Оставка все пак трябва да има

Очевидно злополучното видео от кабинета на министъра на културата е нещо като пилотен проект или начало на сериал, в който всяко издание ще е в различен жанр. Моля, някой спешно да набави необходимия реквизит на Филип Аврамов: българския флаг, знамето на Европейския съюз. Аутокю не е необходимо, убедена съм, че Филип Аврамов, а и други колеги биха превърнали работата с въображаемо аутокю в инструмент на пародия.

Министърът на културата видимо е решил да премери сили с актьори, чието ниво на майсторство никога няма да достигне. Несъстоятелното си поведение от първото видео се опитва да оневини или представи като част от своя стратегия за привличане на внимание към проблемите на културата и достижения, които сам си приписва. (Нито едно от изброените постижения на Министерството не е негова заслуга. Нито бюджетът, нито Норвежкият фонд.)

Вижте още: МИНИСТЪРЪТ НА КУЛТУРАТА: НАЙ-СЕТНЕ УСПЯХ ДА ВИ ПРИВЛЕКА ВНИМАНИЕТО

Не знам кои са му съветниците и кои са режисьорите на тази сценка с националния флаг, аутокю, съобщаване на данни, достижения и т. н. Но появяването му в този декор, в който по протокол правят обръщение по-високопоставени по ранг политици и то по специални поводи или като реакция на важни политически събития или срещи на високо държавническо ниво, само подсилва сценичния характер на изявлението.

1. В неделя сутрин подобна акция буди недоумение. Или вероятно сценаристът е инспириран от „Неделя сутрин“ на „Ъпсурт“:

„Ако трябва да съм честен,
говоря за неделя сутринта
петдесет и два пъти в годината
пардон не съм Ален Делон…“

Още на: Тextove.com

2. Очевидно сценаристите на тази изява имат и втори план: ако Атанас Атанасов приключи с актьорските си изяви в битийността си на политик, да може да продължи с тях в полето на шоупрограмите. Там няма как да се обърква, ще има аутокю.

И последно: моля, някой да предаде на сценаристите на днешния пърформанс двата текста по-долу да бъдат прочетени от министъра „изразително“. Декорът, часът на публикуване и актьорската кондиция нямат значение. Да прочете тези текстове от аутокю експромтно, без предварителна подготовка. Любопитна съм да видя в какъв жанр ще се „получи“.

I

Надявам се кабинетът и коалицията да не „изчакват“ представителите на опозицията да поискат оставка на министъра на културата. Аз очаквам да дадат пресконференция още утре. Би било недалновидно да не реагират в тази ситуация на всеобщо неодобрение. Дори гледам на този евентуален ход като възможност да заявят, че коалицията не е пред разпадане. На фона на по-големите проблеми това би бил добър стратегически ход от страна на кабинета.

II

Има воля и енергия за конституиране на нов регламент за провеждане на конкурсите за директори на културни институти. На парламентарното заседание на Комисията по култура и медии беше изслушан министърът (ден преди злополучното видео и седмица, след като в предаване бе съобщил резултат от конкурс – факт, който е без коментар). Бяха му зададени много въпроси, свързани с процедурата на конкурсите, начин на сформиране на комисиите, какъв е профилът на членовете на комисиите (профилът на членовете на комисиите е бил изискан официално от министъра, но ККМ не е получила тази информация) и т. н. В медиите някои журналисти отразиха непълно това заседание и „пропуснаха“ съществени въпроси, които бяха задавани нееднократно на министъра на културата от всички членове на комисията. Бяха „пропуснати“ и съществени обстоятелства, а именно:

1. Защо по време на изборната процедура анкетните карти са броени извън залата, а не пред комисията;

2. Няколко народни представители (от в различни парламентарни групи) нееднократно задаваха този въпрос и следваше аргументация и заключение: че това е предпоставка за касиране и анулиране на конкурсите.

Понеже министърът обърна на 180 градуса позицията си от телевизионния анонс, народните представители му заявиха, че ще променят Закона за защита и развитие на културата и наредбата за конкурсите, за да няма възможности за опорочаване на процедурата.

3. Беше констатиран и фактът, че той не е упражнил контрол, дори не е инструктирал своите служители, членове на конкурсните комисии;

4. Изразено бе становище, че с решението си да узакони тези конкурси, като подпише заповеди за назначение, ще последват дела във Върховния административен съд;

5. И не на последно място: членовете на Комисия по култура и медии огласиха, че са получили възражения по отношение на конкурсната процедура не само от кандидати в проведените осем конкурса за директори на театри, но и от членове на изборните комисии, които са подали сигнал за нередности при начина на преброяване, а именно не в присъствието на изборната комисия, която в крайна сметка подписва протоколите.

*На вниманието на министър Атанас Атанасов – кратка биография на режисьора Лилия Абаджиева от Уикипедия:

Лилия Абаджиева е режисирала над 40 спектакъла в България, Германия, Русия и САЩ. У нас е поставяла на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Сълза и Смях“, Малък градски театър „Зад канала“, Театър „199“, Сатиричен театър, Театър „София“. Поставяла е в Германия, Русия и Съединените американски щати. Нейни спектакли са били в програмата на големи европейски и световни театрални фестивали в Италия, Германия, Русия, Полша, САЩ, Мексико, Иран, Гърция, Словения, Израел, Египет и др.

Още с ранните си студентски работи Лилия Абаджиева е поставена от театралните критици в класацията на вестник „Култура“ сред най-добрите български режисьори. Като режисьор поставя спектакли в немската, американската и руската театрална традиция. При работата си с немски, американски и руски актьори развива театралната си лексика и представата си за различни методологии и школи, свързани с актьорското майсторство.

Лилия Абаджиева по време на репетиция. Снимка: Личен архив

Носител е на множество национални и международни награди, между които и „Златен век“ – почетен знак на Министерството на културата за изключителен принос към българската култура. Сред отличията ѝ са още: Награда на Министерство на културата за принос в развитието и разпространението на българската култура; Награда „Indy award“ на независимите критици от „Индипендънт“ и „Лос Анджелис Таймс“ за режисурата на американската си постановка „Отело“, продукция на Center Stage Theatre, Калифорния; Награда за режисура, най-добър спектакъл и награда за екипна работа за руската ѝ постановка „Ромео и Жулиета“ от Cairo International Festival for Contemporary Theatre и др.

Абаджиева е сценарист и режисьор на документалния филм „45 градуса по Азарян“ на БНТ, представен на редица фестивали. Отличен е с голямата награда на медийния фестивал „Осмата муза“, а също и с награди за режисура и за най-добър документален филм на Националната филмова академия.

Преподавателска дейност: асистент на проф. Крикор Азарян в класа му по режисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“; гост-преподавател в няколко университета, между които – Калифорнийския университет в Санта Барбара, Кьолнския университет, Уестмонт колидж в Калифорния и др.

В последните две години е поставяла спектакли в Москва и София по Шекспир и Гогол. Последната ѝ премиера е в Държавен Сатиричен Театър „Алеко Константинов“ в сезон 2021/2022.

Лилия Абаджиева репетира Шекспир за Шекспировия фестивал в „Center Stage Theatre“ в Санта Барбара, Калифорния, САЩ. Снимка: Личен архив