори за човеколюбие, за гражданска добродетел, за братска любов, за съгласие, за единство, но без да ги сеща той сам, без да ги има на сърцето си и без да ги върши. Сичко, що е вън от неговия собствен интерес, говори го само и само, за да препоръча себе си, че умее да разсъждава, да дава мнения, съвети, че знае, че е учен, образован. “

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах