Особености на текста в изобразителното изкуство

Мястото на текста в българското изобразително изкуство от 1856 г. насам разглежда любопитен кураторски проект на Пламен В. Петров и Рамона Димова в Софийската градска художествена галерия. Проблемът е почти неизследван, с изключение на един опит, реализиран отново в СГХГ през 2006 г. от Мария Василева и Даниела Радева под името „Важно съобщение“. Но в него вниманието бе съсредоточено само към най-съвременния период – от края на 80-те години на ХХ в. до 2006 г. 

Произведенията в експозицията, наречена „Немият образ и слепият текст“ са групирани в четири секции като възможен вариант за систематизация на присъствието на текста в художествената творба. „Пояснителен текст“, „Битие и текст“, „Намерение за текст“ и „Триумф на текста“. Пояснителните текстове могат да повтарят наименованието на творбата, да идентифицират изобразеното лице или пък да дават сведения за нейното създаване: „Волноприходящий ученик Императорской Академии Художеств, Станислав Доспевский, Академическим совет, 5-ого мая 1856 года, удостоен за Етюд серебреянной медали второго достойнства“ към „Акт“ на Станислав Доспевски. “

Станислав Доспевски, „Акт“, 1856 г.

В раздела „Битие и текст“ буквите или думите – дали като заглавия на изобразена книга или като надпис „Непушачи“ на жп вагон – са част от самата картина. Секцията „Триумфът на текста“ представя творби, в които текстът пояснява образа. Макар и да му остава подчинен, той е ключът за правилното разчитане на изображението. Добър пример за това е картината на Андрей Даниел „Театральный октябрь“.

Андрей Даниел, „Театральный октябрь“

В други картини текстът може и да доминира композиционно, но парадоксално – тогава той самият се превръща в образ.

Последната и най-малка предложена секция обединява картини под името „Намерение за текст“. В тези творби художниците рисуват надписи, но те са само загатнати и не могат да се прочетат.

Никола Петров, „Площад Бански“, 1910 г.

Дали толкова тясно специализирано изследване може да представлява интерес за обикновения любител на изкуството, не е сигурно, но и той има какво да види. Защото проектът е дал повод на организаторите да извадят от депата доста произведения, които иначе рядко се показват.

Златю Бояджиев, „Бедняци“, 1970 г.

В изложбата са подредени повече от 120 творби. Сред тях са картини, рисунки и пластики на някои от първите светски художници у нас като Николай Павлович, Станислав Доспевски, Антон Митов, Иван Мърквичка, майстори като Никола Петров, Иван Милев, Николай Райнов, Борис Георгиев, Златю Бояджиев, Галин Малакчиев, Георги Божилов-Слона…

Недко Солаков, „Къща-майка… “, 2009 г.

Участват и някои от най-утвърдените съвременни автори – Андрей Даниел, Недко Солаков, Венцислав Занков, Надежда Олег Ляхова, Красимир Кръстев-Расим, Боряна Драгоева-Росса и др.

Впечатляващо голям е и списъкът на институциите, чиито картини участват в изложбата: Националната галерия, Националната художествена академия, Народният театър „Иван Вазов”, Националният църковен историко-археологически музей, Съюзът на българските художници, Музей за история на София, градски галерии и музеи от Пловдив, Кюстендил, Благоевград, Сливен, Свищов, Ямбол, Ателие-колекция „Светлин Русев” и частни колекции.

Боряна Драгоева-Росса „Изгубих си… “ 2009 г.

Изложбата ще остане в СГХГ до 27 март.

Димитър Войнов, „Вторник, 10 часа“, 1970 г.

Славка Денева, „Интериор с лампа“, 70-те години

Йордан Кисьов, „На обяд с мистър Уорхол“, 1993/4