Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Оставка с омерзение заради паметника пред НДК, наречен от Прошков „Триизмерно Пикасо“

Разрушението у нас стана символ на демокрация, твърди проф. Десислава Минчева

Столична община взе решение да премести части от паметника "1300 години България" в Южния парк. Снимка: Румен Добрев - Оставка с омерзение заради паметника пред НДК, наречен от Прошков „Триизмерно Пикасо“

Столична община взе решение да премести части от паметника "1300 години България" в Южния парк. Снимка: Румен Добрев

Оставка от Творческия съвет на Столична община подаде проф. Десислава Минчева, член на Управителния съвет на Съюза на българските художници, завеждащ международна дейност и пиар към сдружението, в открито писмо до кмета на София Йорданка Фандъкова.

„Обезверена и истински омерзена от решението на общината за демонтаж на паметника „1300 години България“ напускам Творческия съвет, – заявява Минчева. – Нищо не ми дава надежда да си мисля, че мога да направя нещо смислено за културата ни след подобен акт на незачитане на мнението на творческите организации, както и на много други хора извън тях. Мисля, че е проява на висша форма лицемерие да подкрепяш ежегодно културни проекти, недоказани във времето, и едновременно с това да рушиш с лека ръка символ на историческата ни идентификация, с пластически достойнства, оценени от европейската общност и извън нея, създаден от едно от най-големите ни имена в скулптурата! Нямам желание да участвам (макар и индиректно) в политически решения, застрашаващи морала – моя и на мнозина, различни от мен“.

Вижте останалата част на писмото й:

„Не мога и не искам да се съглася с популистки изказвания, с неглижиране и обиди по адрес на цели професионални съюзи, доказали във времето ролята и значението си. (СБХ , за тези, които не знаят, е на 120-годинишна история с неизброими изложби и с активна дейност в цялостния ни културен живот и преди 40 години, и след това!) Недопустимо е за мен да се съглася с нецензурни определения (макар като намеци) за едно произведение на изкуството, изказани на доста представителен форум! Не разбирам защо трябва да правя компромиси, при положение че толерантността очевидно не е приоритет на общинските съветници, а част от тях са членове и на Творческия съвет!

Недоумявам и как точно този паметник стана „ябълката на раздора”, след като на крачки от СО се издигна нелепа реплика на Вешин, след като се съгласихте и харесахте бъдещия паметник на Самуил, на Алеко Константинов, след като открихте с гордост ретроградния и всъщност жалък паметник на Георги Марков, а и много други неща… – не ми се влиза в подробности!

Тъжно, дами и господа, тъжно и срамно… Странно ми е защо точно ние, българи с претенции за европейско мислене, стигнахме дотам да изведем разрушението в символ на демокрация? Не ни ли стигаха 25 години, за да проумеем, че ако искаме да вървим напред, просто трябва да спрем да се въртим в кръг? И не е ли вече време да се откажем от онази отвратителна нормативност, срещу която толкова се борихме? Уви, всичко е същото… Само имената на нещата са сменени. Кой от общинските съветници би се изправил и заявил, че е компетентен в нашата, на художниците, област?

Може би ще остане в историята цитираното от г-н Прошко Прошков определение, че паметникът бил „Триизмерно Пикасо”…?!? Каква пошлост! Каква липса на култура! Що за безсрамие е да се коментират творчески съюзи като „казионни” организации, при това – уж без млади хора в тях?!? За справка – членовете на СБХ под 45 години са 532.

Мислите ли, че е възможно да се примиря с подобни нагласи? Абсурдно е! Казано е отдавна: „Обущарю, не гледай по-високо от обувките!” Демагогията и претенциите на когото и да било не са ми присърце! Напускам Творческия съвет, без да абсолютизирам – в него работят безвъзмездно много отговорни и интелигентни хора. На тях поднасям извиненията си! Но при издигнатата от общинските съветници стена между тях и истинските творци и интелигенция не бих могла да продължа с открито сърце работата си. Творческият съвет е все пак неделима част от Столична община…

Дами и господа, всичко е лично! Ще участвам в културния ни живот по друг начин. Оставам с разочарование, но и слаба вяра, че не всичко е загубено! Както е казал Иисус от кръста: „Господи, прости им! Те не знаят какво правят…”

Позволявам си да приложа към текста изказването си на пресконференцията по същия повод, състояла се в БТА на 17.12.2014 :

Уважаеми дами и господа,

Не искам да цитирам повече закони, правила и наредби! Те са създадени да направят света и живота ни по-цивилизован, респективно по-справедлив. В тях би трябвало да се съдържа основно идеята за морал. Няма да коментирам и спазването им. Или по-точно неспазването им.

Искам само да кажа, че поводът за тази реакция е, най-просто казано, липсата на уважение – към един голям творец и неговото произведение, и, което е по-лошо – неуважение към паметта – историческа, културна и емоционална!

Не може да съществува държавност без памет.

Паметта не може да бъде избирателна. Нито да бъде замествана с друга.

ЗА възстановяването на войнишките плочи съм – чрез ново проектиране и на друго, отдавна избрано място. И съм против, като в евтина детска игра те да бъдат сложени на мястото на паметника на Старчев, а него да го разкараме някъде другаде, защото някои не са достигнали до нивото му (точно както беше и при създаването му между впрочем – какъв парадокс!) или пък защото някой се страхува от т. нар. „глас народен”…

Ролята на културните институции, включително на общината е просветителска! Просветените хора не рушат, а възстановяват и градят. Помнят се имената на съзидателите! Паметта е нещо много важно, съжалявам, че се налага да го повтарям. Така, както ревностно пазим семейната си история и спомени, така трябва и да се отнесем към общото ни минало. Паметта е урок.

Не трябва да се взимат прибързани решения под натиск – те никога не са мъдри и даже целесъобразни.

Няма да станем нито по-честни, нито по-спокойни, нито по-възвишени, ако премахнем (или преместим) един паметник, символизиращ историческия ни път, без той да е носител на политически внушения и без грам дидактика.

Тук съм в защита на паметника „1300 години България” на Валентин Старчев. Защото не искам да се срамувам от моята майка, от сина си и от евентуалните си внуци!

Благодаря за търпението!

Проф. Десислава Минчева
(Член на ИБ и УС на СБХ, зав. международна дейност и PR към СБХ),
вече бивш член на Творческия съвет към СО

П.С. Заявявам постфактум, че повече от всякога сме готови да се борим! Със всички средства!“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах