Оскар 2018: #MeToo, #Time’sUp и доброто кино

„Формата на водата“ (с 13 номинации) или „Три билборда извън града“ (със 7)? Това е въпросът (както някога е казал Шекспир). Дали е по-достойно за душата да понесеш камшиците, стрелите на бясната съдба заради любовта към човекоподобна амфибия, върху която експериметират военните? Или да се опълчиш сам срещу море от мъки, срещу църквата, полицията и целия град, защото местният шериф не може да си свърши работата?

Да, това е въпросът, който терзае фенове на киното по цял свят, но отговорът ще стане ясен до броени часове. 90-ата церемония по раздаването на наградите „Оскар“ в „Долби тиътър“, Лос Анджелис, започва в 3 ч. българско време в нощта срещу понеделник, 5 март. У нас ще можем да проследим шоуто по Би Ти Ви Синема, като специалното студио, посветено на наградите на Американската киноакадемия, ще започне още в 23,30 ч.

Изглежда почти сигурно, че едно от двете заглавия, с които започна този текст, ще спечели най-много оскари, но както видяхме миналата година, това изобщо не значи, че драмата на Макдона или романтичната фантастика на Гийермо дел Торо ще отнесат и най-ценното отличие, статуетката за най-добър филм. Изглежда, че със своите почти двойно повече номинации „Формата на водата“ е в по-добра предстартова позиция, но пък досега двете драми имат почти равен брой отличия с малко предимство за „Трите билборда…“ (95:93).

От една страна, в центъра и на двата филма стоят силни и решителни женски характери, готови да се опълчат срещу целия свят – а това е сериозен плюс в годината на голямата битка срещу тормоза и неравенството в киноиндустрията. От друга страна, половото неравенство не е единственото, от което страда американското кино – неравнопоставеността на черните артисти и творци отстъпи малко на заден план в медиите заради разкритията срещу Харви Уайнстийн, Кевин Спейси и още няколко именити личности, но и този проблем не е решен.

А от деветте заглавия, състезаващи се в категорията за най-добър филм, по-значимо черно присъствие има само в „Бягай!“ – и всяко отличие за него би изглеждало като подпиране. Още повече, че от 20-те актьорски номинации, само 4 не са на бели артисти и от тях само Октавия Спенсър изглежда има шанс да спечели. Но пък сред номинираните за най-добър режисьор за първи път присъстват и жена (Грега Геруиг за „Лейди Бърд“) и чернокож (Джордан Пийл за „Бягай!“). Не е чудно, че за Мартин Макдона в тази категория просто не е останало място.

Като добавим и сложните отношение между холивудския елит и президента Тръмп, става очевидно, че водещият на церемонията Джими Кимъл има поне четири теми, по които да се шегува – и балансът между тях няма да е лесен. Така че церемонията ще премине под знака на #MeToo, #Time’sUp, #OscarSoWhite, плюс вече леко позатихналата антипрезидентска тематика. Но от предложенията за „Най-добър филм“ единственото, което (предвид отношенията на Тръмп с медиите) може да бъде наречено „антипрезидентско“, е „Вестник на властта“ на Спилбърг.

Сред останалите „двубои“ на вечерта, според повече специалисти, въпреки че е обявил ролята си в „Невидимата нишка“ за последна, Даниъл Дей-Луис няма голям шанс срещу Гари Олдман като Чърчил. Както и никой не вярва, че Франсис Макдорманд („Три билборда…“) може да загуби от Мерил Стрийп („Вестник на властта“) или Марго Роби („Аз, Тоня“).

Без категоричен голям фаворит и с твърде много знакови политически съображения, тази година битката за оскарите се очертава доста интересна (пък макар и без никакво българско участие). Едно е сигурно – който и да спечели, ще има доста недоволни. Много би ми се искало да кажа, че тази година идеалният кандидат за „Оскар“ би бил филм за чернокожа жена, подложена на сексуален тормоз от бял мъж, гласувал за Тръмп, но нещата не са толкова елементарни, а и няма такъв филм.

Вижте още: НОМИНАЦИИТЕ ЗА „ОСКАР“. ПЪЛЕН СПИСЪК