Оставка – протест срещу БГ Лувъра

Дебатите около новия мегамузей, наричан неофициално БГ Лувър, и сливането на две галерии – Националната и за чуждестранно изкуство в едно, произведоха една ритуално подадена оставка. Зам.-директорът на НХГ Иво Милев заяви, че напуска поста си в знак на протест срещу обединението, което според него е довело до смъртта на две институции. Милев, осъществил редица от най-интересните изложби у нас в последно време, обясни мотивите за отказа си да работи за БГ Лувъра във фейсбук.

Вижте ги:

Защо напускам НХГ

Вчера подадох искане да бъда освободен от заемания от мен пост на заместник- директор на Национална художествена галерия, като причините за това мое решение са най-малкото следните:

Първо, защото за тези, които все още не са информирани – Национална художествена галерия, една от най-старите музейни и галерийни институции в страната, вече не съществува! Това би трябвало да звучи поне толкова абсурдно, все едно утре да прочетем, че Altes Museum в Берлин, например или National Gallery в Лондон са закрити, слети, преобразувани и т.н. Считам, че музейните институции са или би следвало да бъдат консервативни по своята природа и всяко едно подобно административно и политическо по съществото си намесване в техните работи и тяхната история е пагубно. Сливането на НХГ и Галерия за чуждестранно изкуство – акт, с който двете институции практически и теоретично изчезват в името на нещо все още недефинирано и дори с неизвестно име и взет без предварително обществено обсъждане, е подобен на административно-управленските действия и решения от времето на късния социализъм – акт абсолютно недопустим за претенциите на обществото ни и зрелостта на политическата система.

Считам също така, че създаването на наричания досега музеен комплекс  Български Лувър е неадекватен опит да се създаде музей от 19-ти в 21-ви век. Проект – в средносрочен и дългосрочен план – обречен на неуспех и “морална” смърт. Обречен на смърт не само заради остарялата си концепция (“да приюти по възможност всичко”), а и заради пирамидалната централизирана форма на управление, която налага. В неговата структура ще влязат 8 национални музея, които ще бъдат подчинени на централизирано управление (независимо от персоналния състав), още по-податливо на политически прищевки и волята на бързо сменящи се политически фигури. Тази тенденция противоречи дълбоко и по същество на всички трайни европейски и световни практики в тази област и е значителна крачка назад в работата на институциите.

Виждам единствената форма за реформа в музейното дело, която макар и с обратен знак вече е започнала, като децентрализация на музейните и галерийните институции и тяхната еманципация от политическата система: независимо, широко обществено и експертно управление.

Пожелавам на новото ръководство на музея успешна работа и вярвам в добрата му воля – дано успее поне да запази “търговската марка” на институцията НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ и да не допуска импровизации със силата и значението на едно име с история.