Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Оставете Димитър Маринов на мира

Димитър Маринов (третият от ляво надясно) сред екипа, създал „Зелената книга“, получил „Оскар“ за най-добър филм. Снимка: Стопкадър - Оставете Димитър Маринов на мира

Димитър Маринов (третият от ляво надясно) сред екипа, създал „Зелената книга“, получил „Оскар“ за най-добър филм. Снимка: Стопкадър

Цяла България разбра, че българският актьор Димитър Маринов, който живее и работи в САЩ, е част от екипа на филма, който получи статуетката „Оскар“ за най-добър филм на 2019 г. При връчване на наградата Маринов излезе на сцената с българския флаг, а по-късно развълнувано благодари на страната, в която е роден и израснал – България, и на страната, в която живее и работи – Америка, която му е дала възможността да сбъдне мечтите си. И типично по нашенски заваля един хейт. Валя, валя, та цял ден, та и утре – и така, докато дойде нов повод за хейт.

Сред българската общественост се надигнаха патриотичните гласове на тези, които сметнаха за предателство и обида един българин да благодари на една Америка. Вероятно това са патриотите, които са Васил Левски за един ден, които от своята интелектуална трибуна заявяват, че светът е „Balgariana tri moreta“, че всяка положителна оценка на нещо чуждо е предателство пред българското хоро, към шевиците и всичко мило и родно. И така някъде в цялата тази жлъч те не сметнаха за необходимо да отделят малко внимание на житейския път на този човек, на премеждията, през които е преминал именно в България, на това с какво се е борил тук и какво чувства и мисли, когато стане дума за Родината.

Тези коментатори решиха, че лесно могат и имат право да нападат и обвиняват един човек, имал незавидна съдба в България, съдба, която са споделяли и много други хора в едни смутни времена. Не, че сега времената са по-ясни и чисти, но това е друга тема. В този си жлъчен стремеж да постигнат целта си, явно удобно или поради незнание, пропуснаха факта, че своите професионални успехи и пътя до червения килим и до оскарите Маринов е получил именно в Америка, същата Америка, на която благодари. И това е достойно и искрено – какво по-хубаво от това да благодариш на тези, които са ти помогнали да постигнеш мечтите си! Защото очевидно България не е била онова прекрасно място, в което тези мечти могат да се случат.

Успоредно с това се появи и друг хейт – на онези, които решиха, че е крайно неуместно и глупаво да излезеш на сцената с българския флаг. Сметнаха го за позьорщина, за странна форма на псевдопатриотизъм, изобщо критиците прецениха, че постъпката на Маринов е грешна и нелепа. Появиха се дори и саркастичните коментари, че е трябвало да излезе с носия, примерно.

И защо е всичко това? Какво смешно и глупаво има в това един актьор, който и да е той, да носи със себе си символа на страната, от която идва, в която е живял, в която са корените му. И която, въпреки трудностите, които е преживял, явно все още обича и все още го кара да се чувства горд, че е българин – и то първият актьор с българска кръв, който е вървял по червения килим и е държал в ръцете си заветната статуетка.

Вероятно Маринов има своите лични мотиви, своите лични емоции да направи това. Но критикуващите решиха да преценят всичко това вместо него. И сякаш пропуснаха всички онези благодарствени речи на победители – чужденци, които говорят за своя народ, понякога с любов и благодарност, друг път с тъга и надежда. Българският хейтър пропусна всички онези личности от световното кино, които ползват сцената на Академията като висока трибуна да споделят със света проблемите на своя народ, проблемите на хората по света, да изразят своя обществена позиция и да призовават към търсене и постигане на решения.

Други пък решиха, че това е български „Оскар“, което е също толкова ненужно, колкото и всичко друго, за което става дума дотук. Защото колкото и да не звучи родолюбиво, България не е направила нищо, за да се стигне до тази награда.

И така…

Доза Щастие

Не, този „Оскар“ не е български. Този „Оскар“ е на екипа, създал „Зелената книга“ – част от който е и Димитър Маринов.

Да, Димитър Маринов има право да излезе с българското знаме, защото така е почувствал, защото има подобна потребност и защото не е нужно пък всичко да знаете защо и какво се случва с душата на един човек.

Да, Димитър Маринов има право да благодари на Америка, защото точно в Америка е успял да стане Димитър Маринов – първият български актьор, част от екип, награден от Академията за най-добър филм на 2019 г.

Тъй че, оставете Димитър Маринов на мира. И се усмихнете на факта, че този човек е българин и е част от световния киноелит. И че този човек, въпреки трудностите в живота си, е решил да покаже на света, че е българин.

Усмихнете се, че на екрана пред вас е застанал човек, който може да благодари с еднакво силна емоция и на родината си, и на САЩ.

Вижте още: ЗА БЪЛГАРСКИЯ „ОСКАР“ И КАТАРЗИСА


Рубриката „Вашият коментар“ дава възможност на читателите на „Площад Славейков“ да станат и автори в сайта. Вие, нашите гости, често коментирате под статиите ни във Фейсбук, но някои от текстовете заслужават отделна публикация. Затова ви каним сред нас! Очакваме вашите текстове, подписани с истинското ви име. Изпращайте своите материали, анализи, коментари или художествена литература на имейл mail@ploshtadslaveikov.com.

ДС