Особнякът, който не искал да му издигат паметници

Чарлс Дикенс е име, познато на всеки, дори да не е изкушен от литературата. Най-известният викториански писател не само е един от най-издаваните в света, но и е в тройката на тримата най-екранизирани автори, заедно с Шекспир и Чехов. За неговите книги е писано много. Всички сме чели „Коледна песен“, „Дейвид Копърфийлд“, „Посмъртните записки на клуба „Пикуик“… Днес, в деня на рождението му, ще разкажем за някои любопитни факти от живота на този странен, необичаен и изстрадал човек, преминал през ада и рая още приживе.

Когато е само на 11 години, баща му попада в затвор за длъжници заедно с почти цялото семейство. Малкият Чарлс е единственият, който остава навън и започва работа във фабрика за вакса. Неблагодарен и тежък труд, който обаче му позволява да се храни и живее. Когато освобождават баща му, Чарлс може да тръгне на училище, но се намесва майката, която разпорежда да продължи работата си в омразната фабрика. Впечатленията на невръстното хлапе от онова време влизат като тема в много от романите му по-късно. Романът „Дейвид Копърфийлд“ се смята до голяма степен за автобиографичен, защото в него присъстват повечето от терзанията на Дикенс от ранните години на живота му.

Рядко се говори за това, но Дикенс, макар че започва кариерата си като чиновник в юридическа кантора, в началото изкарва прехраната си като журналист. Първите му произведения са очерци за лондонски вестници, описващи живота и социалното положение на средната класа, която по това време живее все по-трудно.

Бил е суеверен. Винаги спял с глава на север и е гледал на север, когато пише. Смятал петъка за щастливия си ден. Имал навика да докосва по три пъти всеки предмет. Задължително изпивал по глътка гореща вода след всеки 50 написани реда. Често имал усещане за „дежа вю“ и тогава свалял шапката си и я мачкал в ръце, докато я обезформи. Този навик довел до това, че спрял изобщо да носи шапки – нещо почти немислимо за онова време. Понякога изпадал в транс и спирал да реагира на всичко около себе си. Нощем излизал да броди по улиците, за да се избави от собствените си демони, както сам обяснявал. Казвал, че докато пише, вижда и чува персонажите си, сякаш са при него в стаята. Ходел често в моргата, където с часове съзерцавал мъртвите тела.

Не обичал жена си. Още в началото на връзката им заявил, че нейната основна задача е да ражда деца. Родила му 10, но той все пак я напуснал.

Ненавиждал паметниците и забранил да му се издига паметник след смъртта му. Все пак има четири монумента, посветени на Дикенс – във Великобритания, Русия, САЩ и Австралия. С неговото име е наречен и един от кратерите на Меркурий.