Остави гнева навън

„Никой не се спасява сам” на Маргарет Мацантини е сбит портрет на болката, в която преливат мечтите. Модел на съвършената двойка и нейното израждане. Безмилостна илюстрация на престрелките между двама души, които са се опитали да се спасят от травмите си, като ги поделят.

И известно време дори са успявали – тя свива гнездо в любовта му и надмогва анорексията. Той прави първи опити на писателското поприще. За десет години създават и две прекрасни деца, Козмо и Нико.

Преди да срещне Делия, Гаетано се чувства като Франкенщайн, жалък несретник, съшит от парчета, които не си пасват. Нея я теглят драматичните преживявания, копнее да посети Калкута, града на любимия й Рабиндранат Тагор. „Прекалено крехка, за да живее, прекалено силна, за да умре” – такава е Делия по онова време. Отчаянието смирява, привързва ни към другия с невидими нишки, но не ни учи как се обича.

„Делия беше много неща в едно. И на Гае му харесваха всичките тези жени. Пласт върху пласт, лед и пламък, всички цветове на емоциите. Чувството, че вятърът ще я разпилее, че ти си този, който трябва да я задържи в едно цяло. Много му харесваше да си говори с нея, да гледа как се променя, как прави различни физиономии и жестикулира на воля. Стадата в галоп в очите ѝ на хилядолетна индианка. Беше като пиршество. Лек срещу скуката. А после стана досадна…”

Ресторантът, където се срещат за вечеря, прилича на боксов ринг. И двамата съзнават, че ожесточението им мирише на любов, проклета любов, която отказва да си иде. Но нямат сили да я върнат. Животът винаги има повече намерения от нас.

Не се доверявайте на вас самите, предупреждават авторовите субтитри, не вярвайте на това, което си мислите, че сте създали. Онова, което допреди ден ти се е струвало невъзможно, днес се случва. Жена ти изглежда като обладана от зли духове, а ти се съревноваваш с нея. Сам себе си изненадваш, като се разкрещяваш на децата. Защото тичат, защото са живи.

А може би е грешно да се опознаваме докрай, нали си приличаме. Постмодерни невротици, неискрени, безнадеждно фрустрирани същества, подозрителни към всичко и всеки. Цялото ни знание – за другите и себе си, един ден се претопява в сплав от предателства, в чувство за смърт, която се повтаря. Бракът е просто урок, който се мултиплицира: вратата, отворила се между двама души, рано или късно започва да бълва горчивина.

Преди да прикове вниманието с „Никой не се спасява сам”, Маргарет Мацантини спечели българската публика с „Чуй ме” (оригинално заглавие „Не мърдай”) и „Да дойдеш на света” – две разтърсващи истории с кинематографичен заряд, претворени на големия екран от Серджо Кастелито, съпруг на писателката. Двата романа обраха куп награди, включително „Стрега“ и „Кампиело“. Истината е, че Мацантини печели огромна популярност още с първите си книги „Корито от цинк“ (1994) и „Манола“ (1999). Ненаситните фенове на италианската авторка могат да спят спокойно – през 2011 година излезе романът „Утринно море“ (носител на наградите „Павезе“ и „Матеоти“), а най-новата й творба носи заглавие „Блясък“.

„Никой не се спасява сам” е удостоена с престижното отличие „Флаяно“ и вече е преведена на десетки езици. Екранизацията отново е дело на Кастелито, а в ролите на Делия и Гаетано се превъплъщават Рикардо Скамарчо и Жасмин Тринка.

„Болката е преходна, забравата вечна”, казва Тагор, любимият автор на Делия. Сами наранени, нанасяме рани, от които ни боли още повече. Не знаем как да живеем заедно, това е всичко. Знаем само, че никой не се спасява сам.