Оскархаймер 2024

Без изненади протече церемонията „Оскар 2024“ – седем статуетки за „Опенхаймер“. Блокбъстърът на Кристофър Нолан бе обявен за най-добър филм и след осем номинации за режисьора, това заглавие най-сетне му донесе така желаната награда. Най-голямото събитие в киното бе с водещ Джими Кимъл и се проведе в ранните часове на 11 март българско време на обичайното си място – „Долби тиътър“ в Лос Анджелис.

Вижте още: ПЪЛЕН СПИСЪК НА НАГРАДИТЕ „ОСКАР 2024“

Както вече загатна изминалият награден сезон, „Опенхаймер“ триумфира в почти всички големи категории на оскарите, в това число Килиън Мърфи като най-добър актьор, а Робърт Дауни Джуниър с първия си „Оскар“ за поддържаща мъжка роля. В благодарствената си реч Мърфи говори за това колко е актуален днес същият страх, владял света на Робърт Опенхаймер по време на Втората световна война, и накрая посвети победата си „на миротворците навсякъде“. Трогваща бе и речта на Дауни Джуниър, който използва сценичното си време, за да благодари „на ужасното си детство и на Академията – в този ред на изброяване“.

„Аз се нуждаех от тази професия повече, отколкото тя се нуждаеше от мен“, заяви той, визирайки спечелената си борба с наркотиците.

„Опенхаймер“ се увенча с успех също за монтажа си, операторското майсторство на Хойте ван Хойтема и за саундтрака на Лудвиг Йорансон.

Известно напрежение имаше единствено в категорията за главна женска роля, където макар и да има пет номинации, истинската надпревара бе сведена до Ема Стоун и Лили Гладстоун. В крайна сметка надделя Стоун с образа си на Бела Бакстър в „Клети създания“, която не скри емоциите си от изненадата. Това е втора победа за актрисата в категорията след „Ла Ла Ленд“. „Клети създания“ се бореше за общо 11 награди „Оскар“ и спечели общо четири, с дизайн на продукцията, грим и прически и костюми.

Драмата „Зона на интерес“ бе определен за най-добър чуждестранен филм. Копродукцията между Великобритания, Полша и САЩ, разказва за висшестоящ служител в Аушвиц, построил своя семеен рай само на метри от концентрационния лагер. Филмът триумфира и за озвучаване. В благодарствената си реч Джонатан Глейзър – сценарист и режисьор – обърна внимание на конфликта между Израел и Палестина и на „дехуманизацията“, тема не само на неговия филм, но и актуален въпрос на съвремието ни.

Геополитическото настояще задвижи и победата на „20 дни в Мариупол“ за най-добър документален филм, първи „Оскар“ за Украйна въобще.

„Ще ми се да разменя тази награда и вместо това Русия никога да не бе нападала Украйна, да не бе окупирала градовете ни“, заяви режисьорът Мстислав Чернов.

Златната статуетка за поддържаща женска роля отиде при Да’Вин Джой Рандолф за „The Holdovers“ и това бе категорията с най-малък процент изненада, след като актрисата обра всяка важна награда на сезона по-рано.

Голяма лична победа отбеляза и Уес Андерсън, награден за „Невероятна история на Хенри Шугър“. Адаптация на Роалд Дал, в която главната роля е поверена на Бенедикт Къмбърбач, заглавието бе признато за най-добър късометражен игрален филм. Режисьорът обаче не присъстваше лично.

„Барби“, основният претендент на „Опенхаймер“ в продажбата на билети, отчете само една победа. Тя дойде в лицето на Били Айлиш и брат ú Финиъс, които си поделиха приза за оригинална песен за баладичната „What Was I Made For?“. Двамата са редовни гости на оскарите и вече са носители на статуетка за бондианата „Смъртта може да почака“.

Важен за „Барби“ бе и моментът, в който Райън Гослинг излезе на сцената, за да изпълни на живо хитовата си „I’m Just Ken“ („Просто Кен“). В бляскав розов костюм, той бе придружен на сцената от 65 танцьори и от китариста Слаш.

„Анатомия на едно падане“, фаворит на хиляди европейски зрители, грабна наградата за оригинален сценарий. Статуетката си поделиха режисьорката Жюстин Трие и партньорът ú Артур Харари, като в речта си Трие се пошегува, че „това ще помогне за кризата на средната възраст“.

В категорията адаптиран сценарий най-голямата изненада остана номинацията за „Барби“, а оскарът отиде при „Американска фикция“, литературна комедия, адаптирана от романа „Erasure“ на Пърсивал Еверет.

Тази година церемонията бе насрочена за час по-рано, но отново имаше суматоха заради пропалестински протест извън „Долби тиатър“, който значително наруши трафика за събитието. Демонстрантите се разхождаха с плакати „Без награди за геноцид“. Конфликтът намери място и на церемонията, но далеч по-дискретно – редица знаменитости като Били Айлиш и Рами Юсeф бяха закичили червени значки на реверите си – символ на подкрепата им за край на военните действия в Газа.

Водещият Джими Кимъл се шегуваше приятелски с номинираните, но накрая използва екранното си време, за да атакува Доналд Тръмп. Бившият президент пръв започна с пост в социалните мрежи, в който определя Кимъл като най-лошия водещ на оскарите и призовава телевизия Ей Би Си повече да не го кани за ролята. В отговор Кимъл попита:

„Не ви ли е време за затвора?“.